време. Трябва да свърша много работа до четири часа.
Не беше нужно да проверява подробности около вечерята, която щяха да сервират на гостенката му; Джон Бул беше перфекционист.
Оседла един от арабските си жребци и се отправи към хълмистия район на плантацията, засаден с чаени храсти. Берачите представляваха екзотична картина с пъстрите си памучни дрехи и с увисналите на гърбовете им бамбукови кошове. Юноши бягаха напред-назад покрай редиците с чували, в които се изпразваха пълните кошници.
Младият мъж благодари за хиляден път на Провидението, че по времето, когато внасяше и изнасяше незаконно стоки в Китай, се бе заинтересувал и от позволените от закона култури, произвеждани от китайците. След като научи колко чай може да се побере в корабния трюм и какви смешни цени бяха готови да плащат англичаните за тази наскоро излязла на мода напитка, той се бе възползвал незабавно от ситуацията. А по-късно, когато бе събрал достатъчно средства, за да притежава плантацията в Цейлон, бе купил стотици от крехките насаждения, беше ги присадил лично и с огромно внимание, беше се грижил и треперил над всяко едно от тях с такава нежност и любов, сякаш му бяха деца. И те му се бяха отплатили стократно. На следващата година пък беше пренесъл каучукови дървета от Бирма.
Савидж се замисли за Англия и за къщата, която бе поръчал да му построят. Тя бе кулминацията на всичките му мечти и усилия. Воден от наивните надежди на младостта, бе пристигнал в Индия, за да достави дървесина на баща си и да му помогне да разшири своето производство. Мечтаеше си за малка къща в почтен квартал, далеч от нездравия, влажен двор край Темза, където баща му изработваше мебелите.
Смъртта на баща му бе убила надеждите му и го бе изпълнила с чувство за вина. И до ден-днешен бе убеден, че ако бе до болния си от хроничен бронхит родител, за да се грижи за него и да се бори срещу мизерията, той все още щеше да бъде жив.
Постепенно у него се бе родила желязната решимост да забогатее. Ако определеше ясно целта си и не позволеше нищо да застане на пътя му, нищо на земята не можеше да му попречи. И бе победил. За да осъществи амбициите си, бе престъпвал законите и бе плащал скъпо и прескъпо за всяка своя грешка. Но в главата му се бе оформил план.
Той бе великолепен, амбициозен и най-важното, достоен. Вероятно това бе тайната на успеха. Не е достатъчно да искаш и да се нуждаеш от нещо. Трябва също така и да го заслужиш; чак тогава можеш да го постигнеш.
Прекрасният дом в Англия бе само част от неговия план. Той бе средство за постигане на целта. Жена като Ивлин Лам щеше да бъде кралската придобивка за английското му имение. Тя бе дори титулувана. С грациозна и обиграна домакиня като лейди Лам бързо щеше да осъществи амбициите си.
Реши да не губи повече и минута. Щеше да започне ухажването още днес. Естествено тя нямаше да падне в леглото му като неопитно момиченце, той и не желаеше това. Неговата задача бе да събори класовите бариери, които можеха да попречат на една по-интимна връзка.
Адам се върна рано в едноетажната си къща, за да се изкъпе и преоблече, така че в уговорения час бе на стъпалата към верандата. Точно в пет пристигна нейната открита карета, карана от войник на компанията. Ивлин бе облечена в черна коприна, красивите й руси коси бяха накъдрени на елегантни букли и прихванати с гребени от кост на костенурка.
— Добър вечер, господин Савидж — поздрави го официално пред войника.
— Добър вечер, лейди Лам. Обещах да ви покажа чаената фабрика. До залез остава още час.
Гостенката кимна в знак на съгласие; войникът слезе от каретата и подаде юздите на Савидж, облечен в бежови бричове и кремава риза и сако.
Подаде ръка, за да й помогне да слезе от файтона. Тогава забеляза, че под шумящата коприна тя носеше високи кожени ботуши.
— Изпитвам ужас от разните лазещи гадинки — обясни му, като изви сладко устни.
Хвана ръката й и я поведе из фабриката.
— Горните три етажа са просто сушилни. Тези вентилатори задвижват въздуха, за да ускорят изсъхването на листата. — Докато слизаха към партера, я придържаше здраво за лакътя. — Четирите валяка извличат мазнината, която е лепкава и със златистозелен цвят. На този етаж с помощта на течаща покрай стените вода се поддържа непрестанно ниска температура. С помощта на обонянието разбираме кога чаят е ферментирал достатъчно и може да се постави за печене във фурните.
После я поведе към просторна постройка, свързана с първата; от купчините черен чай тук се носеше приятен, тръпчив аромат.
— Вече е готов за сортиране, рязане, отсяване, разпределяне според качеството си и пакетиране.
Ивлин докосна един от сандъците с чай, наредени покрай стената.
— А след това англичаните отпиват от чая си, без да си дават сметка колко време и труд са хвърлени за него.
— Те плащат висока цена за тази привилегия, така че не мога да се оплаквам.
Пари! Това бе темата, която вълнуваше младата жена и която искаше да подхване. Трябваше да действа умело и същевременно да не губи повече време, за да разруши бариерите помежду им, които пречеха на задълбочаване на връзката им.
ГЛАВА ЧЕТВЪРТА
Адам помогна на Ив да се качи в откритата карета и подкара коня към езерото. След това я покани да се поразходи с него.
Докато вървяха край езерото, небето стана тъмночервено и нежната кожа на Ив придоби розово сияние. Изпод сведените си ресници тя наблюдаваше контраста между загорелия врат на Адам със светлобежовата му риза и усети напрежение в гърдите си. От този човек се излъчваха такъв авторитет и властност, които, знаеше добре това, идваха от изключителната му увереност в самия себе си и своите способности.
Тя бе свикнала да получава всичко, което поиска. Умишлено бе избягвала да се омъжи за властен мъж; и в резултат на това командваше в дома си като императрица. Сега обаче този мъжествен, властен човек, постигнал всичко сам, беше изгодна партия. Очевидно го привличаше, а той от своя страна бе все още свободен и най-важното, богат.
Спряха рязко на няколко метра пред два диви водни бивола, които ревяха един срещу друг. Едното животно блъсна другото така силно, че го превъртя във въздуха и то се просна на земята като мъртво. Тогава победилият мъжкар се чифтоса с чакащата встрани женска; това бе вълнуваща оргия на чисто сексуално удоволствие. Мъжът, който присъства на нея, почувства атавистично вълнение.
Дъхът на Ив секна и тя се отдръпна крачка назад, по-близо до Адам. Той решително я притисна в обятията си и сля устни с нейните. Струваше й се, че в корема си има разтопен живак. Замря, когато усети твърдите му като желязо гърди и слабини. Дори само с помощта на езика си той успя да я подчини и тя изохка.
Обзе я чувство на вина, която нямаше нищо общо с паметта на неотдавна починалия й съпруг. Сексът винаги я караше да се чувства омърсена и виновна. Актът на животните й се бе сторил отвратителен. Страхуваше се, че Адам може да я накара да изгуби контрол над себе си, а тя не искаше да се случва подобно нещо. Трябваше да се овладее.
Младият мъж се изненада, когато тя внезапно се отдръпна от него и с пламнали бузи се огледа, за да разбере дали някой не ги е видял. Мисълта, че вероятно това я бе ужасило, го развесели. Гостенката му се оттегли към файтона.
Савидж я откара до конюшнята и остави коня на грижите на един от конярите. Инструкциите, които го чу да дава, я паникьосаха.
— Не мога да стоя до късно… — После добави шепнешком: — Прислугата клюкарства непрекъснато.
— Както желаете — отвърна й тихо.
Но колкото и да й се искаше да не бъде така, целувката бе помела прекалено много бариери и той нямаше да й позволи да ги издигне отново.
Когато минаха през главната зала, Рупи се отмести в най-далечния край на своята пръчка и изкрещя:
