опитна, живяла цели десет години на Изток и без съмнение запозната с опиума и убийствените му качества. Ако бе поискала разрешението му да изнесе опиум, щеше да й откаже. Ако пък се бе посъветвала с него, щеше да й каже прямо и без заобикалки мнението си. Фактът, че умишлено го бе държала в неведение, я обричаше. Бе използвала женските си хитрости, за да получи разрешение да използва кораба му, и така го бе направила неволен съучастник.
Точно това го вбесяваше най-много. Ивлин винаги бе манипулирала другите мъже в живота си, с лекота ги бе въртяла около пръста си и ги бе карала да играят по нейната свирка. Вече трябваше да е разбрала, че той не е като останалите. Плантацията на семейство Лам беше на пътя му; щеше да спре и да се изясни с нея, преди да се прибере в „Скокът на леопарда“.
ГЛАВА ОСМА
Савидж бе яздил в продължение на двайсет часа. Не се беше къпал и бръснал. Както бе потен и прашен, подаде юздата на коня си на един слуга и се запъти към подобната на дворец Гавърнмънт Хаус, без да обръща внимание на войниците, застанали пред входа. Отпрати с жест майордома, който се спусна към него в приемната. Мръсните му ботуши оставиха тъмна следа по белия, покрит с плочки под.
Гавърнмънт Хаус не оставаше никога без гости. Ив бе в стаята за закуска с един пратеник на управителя на Мадрас и някакъв дребен принц от обкръжението на раджа Сингха. И двамата го разпознаха веднага. Адам нахлу в стаята без да се извини. Очите на домакинята се разшириха от изумление.
— С лейди Лам трябва да обсъдим важен въпрос. Извинете я, ако обичате.
Дълбокият му глас прозвуча авторитетно.
Ив се изправи незабавно, за да избегне сцената пред гостите, и го поведе към приемната си. Носеше елегантна утринна рокля. Прекрасните й руси къдрици бяха вдигнати с костените гребени. Младата жена се завъртя и застана с лице към него, присвила ноздри, отвратена от вида му.
— Какво означава всичко това? — попита студено.
Външността й бе толкова безупречна, държанието — толкова хладно и снизходително, че му се прииска да я раздруса. Пое дълбоко въздух, за да се овладее и да не я удари.
— Скапан опиум! — възкликна той. — Мадам, дайте обяснение.
— О, разбирам. — Бледите й бузи поруменяха. — Аз… аз знам, че е незаконно в някои пристанища. По… помислих, че ще погледнеш на това от другата страна, скъпи.
— Пукнат грош не давам за това, дали е законно или не, както знаеш много добре.
— Парите са ми нужни — обясни хладно Ивлин, сякаш това бе достатъчно извинение за постъпката й.
Савидж извади портфейла си и хвърли пет хиляди лири върху масата.
— Аз купих вашия опиум, мадам.
— Адам, нямах представа, че опиумът е толко…
— Не обиждай интелигентността ми, Ив — прекъсна я младият мъж. — Цяло десетилетие вече живееш на Изток. Въздействието на опиума ти е добре известно. Знаеш, че към него се привиква, че той обрича милиони да живеят като мъртъвци, докато умрат наистина; знаеш също, че от него няма спасение.
— Но това са само някакви си китайски селяни — отвърна тя.
Младият мъж я хвана доста грубичко за раменете.
— Те са човешки същества! Чувала си разказите на двама ни с Ръсел за това, как в бордеите, където се продава опиум, върху дървени нарове лежат стотици хора, изпаднали в делириум. Милиони жертват всичко заради наркотика, към който са се пристрастили, продават фермите, семействата, съпругите и децата си. По цял ден теглят рикши, без да се хранят, за да могат да си осигурят опиум, докато най-накрая умрат в ужасни мъки. Опиумът е отвратителен и покваряващ, той носи проклятие и осквернява всеки, който се докосне до него. — Разтърси я. — Знам от личен опит! Спечелих първото си богатство, като го изнесох незаконно в Кантон и си платих за това. И нося белези не само по тялото си; едва не унищожих и душата си. А сега печеля точно толкова пари от производството на чай и каучук. Понякога може да работя по осемнайсет часа дневно, но работата е почтена, чиста. И нощем мога да спя спокойно.
Ивлин разбра колко силни бяха убежденията му и осъзна, че бе допуснала ужасна грешка. Трябваше да го изчака да отплава за Англия, преди да опита да изнесе опиума.
— Не постъпих правилно, като не обсъдих този въпрос с теб — изрече тихо.
— Има две стоки, които моите кораби никога няма да пренасят — опиум и слонова кост. Ловците раняват и хващат в трапове слонове, а след това режат бивните им, докато животните са още живи. Това също ме отвращава.
„Слонова кост! — помисли си Ив. — Как не съм се сетила за нея? Цели състояния се плащат за ориенталска резба върху слонова кост.“
Савидж сведе поглед към нея и забеляза костените й гребени. Прокара пръсти в безупречната й прическа и издърпа двата гребена.
— Точно като това. Костта се взема от гърбовете на живи морски костенурки. Каква нечовешка практика!
Бе казал всичко, което възнамеряваше и дори повече.
— Простете за грубото прекъсване, лейди Лам. — И добави язвително: — Това мога. Нали съм със селски произход.
Поклони се с явна ирония и се отправи към „Скокът на леопарда“.
Същия следобед Савидж свика всички свои надзиратели и посредници. Те се събраха в кабинета на своя господар и попиваха почтително всяка негова дума.
— Съвсем скоро, преди следващото пълнолуние, заминавам за Англия. След няколко дни ще пристигне нов сахиб. Искам да работите за него така, както и за мен. Не продавам „Скокът на леопарда“. Плантацията си остава моя, но е обречена на провал, ако не бъдете лоялни с моя заместник. Това е единственото място в Цейлон, където се отглеждат чай и каучукови дървета. Донесох растенията от Китай и Бирма преди почти десет години и трябва да благодаря на вас за процъфтяването на „Скокът на леопарда“. Едва сега в Индия започват да се разработват чаени и каучукови плантации. Знаете какво да правите при суша и наводнение. Хората, които се занимават с кастренето, са добре обучени, говедовъдите са наясно кога трябва да се тори. Всъщност вие знаете много по-добре от новия сахиб как да се справяте с плантацията. Големият ми кораб ще извозва чаената реколта при мен, в Лондон. Носът ще ми каже, ако не сте произвели най-високото качество.
Чертите му омекнаха и младият мъж си позволи една от редките усмивки.
Тамилите, обаче, не се усмихнаха. За тях това бе ужасен ден — да научат, че господарят им се връща в родината си. „Скокът на леопарда“ лежеше в подножието на Върхът на Адам, най-свещената планина в света. Според легендата Адам бил захвърлен там от Седмото небе на рая заради греха си с жената. Изкупувал го в продължение на хиляда години. Приземил се на един крак върху Върхът на Адам и оставил отпечатъка си в камъка. Всички работници в „Скокът на леопарда“ вярваха, че Адам Савидж е Адам от легендата. Високият му ръст, силата и способностите му, да не говорим за проницателните му сини очи, бяха Божи дар. Ако не изпълнеха задълженията си, той щеше да разбере, дори ако се намираше през седем морета от тях, в град Лондон. Надзирателите побързаха да разпространят вестта сред останалите.
Младият мъж взе счетоводната книга, за да нанесе последните сметки, но вниманието му бе привлечено от авторитетния глас на Джон Бул.
— Когато отидем, в Англия, негово превъзходителство ще очаква от теб да се обличаш по английски маниер. Ще го посрамиш, ако изглеждаш като чужденка. Не е нужно да чакаме някой друг да съблече всичките ти езически дрехи и принадлежности.
Стараеше се винаги да бъде дипломатичен, когато се намесваше в пререканията между прислугата. Киринда беше цейлонка и от по-висока каста от прислужника му, който беше тамил. От друга страна, Джон Бул беше негов иконом, а и един мъж трябва да бъде над една жена, иначе щеше да се посрами.
— Джон Бул, макар да се случва рядко, но този път грешиш — заяви тактично Савидж. — Лотосов цвят е по-красива в националните си дрехи. Тя знае, че тези екзотични, бляскави коприни й приличат най-много. Моля те, погрижи се да осигуриш нужното количество куфари за дрехите и вещите й.
