наричаше с какви ли не имена, задето не й бе предложил брак.
Тони го бе превърнала в романтичен герой, в някакъв тъмен демон, зъл и греховен и въпреки всичко — неустоим. Бедната, очакваше я голямо разочарование.
Остави дневника и пристъпи към младата жена. Тя изписка лекичко, когато я прегърна силно. Викът й му подсказа красноречиво, че това поредно приключение й се нрави. Понесе я към стаята си. Положи я нежно върху огромното легло, после свали ботушите и ризата си. Без да съблича тесните си черни бричове, седна до нея. Прекрасните й зелени очи бяха широко отворени, докато се опитваше да отгатне какво се готвеше да прави с нея този опасен човек. Потрепери, когато ръката му се промъкна дръзко под нощницата й. Младият мъж се задоволи да гали стройните й крака, докато й говореше.
— Тони, знаеш, че съм водил опасен, порочен живот. Не, остави ме да довърша. Ако съдя по дневника, ти си наясно, че аз лъжа, мамя, крада и се занимавам с контрабанда. Нещата, които правя, са отвратителни и неморални. Дейността ми е нелегална, дори престъпна. Нарушавам всички божествени и човешки закони. — Усети я как настръхва. — Знаеш, че съм продажен и користен, но виждам, че това те възбужда.
Ръката му се плъзна нагоре по гладкото й бедро, готова да извърши злата си магия.
— Не! Моля те, не прави това — възкликна Антония и се опита да се измъкне.
— Тони, приятно ми е да бъда гадно копеле, но на теб това ти доставя още по-голямо удоволствие.
Отдели длан от бедрото й и се зае с малките копченца на нощницата.
— Не! Не, не ми доставя! — заяви тя.
— И двамата знаем, че не е така.
Адам се засмя гърлено. Вече бе разкопчал цялата редичка копчета, разтвори батистата и мазолестите му длани обгърнаха шията й.
— Мисълта, че същите ръце, които докосват и най-интимните части на тялото ти, са убивали хора.
Зелените й очи блеснаха от омраза и тревога.
— Савидж, престани с това!
— „Савидж“ — повтори с меден глас той. — Номен ест омен, името е съдбата! Дори само името ми те вълнува. — Смъкна нощницата по раменете й, като се опиваше от нейните гърди. Светлосините му очи я изгаряха като пламъка на свещ. — Белегът на устата ми е толкова зловещ, че те подлудява от желание, когато се докосне до върховете им.
И веднага демонстрира думите си.
От устните на Тони се отрони стон; тя се ужаси от самата себе си.
Дланта му обхвана гръдта й и тя усети как топлината нахлува от неговото тяло в нейното. Устните му се допряха до бузата й и се спряха край ухото й.
— Според мен онова, което те възбужда най-много, е убеждението ти, че съм женкар. Представяш си, че не съм способен да бъда верен на една жена. Мислиш, че съм безпътен, развратен, разюздан…
Антония се разтрепери. Младият мъж усещаше и най-слабия й трепет.
— Винаги е трябвало да бъдеш послушно момиче. Приличаш на девица, както си легнала тук в сладката си бяла нощница. Но когато се озовеш в леглото с мен, можеш да изживееш в действителност фантазиите си за ангела и дявола. Фактът, че съм развратник, ти дава възможност да участваш в безразборните ми връзки. Тъй като имах любовници, ти трябваше да станеш една от тях. Тъй като използвах проститутки, ти искаш да станеш моята проститутка.
Младата жена го удари с всичка сила по лицето. Дръпна нагоре нощницата, за да прикрие гърдите си, и се опита да стане от леглото. Силните му пръсти обхванаха китката й.
— Тони, какво има?
— Похотлива свиня!
Беше задъхана, гневът я задушаваше. Напрегнатият му син поглед не се отделяше от нея.
— Тони, ти не искаш за съпруг някой отегчителен човек, който никога не е престъпвал законите.
— Напротив, искам! Точно такъв искам!
— За Бога, не искаш съпруг, на когото не му стиска да изневери.
— Искам! Именно това искам!
— Огледай се. Всичко това може да бъде твое в замяна на благосклонността ти — продължи да я изкушава.
Гневът й избухна с пълна сила.
— Дръж си показния Идънуд. Ти си най-арогантният, най-подвластният на желанията си мъж. Мислиш, че богатствата ти могат да купят всичко; те обаче не могат да купят мен! За Бога, ти си просто един любител на лукса, украсяваш прислугата си с рубини, спиш върху трон, купуваш си титли.
— Значи излиза, че предпочиташ морален човек?
— Не бих могла да обичам друг! — изрече тържествено тя.
Савидж пусна китката й.
— Обличай се, Тони! Връщаш се с мен в Лондон.
Младата жена се запъти почти тичешком към стаята си. Всичко бе свършило. Беше се отървала на косъм. Беше най-щастливото момиче на света. Ангел-хранителят й явно се грижеше за нея. Хвърли се върху леглото. И от очите й потекоха потоци.
— Да вървят по дяволите всички ангели!
ГЛАВА ТРИЙСЕТ И ДЕВЕТА
Когато излезе от спалнята си, носеше кремава ленена рокля и обувки от ярешка кожа със същия цвят. Черната й коса бе навита на класически кок. Това бе добре възпитаната лейди Антония Лам със знатен произход.
Адам Савидж я очакваше на горната площадка на великолепното стълбище. Тъмните му дрехи бяха с безупречна кройка, ризата — снежнобяла, поклонът — едновременно учтив и официален. Слязоха заедно и влязоха в огромната кухня.
— Жените би трябвало да гледат, а не да слушат — обърна се Джон Бул с поучаващ тон към Киринда.
— Жените би трябвало да се гледат, а не да се слушат — поправи го тихо Адам.
— Виждаш ли? Негово превъзходителство е съгласен с мен — заяви самодоволно тамилът.
Антония го изгледа възмутено. Погледът й се изпълни и с презрение, когато го насочи към неговия господар.
— Тогава негово превъзходителство е гаден песоглавец!
Внезапно дочу идващите откъм трапезарията гласове. Разговорът се водеше на френски. Съмняваше се, че това бяха слугите.
— Джон Бул, моля те погрижи се пътните чанти на нейно превъзходителство да бъдат отнесени долу.
После се обърна към Тони и я подкани с жест да тръгне пред него към трапезарията.
В мига, в който влязоха, трима мъже станаха на крака. Гласът на Савидж прозвуча меко като коприна:
— Позволи ми да ти представя нашите гости, скъпа моя. Това е граф Дьо Барас… прекрасната му съпруга… дъщерите му.
Френският аристократ целуна ръката на младата жена.
— Мадам Соваж, за мен е чест.
Говореше със силен акцент. Очевидно знаеше малко английски. Антония се опитваше да не гледа втренчено в дамите, отрупани с венецианска дантела и със смешни високи перуки на главите.
Леопардът я представи и на другите двама мъже.
— Херцог Дьо Мен. Маркиз Дьо Сен Симон.
Антония се запита дали не трябва да се поклони.
— Enchante!12 — промърмори херцогът.
— Beaute du diable!13 — заяви маркизът и целуна ръката й.
Адам извади ключ от джоба на сакото си.
