— В известен смисъл майка ти е повърхностна, същевременно е изключително практична. Не е лесно да бъдеш жена, Антония. Светът, в който живеем, е мъжки и винаги ще бъде такъв. Забеляза ли как днес господин Уотсън те пренебрегваше? Не ти ли се струва малко несправедливо, че двамата с Антъни сте родени в един и същи час от едни и същи родители, но той наследява всичко, а ти — нищо? Причината за това е само една — той е мъж, а ти си жена.
— Но титлите могат да се предават само по мъжка линия — отвърна без злоба девойката.
— А те обикновено означават и собственост, земи и богатство. Страхотна система, създадена да гарантира властта в ръцете на мъжете — заяви Роз.
— Никога досега не съм се замисляла над този въпрос, нито съм поставяла под съмнение системата.
— Никой не го прави, докато не го засегне лично. Тъй като аз родих на лорд Рандолф дъщеря, а не син, негов наследник стана племенникът му. Той получи титлата и дома ми, когато умря дядо ти. Аз останах абсолютно без нищо, като се изключи малката къщичка в моето имение.
— О, Роз, каква несправедливост! Често съм се питала защо си поела товара да отгледаш нас, близнаците; виждам, че не си имала голям избор.
— Вие двамата винаги сте ми доставяли само удоволствие, скъпа. Имах възможност да се омъжа отново, но някак си не можех да понеса мисълта да позволя на друг мъж да ръководи живота ми.
— Предполагам точно това означава бракът — рече замислено девойката.
— Някои жени имат щастлив брак с властни мъже. Други предпочитат да бъдат на кормилото и да носят панталоните в семейството, така да се каже. Подобни жени обаче не изпитват почти никакво уважение към съпруг, когото могат да командват. Така че, както виждаш, жената отново се намира в неизгодно положение — и в единия, и в другия случай за нея няма щастие!
— О, бабо, ще ме накараш да се засмея, а това би било ужасно от моя страна в такъв ден.
— Не, не е ужасно, скъпа. Carpe diem… възползвай се от деня! Толкова съжалявам, че няма да можеш да отидеш в Лондон за сезона. — Въздъхна примирено. — В тези времена една жена има нужда от две неща — красота и пари. Ако притежава първото, може да се омъжи за второто. Ако пък има второто, не се нуждае от първото.
Антония се усмихна през сълзи.
— Какъв избор само — брак или да си умреш като стара мома. Може би все пак по-незавидна е съдбата на старите моми в края на живота им, а?
— Радвам се, че можеш да се усмихваш. Когато Антъни види съобщението за смъртта на баща ви в „Лъндън Газет“, ще бъде безутешен.
Антония лежеше в мрака и се опитваше да си спомни баща си: високият, тъмнокос мъж, който бе винаги мил и нежен с нея. Беше я научил да язди и да управлява платноходка и никога не бе показвал предпочитания към брат й. Затова пък майка й никога не успяваше да скрие факта, че синът й бе нейният любимец. Острите упреци на Ив често бяха изпращали малкото момиченце да дири утеха при баща си. Но никога вече нямаше да почувства ласките на ръцете му. Тази нощ трябваше да излее всичките си сълзи, тъй като на другия ден се налагаше да бъде силна заради Антъни.
Детството й бе свършило. Внезапно се почувства с години по-възрастна от брат си. Макар той сега да беше лорд Лам и собственик на имението, всъщност все още беше незрял юноша. Днес тя разбра, че да станеш жена, означава да съзрееш и да започнеш да отговаряш за себе си и своите действия. Мъжете можеха да си позволят да бъдат мечтатели, но жените бяха принудени да бъдат практични.
Сълзите все още се стичаха изпод ресниците й, когато сънят я обори. Сънищата й я пренесоха отново в детството…
Антония се събуди рязко. Веднага си спомни, че баща й бе умрял и че няма да го види никога вече, освен в сънищата си. Спомените й за него бяха щастливи, изпълнени с любов и смях и това никой никога не можеше да й отнеме.
Когато брат й Тони прочетеше съобщението за смъртта му, тя трябваше да бъде достатъчно силна и за двамата!
ГЛАВА ВТОРА
В Лондон, в тясното си ергенско жилище в Сохо, Бърнард Лам с радост прочете съобщението за кончината на чичо си. До тази сутрин перспективите за бъдещето му изглеждаха много мрачни.
За една година беше прахосал парите на баща си. Къщата на Клеъри Стрийт отдавна бе продадена, а той бе затънал в дългове и дори от няколко месеца не бе плащал наема за този мръсен апартамент на Тотнъм Корт Роуд.
Съобщението в „Газет“ обаче го бе изпълнило с надежда. Присви очи и даде воля на въображението си. Не трябваше да се издигне чак толкова високо, за да се види в ролята на барон-земевладелец. Сега, след като чичо му Ръсел Лам бе предал Богу дух, само братовчед му Антъни стоеше между него и титлата.
Младежът се изсмя на глас, тъй като си представи забавна картина. Анджела, сладката малка актриса, която се готвеше да го зареже, сега можеше да бъде примамена отново. Около него щеше да се понесе ароматът на пари, които скоро щяха да бъдат негови, и това щеше да привлече представителките на нежния пол. Парите означаваха власт. И той щеше да се наслаждава на тази власт и да я използва спрямо артистката с ангелско лице.
Нейното поведение също се определяше единствено от личните й интереси. Достатъчно бе да загатне за разкриващите се пред него перспективи, за да я върне в леглото си. А обещанията му щяха да я превърнат в сладострастен ангел. С каква наслада само щеше да я накаже за безразличието й през последните месеци! С какво задоволство щеше да я наблюдава как играе малките си еротични сценки, за да спечели отново благоразположението му.
Бърнард реши, че е крайно време да отиде в Стоук, за да огледа Лам Хол. Облиза нетърпеливо устни.
Денят, в който реши да поднесе своите съболезнования в Лам Хол, бе същият, в който близнаците се отправиха към Грейвзенд.
Господин Бърк съобщи на лейди Рандолф, че някой си Бърнард Лам я очаква в библиотеката. След кратко съвещание двамата решиха, че това може да е само синът на покойния Робърт Лам, за когото Ивлин бе сгодена, преди да пристане на Ръсел.
Розалинд, дребна, хубава жена, която прикриваше възрастта си така успешно, както и проницателността си, влезе в библиотеката, съпроводена от шумоленето на черните си копринени поли. Завари младия Лам да оглежда стаята. Той побърза да се представи и изказа своите съболезнования.
Бързо го прецени. Бърнард Лам бе облечен по последна мода, имаше изискани маниери и красиво лице. Бе на възрастта на Антъни, но изглеждаше прекалено светски. Роз можеше да го определи само с една дума. Лешояд.
Усмихна му се ослепително и заяви с леден глас:
— Ще предам съболезнованията ви на лорд Лам. Той е в най-дълбок траур и не приема посетители.
Икономът влезе в библиотеката, но за изненада на госта не предложи обичайните вино и вафли. Вместо това лейди Рандолф каза:
— Господин Бърк, бихте ли придружили младежа до вратата.
Бърнард Лам пламна от унижение и моментално се закле да си отмъсти. Старата пачавра мислеше, че го е отпратила; никой обаче не можеше да го отпрати така лесно и един ден тя също щеше да се убеди в това. А когато всичко това станеше негово, той с удоволствие щеше да изхвърли вещите й на пътя.
Близнаците нямаха представа къде строеше къщата си Адам Савидж. Съвсем скоро обаче откриха, че всички в Грейвзенд знаеха къде се намира Идънуд. Имението включваше хиляда залесени акра от другата страна на града. Неговата северна граница бе река Темза.
На обширна поляна се издигаше триетажна къща в неокласически стил и, както се стори на Антония, най-красивата, която бе виждала. Навсякъде се движеха работници; дърводелци, зидари и бояджии се трудеха под ръководството на някакъв човек, който държеше в ръцете си нещо подобно на план.
Близнаците слязоха от конете и девойката се запъти към непознатия, докато брат й завързваше
