нея самата. А когато се върнаха в Лам Хол, откриха, че всичко, което притежаваха, бе станало собственост на новия лорд Лам.
Не им позволиха дори да стъпят в имението, за да погребат както подобава Антъни. Злият братовчед, който я ужасяваше още повече, тъй като нямаше лице, притежаваше титлата, имението и всичко останало.
Двете с баба й вече нямаха нищо — нито мебели, нито дрехи, не им бе позволил да отнесат дори нещо дребно за спомен. Бяха лишени от абсолютно всичко и ги очакваше единствено приютът за бедни. Кошмарът бе толкова реален, че Антония се събуди от ужас и затрепери под завивките. Кожата на ръцете й бе настръхнала, а краката й бяха толкова студени, сякаш стъпваше боса в дълбок сняг.
ГЛАВА ШЕСТА
Ужасът от съня бе поизбледнял, когато пристигна в „Уотсън и Голдман“, но бе подсилил решимостта й да разбере в какво финансово положение се намира.
Господин Уотсън я покани да седне. Младото момиче, което бе видял в провинцията, му се стори променено.
Макар и в черно, младата лейди Лам бе облечена по последна дума на модата, с вталено манто и широки копринени поли. А елегантната шапчица с черно щраусово перо стоеше чудесно върху напудрената й перука. Само зелените й очи, същите като тези на брат й, доказваха, че това действително бе близначката.
— Господин Уотсън — започна тя, — няма смисъл да проявявам излишна скромност и да говоря със заобикалки. Дойдох да се поинтересувам от финансовото си положение.
Тя притежаваше най-привлекателния дрезгав глас, който бе чувал, и говореше леко провлачено; направо го хипнотизира.
— Финансовото ви положение ли? — попита невярващо адвокатът.
— Когато дойдохте в Стоук, вие говорихте само за нещата на брат ми. А как се отразява смъртта на баща ми върху моето финансово положение, господин Уотсън?
— Скъпа ми лейди Лам, вие нямате никакви финанси. Доскоро бяхте задължение на баща си, сега сте на брат си, а в бъдеще отговорността ще падне върху съпруга ви.
Антония настръхна и очите й изпуснаха зелени искри.
— Ако този съпруг не се появи, ще мога ли да използвам зестрата си, за да се издържам?
— Скъпа лейди Лам, няма да ви бъде трудно да си намерите съпруг, уверявам ви.
Как смееше да й говори така покровителствено?
— Това ме кара да мисля, че вие имате желание да се ожените за мен, господин Уотсън, така ли е?
— Бих имал наистина най-голямо желание, милейди, но вече имам съпруга.
— Съжалявам, господин Уотсън. Обикновено не съм толкова нетактична. Има ли изобщо оставено нещо за мен в завещанието на баща ми?
— Нищо, страхувам се, но зестрата ви естествено е под попечителство, с две думи, на сигурно място.
— Колко е голяма тя? И в случай, че не се омъжа, ще мога ли да използвам парите, за да се издържам? — повтори Антония.
— Нямам право да разкривам това, милейди.
— Кой има това право, сър?
— Ами, вашият настойник, естествено. Баща ви е определил господин Адам Савидж като ваш законен опекун и за всяко нещо ще трябва да искате разрешението му. Както и брат ви.
— Искате да кажете, че онзи непознат човек на другия край на света ще определя какво можем и какво не можем да правим? Това е нелепо! Ще пиша незабавно на майка си, за да й кажа, че това е недопустимо.
— Майка ви не може да промени закона, скъпа. Трябва да оспорите бащиното си завещание, за да промените положението.
— Разбирам — промълви примирено девойката. — Този Савидж може да се намесва в живота ми както намери за добре. Лорд Лам има нужда от пари. Нима наистина ще му се наложи да проси с шапка в ръка от този Савидж?
— Скъпа милейди. Господин Адам Савидж притежава пълна власт над вашите средства, и то до такава степен, че ако пожелае, може да използва парите за себе си.
Е, щом случаят беше такъв, тя пък щеше да изхарчи неговите пари и да види дали това щеше да му хареса! В ума й започна да се оформя дяволски план, свързан с Идънуд.
Когато се върна на Кързън Стрийт, завари баба си в салона заедно с Франсис Джърси.
— Антония, толкова съжалявам, че изпусна този сезон. Голямо приключение е една девойка да започне лова за съпруг още на шестнайсет.
— Мъже! Иска ми се да изпозастрелям повечето от тях — заяви девойката, като свали шапката си.
— Роз, чудесно си я подготвила за навлизането в обществото. Мъжете заслужават да се отнасят към тях като към кучета.
— Как мина балът на херцогиня Девъншир? — попита Розалинд.
— Обичайните зарове, танци, народ, потене и воня. Изкуствените зъби на граф Бристол са направени от египетски кварц. Изглеждат наистина ужасно. Нищо чудно, че носи ветрило.
— Ух — потръпна лейди Рандолф. — Защо не носи новото изобретение от уеджудски порцелан? Как е скъпата ни Джорджина? Трябва да я навестя, преди да си тръгна от Лондон?
— Невъзможно е да я завариш в дома й. Виси по цял ден в новия магазин за джунджурии на Флийт Стрийт, откъдето си купува фалшиви зарове. Дълговете й от комар са по-големи дори от тези на нейния близък приятел, принца, макар благодарение на красотата й все още всички лондонски контета да са в краката й. Те се мъкнат един след друг във въпросния магазин, за да си уреждат срещи с нея.
— А нашата приятелка Селина, графиня Хънтингдън, беше ли на бала на Джорджина? — попита Роз.
Антония знаеше, че и двете никак не харесват Селина, затова застина в очакване на забавно-ехиден отговор.
— Мили Боже, цялата й рокля бе бродирана с плюшен шнур във формата на голяма каменна урна, претъпкана с цветя, с изключение на ръкавите; затова пък имаше две-три урни на шлейфа й. Ако питаш мен, това е по-подходящо за украса на стълбище, отколкото на дамска рокля. Но, скъпа моя, сега има нова страст. И заради това е започнала да фъфли на италиански! — разсмя се Франсис.
— Човек като гледа префинената й деликатност, няма да повярва, че всяка вечер трябва да слага в леглото съпруга си, след като е пресушил три бутилки — добави злобно лейди Рандолф.
— Бедната жена — рече тихо Антония.
— Скъпа, разпознавам неодобрението, когато го чуя — заяви с блеснал поглед лейди Джърси. — Ще трябва да направиш по-остър езика си до следващия сезон. Най-новото хоби сред висшето общество са скандалните клюки.
— Винаги съм го знаела, скъпа — отвърна сухо Розалинд.
След като гостенката си тръгна, Роз изгледа внимателно внучката си и попита:
— Да разбирам ли, че разговорът ти с Уотсън и Голдман е бил неприятен?
— Това, което научих, ме вбеси. Жената е напълно под контрола на своя баща, брат или съпруг, а в моя случай и с допълнителното препятствие, каквото е настойникът. Роз, ще се превърна в такъв трън в крака на този Савидж, че ще се откаже от настойничеството!
— Е, скъпа, тъй като не можеш да сториш нищо преди да е пристигнал в Англия, предлагам да не мислиш за него и да вървим по магазините.
— Не съм можела да сторя нищо ли? — Антония се усмихна. — Само ме наблюдавай!
Не след дълго се озоваха в търговския център. Роз си хареса дълъг метър и половина бастун с подвижна нефритена топка на върха, където можеха да се носят разни послания или емфие.
— Трябва непременно да си го купиш — рече Антония. — Помисли само как ще ти завижда лейди
