— Грешник! Покай се!
Джон Бул изпита облекчение, че този път птицата използва безобидни библейски слова. Въпреки това Ив, ако можеше, бе готова да изпепели с поглед Рупи.
Прозорците и вратите на трапезарията имаха жалузи, за да пропускат ветреца; въпреки това един слуга бе седнал по турски на пода и дърпаше въжето, което въртеше закачените на тавана платнени ветрила.
Адам Савидж бе поставил екзотична орхидея до чинията на своята гостенка. Кадифените й черни венчелистчета бяха прорязани със златни и алени жилки.
— Прекрасна е — промълви тя.
Внезапно на младия мъж му се прииска да види цветето, закичено в светлорусите й коси. Пребори се с желанието си и издърпа назад стола, за да й помогне да седне.
Джон Бул, в безупречно бяло сако и панталони, сервира вечерята по възможно най-дискретен начин, без да произнесе нито дума. Тъй като знаеше какви усилия му струва това, господарят си отбеляза да го поздрави по-късно.
Погледът на лейди Лам обаче бе привлечен от алената чалма на слугата, която за разлика от поведението му съвсем не бе скромна. В средата й блестеше рубин. Имаше подозрения, че домакинът й е богат, но не бе предполагала, че притежава толкова пари, за да засипва дори прислугата си със скъпоценни камъни.
Рубинът я накара да промени тактиката си. Темата за парите трябваше да бъде засегната и знаеше от опит, че силният, доминиращ тип мъж може да бъде развълнуван най-силно от една деликатна, безпомощна жена.
Адам я наблюдаваше как се преструва, че се храни. Индийската кухня я отвращаваше, но тя бе дори благодарна за това. Всъщност само така, като не ядеше почти нищо, успяваше да поддържа фигурата си. Савидж реши, че апетитът й още не се е възвърнал след тежката загуба.
— Ив, имаш ли нужда да поговориш с някого? — попита тихо той.
Забеляза облекчение в очите й.
— О, да… Имам нужда от помощта ти… от твоя съвет — побърза да се поправи. — Вече няма да получавам заплатата на Ръсел от Ийст Индия Къмпани. Ще назначат друг човек.
Адам не се изненада от факта, че бе заговорила за пари. Беше достатъчно умен и проницателен, за да прозре преструвките й. Тя може би се интересуваше повече от финансово, отколкото от емоционално партньорство. Той от своя страна пък може би я желаеше повече като господарка на Идънуд, отколкото като своя истинска съпруга.
— Ръсел обясни, че притежавате къщата, че тя не принадлежи на компанията.
— Да, но, разбираш ли, те ни плащаха доста щедро, за да използват дома ни като държавно представителство в Цейлон. Но повече няма да получавам тези пари.
— Не е задължително — отвърна замислено младият мъж. — Компанията ще продължава да се нуждае и за в бъдеще от канцеларии за своя управител и неговите помощници. — Не знаеше дали неговата гостенка има представа от бизнеса на Ийст Индия Къмпани и как това евентуално можеше да се свърже с политиката. — Компанията и короната оказват двоен контрол върху Индия и Цейлон. Само две неща ги интересуват — печалбите и събирането на данъците.
— Но аз мислех, че управляващият е раджа Сингха. Гостувам често в двореца му. От време на време съм виждала и теб там. Богатствата му са пословични.
— Не поставям под съмнение богатствата му, но той е само един фигурант. Клайв подчини колониите на Великобритания преди трийсет години. На раджата позволяват да ползва златния си дворец и да продължава да води охолния си живот, за да мирува. А за всеки случай плантациите разполагат с цяла армия от войници. Индия е напълно в ръцете на англичаните и веднага щом освободи Цейлон и от последния холандец, знам, че той също ще бъде превърнат в колония на Кралството.
Ив остави сребърните прибори, поразена от внезапното си прозрение.
— Значи затова възнамеряваше да се върнеш в Англия през следващата година. Като плантатор в кралска колония ще трябва да отговаряш пред правителството, а ти предпочиташ да отговаряш единствено пред себе си.
Младият мъж се усмихна вътрешно на проницателността й.
— До неотдавна губернаторът на Индия играеше крикет по поляните на Калкута, ходеше на лов с хрътки за чакали, сякаш ставаше дума за лисици, и превеждаше персийските класици на английски. И най-внезапно некомпетентното английско правителство пада и гениалният Пит става главен министър. В резултат индийският му проектозакон е приет от парламента и Ийст Индия Къмпани е принудена да се примири с наложения й контрол. — Поколеба се за момент и продължи: — Ръсел ми каза, че печалбите на компанията за миналата година надминавали три милиона лири. — Адам предполагаше, че сърдечните проблеми на Ръсел бяха резултат от предстоящите проверки, но не каза нищо на Ивлин. — Компанията владее властта и английското правителство възнамерява да си я присвои. В крайна сметка всичко води до пари — заяви цинично в заключение.
Лейди Лам бе така погълната от собствените си мисли, че дори не трепна при тази забележка.
— И така — направи широк жест младият мъж, това положение е лошо за мен, но не и за теб. Трябва да изнеса златото си оттук, преди някой да ме попита как, по дяволите, съм натрупал толкова много, а ти можеш да ги примамиш, като им заемеш едно крило от Гавърнмънт Хаус за тяхната орда бирници. Освен това можеш да се надяваш да получиш компенсация за разквартируваната при теб армия войници. Ако новият управител не е семеен или съпругата му не е тук, те ще трябва да разчитат на теб да водиш светския живот в Цейлон, както го правиш вече от години. С две думи, мисля, че компанията трябва да ти плаща. И ще се погрижа да го направи.
Савидж бе свикнал на системата от подкупи, която смазваше ръждясалата машинария.
— Благодаря, Адам.
Мислите й се щураха пъргаво като живак. Беше казал „злато“. Това не бе плод на въображението й! Този човек бе загадка за нея. Понечи да каже нещо, но присъствието на Джон Бул и седналия по турски на пода слуга я смутиха.
Младият мъж усети веднага колебанието й. Стана и я поведе към една от малките и по-интимни дневни.
— Кажи на слугите да се прибират — заяви той на Джон Бул, чиято задача бе да осигури спокойствие за двойката.
Когато влязоха в съседната стая, Ив се разположи в бамбуков стол, тъй като знаеше, че той е прекрасна рамка за красотата й, докато Адам наливаше мадейра, едно от малкото вина, които се понасяха добре в тропическите жеги.
И изведнъж, сякаш бе на изповед пред свещеник, тя изтърси:
— Нуждая се от пари. Затънала съм в дългове от игра на комар.
Сините му очи се присвиха.
— Каква порочност — пошегува се той. — Хазартът е твърдо установена английска черта. Аз също съм комарджия.
Очевидно нямаше представа, че при нея ставаше дума за пристрастяване. А той го мислеше за нещо незначително.
— Единствената разлика е, че вместо на карти аз залагам на товарни кораби и застраховки.
— Мислила съм за това — призна Ивлин, — но рискът е прекалено голям. Ако застраховам товар и корабът потъне, ще бъда напълно разорена.
Внезапно Савидж осъзна, че тя говори сериозно за парите.
— Мили Боже, дори не си и помисляй. Аз съм запознат добре с корабите и опасностите, които ги очакват в открито море. Никога не застраховам един товар, освен ако корабът не е изключително здрав, натъпкан с оръдия и с екипаж от морски вълци-главорези, способни да се справят с пиратите.
— Ти си собственик на застрахованите от теб кораби, нали?
Лейди Лам бе учудена, че разговорът се бе насочил към корабоплаването. А предполагаше, че ще има нужда от две-три посещения, преди да може да помоли за благоволението, от което се нуждаеше така отчаяно.
