— Англичаните са толкова лицемерни, когато стане дума за секс.
— Сравнени с жителите на Индия и Цейлон ли? — заинтересува се Антония.
— Сравнени с когото и да било. Във Франция например ги наричат „къщи на радостта“.
Фактът, че настойникът й бе толкова добре запознат с подобни места, я подразни.
— Не мога да разбера кое е толкова привлекателно. Момичетата са необразовани, съвсем обикновени и единствената им цел е да спечелят пари. Всеки сезон толкова прекрасни, фини млади дами правят своя дебют в обществото.
— Привлекателността е лесно обяснима. Чукането на дебютантка е против обществения кодекс. За тях е бракът.
— Това става заради двойния стандарт на обществото. Жените не могат да контролират своята съдба. Те нямат пари, нямат власт, преминават от ръцете на баща си в ръцете на съпруга, ако имат достатъчно късмет да хванат едно толкова трудно за улавяне същество.
Тони осъзна внезапно, че говори като жена, и прехапа език.
— Моите наблюдения показват, че съпрузите не се ползват с особено голям авторитет — отбеляза сухо Адам. — Омъжи ли се една жена, тя се превръща в чудесна плячка за чукачите.
— Но това е скандално! Само един негодник би преследвал омъжена дама.
Савидж погледна своя повереник и отговори искрено:
— Съществуват доста зажаднели за секс съпруги и обикновено преследвачи са именно те. Изненадан съм, че не си бил прелъстен от някоя матрона или майка на твой приятел. — Младият мъж продължаваше да я наблюдава внимателно. — Ти май се движиш с наочници, глух и сляп за изкушенията край пътя ти.
Тони допи бирата си и заяви цинично:
— Сега, след като свали пердето от очите ми, очаквам да бъда въвлечен във вихъра на светския живот.
— Да се надяваме. Между другото, утре сме канени на вечеря в Девъншир Хаус. Може би и на двамата ще ни излезе късметът.
ГЛАВА ШЕСТНАЙСЕТА
Когато Тони слезе за закуска на следващата сутрин, Адам Савидж вече бе излязъл. По обяд се появи лакей със съобщение, че настойникът на лорд Лам се е преместил в градската си къща на Халф-мун Стрийт, която се намираше от другата страна на Шепърд Маркит, съвсем близо до Грийн Парк.
Докато Фентън предаваше багажа на младия мъж на неговия лакей, Антония съжали, че не е преровила вещите му. Той беше такава загадка, че тя изгаряше от желание да научи колкото се може повече за него. Сега обаче бе прекалено късно.
Слугата тъкмо бе излязъл, когато пристигнаха Роз и господин Бърк. Девойката им се зарадва страшно много; по някакъв начин те успяха да й вдъхнат увереност. Щяха да й дадат съвет как да общува у херцог и херцогиня Девъншир.
След дълго обсъждане бе решено Тони да носи тъмносините, дълги до коленете, атлазени бричове с бели копринени чорапи и наскоро купените обувки с токи и високи токове.
— Върховете на проклетата яка са толкова високи, че ще ме бодат по ушите — оплака се девойката, докато господин Бърк, впечатлен от ругатните й, търпеливо превръщаше шалчето й във водопад.
Бялата жилетка се закопчаваше на гърдите и ги сплескваше, а новата бяла перука покриваше тъмните й коси.
Баба й я огледа критично.
— Имаш нужда от кутия за емфие, скъпа.
— Не, предпочитам пурите пред емфието — отвърна нехайно тя.
Пудрата още не бе изтупана от раменете й, когато на вратата почука лакей, за да съобщи, че каретата на Адам Савидж очаква лорд Лам. Тъй като настойникът й не понасяше баналните разговори, Тони не отвори уста по пътя към Девъншир Хаус.
Затворена в тъмния файтон, седнала съвсем близо до младия мъж, девойката даде воля на въображението си. Вместо в мъжки бричове и перука си се представи в прекрасен женствен кринолин, който подчертаваше тънката й талия и стегнатите й гърди. Щеше да бъде достатъчно дръзка да се гримира и щеше да сложи поне две предизвикателни изкуствени черни бенки. Може би щеше да разположи едната върху скулата си, за да привлече вниманието към големите си зелени очи и друга в ъгълчето на устата си, за да го подкани да я целуне. Още по-дръзко беше да постави една на извивката на гърдата си, за да привлече погледа му към корсажа си. Всички тези мисли я накараха да се изчерви.
— Купил съм ти нещо.
Дълбокият мъжки глас я накара да потръпне. Савидж пъхна в ръцете й някакъв сребърен предмет, който моментално я превърна отново в Антъни.
— Кутия за пури; колко мило — рече едва чуто Тони.
— Пълна е с моя, приготвян специално по поръчка, вид. Ако предпочиташ някаква по-лека смес, иди в магазина за тютюн на „Бърлингтън Аркейд“ и му поръчай каквото желаеш.
Не след дълго пристигнаха и настойникът й даде имената на двама им на иконома, който ги обяви важно и тържествено.
Индиан Савидж не носеше перука. Ризата му беше безупречна, но прекалено строга в своята простота. Носеше предимно черно. Единствената му отстъпка пред модата бяха черните атлазени бричове, дълги до коленете. Дори чорапите му бяха от черна коприна.
Гостите се бяха струпали около млад мъж и жена. Антония завидя на красивата бледозелена тюлена рокля на красивото момиче. Тя бе изключително оживена, родена кокетка и флиртуваше дръзко с ветрилото си, а напудрените й къдрици подскачаха върху прекалено разголените й рамене. Мъжът до нея бе не по- малко впечатляващ. Той носеше бели панталони до коленете, сакото му бе осеяно със сини пайети, а на раменете имаше еполети от златни ширити. Макар да носеше напудрена перука, бе ясно, че красавецът е русокос, а държанието му бе типично за хусар. В този момент той се обърна да каже нещо на човека до себе си. Тони забеляза бляскавата диамантена звезда на гърдите му и едва не подскочи, тъй като разбра, че това е Уелският принц.
— Очевидно тази вечер ще присъстват и кралски особи — произнесе зад нея Савидж.
Девойката се обърна към него и забеляза саркастичните пламъчета в леденостудените му очи.
В следващия миг към тях се приближи херцог Девъншир и поздрави настойника й с приятелска фамилиарност.
— Извинявам се, че Джорджина не е до мен, за да приветства гостите, но негово височество има навика да я обсебва.
— Вашата херцогиня е много красива — похвали го Савидж и на Антония й се прииска да му издере очите.
— Млада е — отвърна с извинителен тон Девъншир. — Всеки от нас живее свой живот. Страхувам се, че приятелите й от Карлтън Хаус ме отегчават до сълзи.
„Значи това е скандалната Джорджина, херцогиня Девъншир — помисли си Тони. — Тя притежава най- вълнуващия салон сред кралското обкръжение, а очевидно е по-голяма от мен само с няколко години.“
Савидж и Девъншир заприказваха почти веднага за политика. Девойката наблюдаваше как присъстващите насочват погледите си от Уелския принц към нейния настойник. Той привличаше вниманието като магнит.
Не след дълго обявиха, че вечерята е сервирана и тя забеляза как жените се надпреварват коя да застане по-близо до наскоро завърналия се от Изток богаташ. Херцогът настани Адам отдясно до себе си и лейди Изабела Сефтън избута лорд Лам встрани, за да може да седне на стола от другата страна на Савидж. Антония пожела наум всички до една да вървят в ада и се придвижи към срещуположния край на масата, където царуваше красивата Джорджина.
Тя замига с дългите си ресници към Тони.
— Сварвате ме неподготвена, сър.
— Лорд Антъни Лам, ваша светлост.
Тя я тупна игриво с ветрилото си.
