Тони се усмихна. Не всички мислеха, че панталоните й са отвратителни.
— Нямам търпение да съобщя на Адам! О, права бях да не казваме на мама, че Антъни се е удавил. Помисли само колко мъка й спестих по този начин.
Роз остави чашата си.
— Скъпа, вече не можеш просто така да наминеш у един джентълмен, както правеше Тони. Халфмун Стрийт е ергенско жилище. Ще трябва да изпратиш съобщение и да се движиш с придружителка.
— Жените влизат и си излизат от Халф-мун Стрийт така, сякаш е обществена баня. Половината лондонски графини и дукеси посещават непрестанно това място.
— Но те са омъжени, Антония. Те не са зависими от строгия морален кодекс, задължителен за една невинна, неомъжена млада дама.
— Може да не съм омъжена, Роз, но не съм невинна. Господин Бърк със сигурност ще го потвърди, щом останете сами. Какъв е смисълът да се залоства вратата на конюшнята, след като конят е избягал? А ако мислиш, че ще позволя на лицемерните обществени ограничения да ме спъват, след като вече съм се радвала на пълна свобода, жестоко се заблуждаваш.
Младата жена изкачи пъргаво стълбите до горния етаж, за да се преоблече. Положи специални грижи за външността си и избра един от великолепните тоалети, ушити специално за дебюта й в обществото. Това бе светложълта рокля с подходящо за нея манто и буфан ръкави. В Ирландия нито бе пудрила косите си, нито бе слагала перука и Адам очевидно се наслаждаваше на черния облак, който се спускаше върху раменете й. Щеше да вдигне косите си, разбира се, заради удоволствието да го накара да ги разпусне, но нямаше да ги покрива с бяла пудра.
Жълтата рокля й придаваше екзотичен вид. Антония сложи яркочервено червило и постави изкуствена бенка на дясната си скула. След това се завъртя пред огледалото и се засмя; в крайна сметка животът бе наистина прекрасен.
Веднага щом Тони изтича на горния етаж, Роз изгледа сериозно иконома и попита:
— Какво имаше предвид тя, като каза, че вече не била невинна?
Той бе олицетворение на дискретността.
— Има предвид, естествено, че е наблюдавала прекалено дълго поведението на младежите, докато се представяше за мъж. Мисля, че ще трябва да й позволим малко повече свобода, отколкото на другите млади госпожици.
— Щом казвате, господин Бърк, значи ще трябва да се доверим на нейните правилни преценки.
Верният слуга едва не се задави с шерито си.
— Все пак мисля, че ще трябва да поговоря с господин Савидж, за да му обясня, че Антония всъщност е жена.
— Господин Савидж откри това сам, милейди.
— Слава Богу! Като неин настойник той ще се погрижи за опазването на девствеността й, дори тя самата да не го направи.
Този път господин Бърк се задави.
Сърцето на Антония пееше от щастие, докато каретата я отнасяше към Халф-мун Стрийт. Не изчака кочияшът да завърже конете, за да отвори вратата на файтона, а свърши това сама. В този момент главният вход на дома на Савидж се отвори и там се появи красивата Джорджина Девъншир. Тоалетът й сигурно струваше цяло състояние. Роклята бе от светлосин атлаз, а жакетът бе поръбен с опашки от белка на раменете и подгъва.
Напудрената прическа на Джорджина, украсена със сини щраусови пера и опашки от белка, бе в прекрасен безпорядък и колкото и сръчно да прибираше къдриците си, те пак падаха.
Тони побърза да седне отново на мястото си, за да не я види знатната посетителка. Сърцето й вече не пееше, а кървеше. Нямаше да кърви по-силно, ако Савидж бе забил нож в него. Пред очите й се спусна червеникава пелена, когато мъката бе изместена от гняв. Отвори стремително вратичката на каретата, изкачи тичешком няколкото стъпала и заудря с медното чукало по вратата. Отвориха почти веднага и пред нея застана облечен с ливрея слуга. Без да каже дума, тя го ръгна по крака с чадъра си, така че той отстъпи от болка и изумление. После мина покрай него, прекоси вестибюла и се изкачи по стълбите.
Адам беше в кабинета си и вдигна отегчено поглед към неизвестния натрапник. Изражението му не се промени, дори когато видя кой го безпокои. Антония бе пренебрегнала молбата му да остане в Ирландия до почивните дни, като по този начин едва му бе стигнало времето да се справи с Бърнард Лам.
— Тони, каква изненада… макар че, след като те познавам така добре, не би трябвало да се изненадвам.
— Бас държа, че изненадата е дяволски голяма! Каква гадна, похотлива свиня си само.
Младият мъж стана от бюрото си и тръгна към нея.
— Защо си ми ядосана? Аз съм този, който трябва да е ядосан, скъпа моя.
— Не ме наричай „скъпа“! — Забеляза парченце от синьо перо върху килима и посочи с върха на чадъра си. — Ето заради какво съм ядосана! Остави ме на другия край на света, защото си имал спешна работа в Лондон. Да притискаш спешно веселата Джорджина върху дюшека, това ли било?
Савидж я погледна развеселено.
— Скъпа, ти ревнуваш. Джорджина беше тук, защото дължи толкова много пари, че се е озовала в задънена улица.
— Не ревнувам, а беснея!
Силните му мургави длани обхванаха ръцете й.
— Никога не сме се любили, когато си бясна. Това ще бъде истинско откритие.
— Това, че се любих с теб в Ирландия, не ти дава право да мислиш, че съм дотичала тук, за да си прося още.
Уханието й изпълваше ноздрите му.
— Ммм, позволи ми да ти дам още.
Дланите му обхванаха задните й части и я притиснаха към слабините му.
— Махни си ръцете от мен! Представям си къде са били преди малко — изсъска Антония.
— Въображението ти няма граници, скъпа, и това е едно от нещата, които обожавам в теб.
Разбута документите в единия край на бюрото и я вдигна да седне на освободеното от тях място.
— Престани, женкар такъв!
— Всичко това остана в миналото ми, кълна се.
Сведе глава към ярко начервените й устни, но тя се извъртя, а очите й мятаха светкавици. В следващия миг гърбът й бе притиснат към полираната повърхност на бюрото, а младият мъж се нахвърли отгоре й като хищник върху своята жертва. Тони гореше от гняв. А в неговия поглед сякаш светеха сините пламъчета на свещ.
— Досега не бях те виждал в жълто. Това е твоят цвят, красавице моя. Той ти отива и с него имаш толкова екзотичен вид, че дъхът ми секва.
Тя сви колене и го удари с тях в слънчевия сплит.
— Наистина ще пресека проклетия ти лъжлив дъх! — заяви задъхано.
— Искам те, когато си ядосана. Искам да вилнееш и да забиваш ноктите си в мен.
Гласът му бе нисък, напрегнат, изкусителен като черно кадифе. Вдигна я на ръце и я понесе към спалнята си.
— Пусни ме!
Близостта му, уханието на мъж възбуждаха желанието й и тялото й започна да гори от нетърпение въпреки гнева. Това увеличи още повече яростта й. Сега вече бе ядосана не само на него, но и на себе си.
Устните му се озоваха върху шията й.
— Ти си по-гореща и по-стегната, когато си ядосана — прошепна той. — Когато крещиш обиди по мой адрес, проходът ти ще обгърне по-здраво члена ми, докато той скача като подивял жребец, комуто слагат за пръв път седло върху гърба. Продължавай да беснееш, скъпа, и не след дълго ще те обяздя по най- необуздания начин, който можеш да си представиш.
Постави я върху леглото и Антония започна да се бори неистово. В резултат само се възбуди още повече.
