Чу музика и се запъти към балната зала. Загледа се с възхищение в изрисувания таван, но когато сведе очи, видя, че около нея се бяха събрали три дами. В погледа им прочете покана; очевидно очакваха лорд Лам да им партнира за танците. Девойката разтърка крака си и промърмори:
— Вчера паднах — крантата ме хвърли.
Отмина нататък с вдървена походка и се приюти в стаята на картоиграчите.
Взе чаша вино от сребърния поднос и реши, че може да научи някои неща, като наблюдава играчите. Джорджина я извика незабавно.
— Тони, елате да държите банката за фарото; Шери само хитрува.
С увереност, породена от изпитото вино, седна пред покритата със зелено сукно маса срещу принца и неговия завеждащ конюшните и започна да наблюдава как кутията пуска картите за фаро една по една. Направи й впечатление, че на играта не се обръщаше особено внимание; това обясняваше защо херцогиня Девъншир губеше вечно.
Уелският принц поглеждаше към Джорджина, като се питаше дали да се осмели да поиска помощта й за връзката с Мария Фицхърбърт. Херцогинята бе най-близката му и най-интимна приятелка. Тя знаеше много негови тайни.
Когато я бе видял за пръв път, бе поразен. Тя бе миниатюрно създание, с най-красивото лице в Англия. Напомняше му котенце. Бяха се срещнали в доста труден момент от живота му. Той избираше всичките си любовници от сцената и последната му връзка, онази с „Пердита“ Робинсън, бе завършила трагично.
Беше наивен млад глупак и й изпращаше любовни писма, изпъстрени със споделените помежду им интимни мигове, кълнеше се във вечна вярност. Когато връзката им приключи, Пердита заплаши да публикува въпросните писма. Наложи му се да плати цяло състояние, за да си ги върне. Най-лошото от всичко обаче бе, че чувствата му бяха съвсем искрени. Алчната малка актриса се бе възползвала по най- безобразен начин от това.
Когато видя Джорджина, младият мъж се закле никога повече да не погледне актриса, а да избира любовниците си измежду дамите. Ухажва я упорито и в крайна сметка я спечели. Срещите им бяха истинско фиаско.
Двамата бяха изключително нежни един към друг, докосваха се, целуваха се и се наричаха с галени имена.
— Котенце, имаш такъв изискан вкус за дрехи. Изгарям от желание да видя какво имаш под тях.
— Писанчо, какво лошо момче си само. Не може да очакваш да сваля роклята си.
— Разбира се, че не, котенце. Аз ще го направя вместо теб. Ела и седни в скута на тати.
Джорджина се бе подчинила охотно, щастлива, че наследникът на короната щеше да я дари с честта да опита мъжествеността му. Тя помнеше как бе разкопчал всички миниатюрни копченца, докато седеше на коленете, му и му пречеше, като обсипваше със закачливи целувчици лицето му. Кралският скиптър в панталоните му, като че ли щеше да се пръсне всеки момент, докато се извиваше в скута му.
Когато остана само по фуста, започна на свой ред игриво да го разсъблича. Той бе добре надарен и се гордееше много с този факт. Нямаше търпение да се изяви пред своето котенце. Щастливият й смях обаче секна, когато застана пред нея в цялата си дължина. Младата жена внезапно бе изгубила целия си ентусиазъм и той трябваше да положи големи усилия в опитите си да възвърне веселото й настроение.
Когато най-накрая успя да свали дрехите й, остана разочарован. Със свалянето на украсения с воланчета корсет от прекрасните й закръглени форми не остана и следа. Котенцето дължеше прелъстителната си фигурка на подплънките в дрехите.
В действителност имаше тяло на десетгодишно дете. Осемнайсетсантиметровата ерекция на принца веднага спадна. Скочиха в леглото мрачни, но дръзки, твърдо решени да спасят каквото могат. Никакви целувки и милувки обаче не бяха в състояние да убедят „писанчото“ да се втвърди отново. И двамата се разстроиха много. Тогава сладката Джорджина беше спасила положението.
— Скъпи Джорджи, нека да бъдем добри приятели, вместо любовници. Да споделяме своите тайни, мечти и мисли, които никога не бихме се осмелили да разкрием пред друг. Истинското приятелство е най- интимната връзка на света.
Господ да я благослови. Тя бе най-скъпата му приятелка. Знаеше, че няма от какво да се смущава или опасява, когато е с нея.
— Скъпа Джорджи, искам да добавиш името на Мария Фицхърбърт към списъка с твоите гости и освен това да дадеш на лондонските домакини да разберат, че няма да откликвам на поканите им, ако сред гостите не е и тя.
Младият мъж си даваше сметка, че всеки бал придобиваше истинско значение само благодарение на неговото присъствие. Да откажеш на Уелския принц бе равносилно на светско самоубийство.
Тони забеляза Адам Савидж да влиза в стаята, следван от лейди Сефтън. Слушаше я учтиво, но тя го познаваше достатъчно, за да разбере, че въпросната дама го бе отегчила до смърт. Савидж изчака търпеливо, когато тя се спря да поговори с домакинята и с Уелския принц. Последният заяви, без да се церемони:
— Изабела, да знаеш, че съм ти много обиден. Защо, за Бога, не доведе онова очарователно създание Мария Фицхърбърт?
Лейди Сефтън повдигна вежди.
— Траурът на Мария току-що приключи, ваше височество, и живее доста уединено. — Разбрала накъде духа вятърът, тя побърза да насочи платната според него. — Всъщност идната седмица организирам музикална вечер в нейна чест. Би било знак на особено внимание, ако ни удостоите с присъствието си, ваше височество.
— Честта остава за мен, скъпа госпожо.
Тони вдигна глава и видя, че Адам бе вперил в нея леденосините си очи. Изпи на един дъх виното си и се зае с представянето.
— Ваше височество, мога ли да ви представя моя настойник, Адам Савидж? Господин Савидж, Уелският принц.
— Присъединете се към нашата игра на карти, друже. Тони ни каза, че съвсем наскоро сте се завърнали от Цейлон.
— Предпочитам бакара.
Невероятно, но Савидж току-що бе отказал покана на принца!
Джорджина наклони красивата си глава.
— Каква лоша домакиня съм, господин Савидж. Разбира се, че ще играем играта, която вие пожелаете.
Младият мъж се усмихна.
— С удоволствие бих играл с вас, но виждам, че вече имате трима партньори.
Тони се намръщи. Въпреки изпитото вино долови двусмислицата.
— Можеш да заемеш моето място, Адам. Научавам толкоз… толкова много само като те наблюдавам. Между другото, канени сме на конните състезания идната седмица. Негово височество има няколко чистокръвни… чистокръвни… няколко коня, които би искал да продаде.
Савидж само я изгледа и седна. Тя побърза да се настани до него.
Всеки път, когато в играта участваше крал, негово височество изругаваше: „По дяволите краля!“ Въпросната карта бе кръстена „Лунатика“. Когато срещна въпросителния поглед на Савидж, принц Джордж обясни:
— Баща ми е луд. Затова ме подготвят за регент. Трябваше да стана регент още преди години, защото той си е луд вече от доста време. Ами да, преценете сам… той измъдри една прокламация „За окуражаването на благочестието и добродетелта и за наказване на порока, богохулството и неморалността“.
Адам отбеляза:
— Това би лишило живота от всякакво забавление.
Ушите на Антония започнаха да бучат; гласовете на хората край масата достигаха до нея сякаш от далечно разстояние, като че ли бяха в друго помещение.
Не си спомняше почти нищо от обратния път към Кързън Стрийт, но особеното мълчание й нашепваше, че най-после бе успяла да го впечатли. С добро или лошо, това нямаше значение. Когато каретата спря,
