— Моите приятели ме наричат Джорджи.
— А мен — Тони.
— А, сещам се вече. Вашите родители живееха в Цейлон. Вие току-що наследихте титлата си.
Девойката осъзна, че въпреки лекомисленото си държание нейната домакиня бе доста хитра. Всички стояха прави край масата и Антония се сети, че чакат негово кралско височество да седне пръв.
— Мога ли да ви представя негово кралско височество Уелския принц? Джордж, това е Тони Лам.
Антония се поклони церемониално.
Най-накрая принц Джордж реши да седне и това даде сигнал за невероятно скърцане на столове. Тони изчака учтиво с намерението да седне на онова място, което остане свободно, но негово височество я хвана за ръката.
— Седнете до мен. Кажете, кой, по дяволите, е черният гигант, с когото пристигнахте?
— Казва се Адам Савидж, ваше височество. Току-що се върна от Цейлон.
— Приятел ли ви е?
— Всъщност ми е настойник, ваше височество.
— Какъв късметлия! Всеки се връща от Индия, след като е натрупал несметни богатства. Можете да бръкнете в неговия джоб, когато вашите се изпразнят. По дяволите! Извинявай, скъпа Джорджи, но всички имат откъде да вземат, само аз — не. Ето Джорджи да речем си има Девъншир, който всекидневно я спасява от дълговете й. А знаете ли, че когато ми пробутаха Карлтън Хаус, тя бе същинска развалина? Бях принуден да изхарча цяло състояние, за да я оправя, и точно когато стана годна за обитаване, страхувам се, че ще трябва да отложа мебелирането и декорациите поради липса на пари. Наех Холанд да ми построи Мърин Пъвилиън в Брайтън. В момента там работят сто и петдесет работници, тъй като искам да бъде готов до идното лято. Истински позор е, че аз, Уелският принц, трябва да прибягвам до услугите на лихвари. — Приведе се и сподели: — Затънал съм в дългове и не виждам никакви изгледи да се разплатя, преди кралят да умре.
— Джордж, скъпи, след вечеря ще поиграя малко на фаро с теб. Това би трябвало да ти подобри настроението.
— Аз губя винаги. Трябва да поддържам репутацията си.
Граф Есекс, вечен оптимист дори в най-отчайващи ситуации, се обади:
— Може би ще спечелите следващата седмица в Нюмаркит, ваше височество.
Джордж поклати тъжно глава.
— Натрупал съм невъобразими дългове заради покупката на чистокръвните коне. Сега дори не мога да си позволя да залагам на тях. Невероятно какво количество могат да изядат тези животни! — Обърна се отново към Тони: — Елате с нас в Нюмаркит идната седмица, ще си прекараме страхотно. Вземете и вашата любовница, ще бъде добре дошла.
Бузите на Антония пламнаха. Принцът забеляза веднага.
— Скъпи мой, не се притеснявайте заради Джорджина, не можем да я шокираме. Тя знае за всичките ни слабости, докато на нас са ни известни само половината от нейните.
Всички се разсмяха на остроумието му.
— Вашият настойник не ви държи прекалено изкъсо, нали?
— Не, ваше височество. Между другото, той се интересува много от коне. Мисля, че търси да си купи. Какво ще кажете да ви представя един на друг?
— За Бога, би било чудесно. Винаги се радвам да се запозная с човек, от когото още не съм вземал на заем.
Последва нов смях.
В края на вечерята, когато дамите наставаха, за да оставят господата на чаша порто или бренди, вече бе погълнато невероятно количество храна и напитки. Тони остана учтиво с мъжете, като наблюдаваше оттеглянето на представителките на нежния пол. „Сега — помисли си с тръпка на очакване тя — пред мен се предоставя възможност, каквато се удава веднъж в живота.“ Тя бе една от малкото жени на света, която можеше да разбере какво правеха и говореха мъжете. И едва не падна от изумление. Онова, което последва незабавно, бе блъсканица към шкафовете с нощни гърнета.
Очите й се разшириха, когато повече от десетина мъже бръкнаха в атлазените си бричове, извадиха екипировката си оттам и се облекчиха с доволно ръмжене.
— Не ми се беше пикало толкова много от последния път, когато бях в Парламента — отбеляза Шеридан.
— Това е, защото пиеш прекалено много, Шери. Аз никога не започвам с вишновката, докато дамите не напуснат масата.
Девойката попиваше всичко край себе си. И така научи, че интимните мъжки части се различават не само по формите и размерите си, ами и по цвета. Вече знаеше точно как изглежда и кралският пенис. Той бе доста голям, с розова глава и се подаваше от гнездо златисти къдрици.
Антония взе брендито, което й предложи лакеят, и избра пура от новата си сребърна кутия. Знаеше, че бузите й пламтят, и се надяваше отчаяно димът да прикрие смущението и слисването й.
През следващите няколко минути разговорът не достигаше до съзнанието й; в това време чашите се пълнеха и изпразваха със замайваща скорост. Сега, след като дамите се бяха оттеглили, езикът на мъжете бе доста груб, изпъстрен с псувни.
Лорд Сефтън се приближи до принца, поклони се и заговори съвсем непринудено:
— Открих името на дамата, която съпругата ми бе поканила на театър преди два дни, ваше височество.
— Сефтън, вечно ще ти бъда задължен. Кажи си цената и ми разкрий името й.
— Трябва да ви предупредя, че тя не е от лесните, ваше височество, а уважавана вдовица.
— Сефтън, та как щеше да бъде в ложата на Изабела в „Ковънт Гардън“, ако беше развратница. Само един поглед ми бе достатъчен, за да разбера, че няма да вдигне полите си, докато не бъдат зачетени всички условности.
Сефтън кимна, видимо доволен.
— Името й е Мария, ваше височество. Изабела ми каза, че покойният й съпруг Томас Фицхърбърт й оставил съвсем малко пари и градска къща на Парк Стрийт.
— Мария Фицхърбърт — произнесе с благоговение името й принцът. После се обърна към Есекс, който бе играл ролята на посредник при предишната му сексуална връзка. — Искам да знам всичко, което може да се научи за тази дама. Красотата й ме омая. Тя имаше най-прекрасните златни коси, които не беше напудрила.
Шери, който вече си бе пийнал, се обърна към Тони:
— Да върви по дяволите косата й. Великолепните й цици го омаяха. Негово височество си пада по циците, знаете ли?
Антония, чиято глава също се бе замаяла от вишновката, каза:
— Обича гърдите, така ли?
— Колкото по-големи — толкова по-добре. Подозирам, че са го отбили прекалено рано. Кралицата има петнайсет деца, нали знаете, пръква ги като кученца.
Девойката примигна притеснено. Знаеше, че принцът може да чуе всяка дума на Шери. Вместо да се обиди обаче, той шеговито намигна на Тони.
— Шери не си пада по гърдите. Попитай го коя част предпочита.
— Котенцата — обяви Шеридан. — Обичам ги малки и стегнати.
Тя не бе сигурна, че има предвид онова, за което си мислеше. Но, Боже всемогъщи, коя друга част от женското тяло би могла да се нарече така?
Вдигна поглед, когато херцог Девъншир се приближи към Уелския принц.
— Ваше височество, Джорджина ще побеснее, ако не се присъединим скоро към дамите.
— С удоволствие, Девъншир.
Когато Джордж се изправи, вратите към големия салон бяха отворени. Тони огледа трапезарията за Адам Савидж и видя, че той бе потънал в разговор с нейния приятел Джон Уайът. Мили Боже, трябваше да внимава, когато се озоват лице в лице. Ако някой можеше да познае в нейно лице Антония, това бе талантливият архитект.
