животните.
— Извинявайте, че ви прекъсваме. Разбрах, че тази къща строял господин Савидж от Цейлон. Той е нашият настойник и ние естествено сме любопитни. Имате ли нещо против да поразгледаме.
Мъжът се усмихна на красивата посетителка.
— Ни най-малко — отвърна и се вгледа открито в младежа, който бе нейно копие и който се приближи към тях.
— Тази голяма сграда ли е конюшнята? — попита недоверчиво той.
Човекът кимна.
— Бъдете мой гост.
Антъни се отправи натам, а сестра му рече:
— Колко невъзпитано от моя страна. Аз съм Антония, а това е моят близнак, лорд Антъни Лам.
— Приятно ми е, милейди. Позволете да ви се представя. Джеймс Уайът на вашите услуги.
— Да не би известния Джеймс Уайът?
— Джеймс Уайът, архитект — потвърди той, едновременно поласкан и изненадан, че такава красива млада жена знае за него.
Антония се опитваше да сдържи пороя думи, който напираше да се излее.
— Господин Уайът, не мога да повярвам. Аз съм такава почитателка на вашето творчество. Вкъщи имам вашия учебник по архитектура. Вие сте проектирал Пантеона на Оксфорд Роуд. Централната част, свързана с осмоъгълните кули, е копие на Кулата на ветровете в Атина!
Архитектът кимна.
— Поласкан съм. А какво мислите за тази къща?
— Прекрасна е. Господин Савидж сигурно има изключителен вкус.
— Проектът не е негов, а мой. Той купи земята и ми каза да му построя величествен дом, който ще прибави още красота към околната обстановка, а няма да отвлича вниманието от нея. Струва ми се, че Идънуд1 е подходящо име.
— Казал ви е да построите каквото решите, без да се интересува от цената? — възкликна тя, но веднага се изчерви от нетактичния си въпрос.
Уайът се усмихна.
— Замисълът е съвсем нов… полукръгла ниша с дъговидни прозорци, заемаща два етажа от южната страна. Тя образува балкон или малка тераса над главната спалня. Западната страна има романски портик.
— Напълно съм съгласна с вас, че главните стаи трябва да бъдат в досег с външния свят, чрез разкриващите се през прозорците им гледки и достъп до градините през френски прозорци, отварящи се към тях. Ще има ли зимна градина?
— Оставям на вас да решите — отговори той.
Зелените й очи се разшириха от удоволствие.
— В такъв случай — да, непременно, нека вкараме вътре онова, което е навън.
Реши, че господин Савидж трябва да бе невероятно богат и с много голямо семейство, за да се нуждае от такава огромна къща. На коментара й за нуждата от толкова много стаи архитектът се усмихна, трогнат от невинността й.
— Това е къща на силните, на управляващата класа. Притежаването на обширни имения означава власт. Имение с подобни размери ще господства над графството. През миналото столетие съседите и арендаторите щяха да се бият за собственика. В наши дни те ще гласуват за него. Земята води до влизане в редовете на аристокрацията и установяване на нова династия. Тя дава възможност на човек да създава закони.
Антония попиваше всяка негова дума, така че той продължи:
— Величественият дом създава на притежателя си образ, от който се излъчва власт, великолепие, загадъчност и успех. Когато някой си купи имение, къщата, която започне да строи върху него, показва точно към кое ниво на властта се стреми.
— В такъв случай стигам до извода, че господин Савидж възнамерява да управлява света. — Тя се засмя. — Кажете ми, господин Уайът, кои стаи правят къщата на властта?
Архитектът се забавляваше. Не се срещаше често млада дама, съчетаваща интелект с чувство за хумор.
— Стаята за закуска, трапезарията, балната зала, пушалнята, билярдната, библиотеката, стаята за игра на карти, кабинетът, музикалната стая.
Загледана в издигащата се пред нея постройка, Антония отбеляза:
— Трябва да има езеро, плувен басейн, параклис и храм.
— Това зависи от Уилям Кент, който проектира градините.
— Уилям Кент! — възкликна девойката. — Изучила съм всичките му учебници, посветени на естествените паркове.
Джеймс Уайът помисли, че за една млада дама подобни интереси бяха наистина доста странни. В този момент брат й се приближи и заяви:
— Невероятно. В конюшнята има място сигурно за четирийсет-петдесет коня.
— Господин Уайът, иска ми се да дойда пак, за да видя как върви строежът, ако това не ви притеснява — рече Антония.
— За мен ще бъде удоволствие, лейди Лам. Аз не идвам всеки ден, но работниците са постоянно тук. Можете да гледате спокойно.
— Благодаря, сър. За мен беше чест да се запозная с вас.
Джеймс Уайът проследи с поглед двамата, докато се отдалечаваха.
По същото това време конюшнята на лорд Лам очевидно интересуваше Бърнард Лам. Той се скри, за да наблюдава броя на слугите, които работеха там. Видя един мъж да влиза в навеса с каретите и да измъква оттам една от тях, като я тегли за прътите за впрягане на конете. Явно щеше да я мие от калта и да лъска фенерите й.
Бърнард видя, че донесе сам ведрото с вода, вместо да извика някой от ратаите в конюшнята, и стигна до извода, че е сам. Очевидно бе погълнат от работата си и младежът се възползва от това, за да се промъкне вътре. Видя красива двойка впрегатни коне, две други празни отделения и накрая кобила с жребче, както му се стори — мъжко. Присви очи, докато обмисляше припряно какво би могъл да стори. Целта му, разбира се, бе новият лорд Лам да падне по време на езда. Подобен инцидент щеше да разреши проблемите му.
Взе един оглавник и разряза донякъде ремъка му. След това размести главите на гвоздеите от вътрешната страна, така че да бъдат остри и да дразнят главата на коня, където щяха да бъдат сложени. Накрая преряза частично и стремето, и каишките на едно от седлата. Посегна да вземе другото, но видя, че е женско, и го върна на мястото му. Нямаше намерение да наврежда на братовчедка си, поне не засега. Може би момичето бе забогатяло в резултат на смъртта на баща си. По-доброто от това да се ожениш за пари бе само, ако ги наследиш. Никога не я бе виждал естествено, но лицето и фигурата нямаха значение, когато ставаше въпрос за богатство.
Бърнард Лам реши да не се връща в Лондон. Не се заблуждаваше, че лесно ще се отърве от братовчед си. Грейвзенд бе пристанищен град и край кея имаше много странноприемници, където можеше да отседне за няколко дни. Така щеше да има възможност да посещава Лам Хол след мръкване, да се промъква незабелязано, да наблюдава близнаците, за да изучи техните навици и занимания, а и щеше да му осигури време да състави дяволския си план.
Розалинд реши да не уведомява внуците си за посещението на братовчед им Бърнард. В наивността си те можеха да го посрещнат с разтворени обятия. На нея й беше ясно, че той е просто ловец на богатства; модерните му дрехи и изисканите маниери не можеха да я заблудят.
Помнеше, че баща му беше пристрастен към хазарта и разгулния живот, което, разбира се, бе привлякло и дъщеря й Ивлин. Двамата с Робърт бяха неразделни въпреки репутацията му. Какво бе само облекчението й, когато Ив бе пристанала на Ръсел, макар да бе достатъчно интелигентна, за да види, че
