Именно Фокс, Шеридан и Бърк бяха предложили проектозакон за лишаване на Ийст Индия Къмпани от нейните правомощия и търговски привилегии. В резултат на това правителството падна и Пит стана главен министър. Глупаците успяха да обвинят в държавна измяна Уорън Хейстингс, губернатора на Бенгалия. Изказваха се по въпроси, по които не знаеха нищо. Най-големият лицемер беше Бърк, а семейството му бе натрупало богатствата си, бъркайки в индийския буркан със злато.
Внезапно погледът на Адам попадна върху младия му повереник. Някаква особа с вид на развратник бе преметнала ръка през раменете на юношата. Това го обезпокои. Савидж се замисли. Антъни беше красив младеж с дълги крака и замечтани зелени очи. Апетитен плод, от който не би се отказал никой разпътен прелъстител.
Да не би това да бе причината за липсата на интерес на Тони към жените? Не, момчето бе невинно, още не бе омърсено, но колкото по-рано го запознаеше с подобните на наркотик прелести на женската плът, толкова по-добре. Реши да се погрижи лично за това. Когато се запъти към своя повереник, гостите започнаха да се разотиват.
— Нима си тръгваш толкова рано? — попита безгрижно Савидж и повдигна едната си вежда.
Антония остана с впечатлението, че я подлага на някакъв тест, и отвърна арогантно:
— Отиваме в едно закрито стрелбище, ако искаш да знаеш. Избрах своето оръжие, както вече ми предложи. А то е — пистолет.
Адам се загледа замислено в присъстващите. Кръчмите в Лондон бяха сигурно хиляда, а публичните домове варираха от най-луксозните заведения край „Ковънт Гардън“ до мръсните бордеи на лондонския подземен свят. Игралните къщи бяха известни, като се започне с уважавани клубове като „Уайт“ и „Уейтиър“ й се стигне до такива като „Геймкок Спърс“ в бедняшките квартали. Савидж реши, че все пак има вероятност наистина да стигнат до казиното на Чарлз Джеймс Фокс.
Изчака да стане два часът сутринта, преди да влезе и да вземе заровете. Видя Тони, съвсем пиян, с празни джобове. Нахлупи шапката ниско над очите си, пожела лека нощ на останалите и изправи младия Лам на крака.
Господин Бърк отвори вратата и като видя картинката, реши, че е негов дълг да протестира. Адам прие безмълвно обвинението и си тръгна. Икономът още не бе успял да затвори, когато Тони промълви:
— Донеси кофата.
ГЛАВА ОСЕМНАЙСЕТА
Антония се бе разположила на един стол пред камината на Халф-мун Стрийт. Седеше нацупена срещу своя настойник.
— Ти ум имаш ли? Колко изгуби?
— Двеста — промърмори.
— Не видя ли, че те само търсеха кого да оскубят?
От тези думи гневът й нарасна още повече.
— Надявам се не намекваш, че са ме измамили?
— Не, не намеквам, лековерен млад глупак, казвам ти го направо! Негово височество е затънал в дългове, красивата Джорджина дори не може да пресметне какво дължи! Кажи ми, Тони, нима мозъкът ти е наистина толкова размътен, че когато прибавиш към две още две, не можеш да пресметнеш резултата?
Савидж взе тесте карти от чекмеджето на масичката от черешово дърво и започна да ги разбърква.
— Господи, точно затова никога не играя фаро. Не трябва да докосваш картите, а те често стават грапави или подгънати в краищата, за да прилягат както трябва в специалната кутийка. Крива кутийка и хитър съперник могат да разорят дори принц. — Разбърка колодата. — А сега внимавай. Трябва да се научиш да правиш „сляпо“ размесване. По този начин желаните карти се оказват най-долу. По дяволите, момче, не искам мъжете, с които беше снощи, да те покварят!
— Очевидно предпочиташ ти лично да ме поквариш! — отбеляза Тони.
— Аз само те обучавам. Ако знаеш всички трикове, ще можеш да откриваш кога се опитват да те мамят. А дали ще играеш или не по този начин, това зависи от теб — обясни студено Савидж.
Тя взе тестето, твърдо решена да научи номера със „сляпото“ разместване.
— Свърши ли с конското?
— Едва започвам. Не ми пука, че си повръщаш червата всяка нощ, но не мога да се примиря, че като се напиеш, губиш контрол над собствените си действия.
— Сега сигурно ще ми забраниш да виждам приятелите си? — рече предизвикателно девойката.
— Май не разбираш за какво става дума. Искам да можеш да се владееш във всякаква компания и при всякаква ситуация, от игралната зала до спалнята, от бляскавия дворец до тъмната улица.
Тони си спомни за плановете, които бяха направени за вечерта, погледна настойника си и попита:
— Как, по дяволите, мога да се измъкна от ходенето в турската баня в „Ковънт Гардън“? За шест гвинеи трябва да се изкъпеш, да вечеряш и да спиш с някоя от елитните проститутки.
— Сещам се и за по-покварени начини, по които можеш да прекараш времето си — заяви с привидно безгрижие младият мъж.
— Готов съм да се хвана на бас, че се сещаш — отвърна ядосано Тони.
Настойникът й вдигна рамене.
— Кажи им, че отиваш на театър с мен… че си забравил за уговорката ни.
Антония изпита огромно облекчение. Имаше още едно нещо, в което се бе съгласила да участва под влияние на алкохола, но за това не смееше да спомене. Търсеше наум някаква по-безопасна тема. Демонстрира пъргавината на дългите си тънки пръсти, разбърка картите, а след това извади едно след друго четирите аса, последвани от всички карти с лица.
— Както виждаш, уча бързо. Кога ще започнеш да ме учиш как се правят пари?
— За да можеш да ги губиш всичките в някой игрален дом ли? — попита я сухо.
— Не говори глупости. Отсега нататък вече само ще печеля. Какво ще кажеш за акциите за Южно море? Всички, в това число и любовниците им, купуват от тях.
— Това именно е причината ние да не го направим. Действителната им стойност не е голяма.
Очите на Савидж гледаха студено и мрачно като Арктическия океан. Човек не можеше да не се подчини на нарежданията на подобен мъж.
Тони присви рамене.
— Е, както ти казах, единственият неписан закон, който ми е познат, е този, че не мога да пипам основния си капитал.
Гласът му прозвуча гладко и меко като коприна, когато я попита със сарказъм:
— Как, в името на Отца, Сина и Светия дух можеш да увеличиш доходите си, без да изразходваш основния капитал?
— Не… не знам — заекна.
— Риск, това е името на играта. Колкото по-голям е той, толкова по-висока е възвращаемостта. Ще ти предложа нещо страхотно. Използвай всичко, оставено на твое име, до последния петак, и купи стока за Индия. А после с печалбите от това купи товар, който да върнеш в Англия. Използвай един от моите кораби. Нужни са само малко повече от осем седмици във всяка посока. За четири до пет месеца, разбира се, ако стоката ти е подбрана правилно, ще учетвориш парите, поставени под опеката на Уотсън и Голдмън.
— Ами рискът — кораби потъват всеки ден от годината. Ще изгубя всичко.
— Ще те застраховам, тъй като познавам добре и плавателния съд, и екипажа.
— Много благородно от твоя страна. И защо правиш всичко това?
— Независимо дали вярваш или не, но не ми е безразлично какво ще стане с теб. — Поколеба се за момент и добави с привидно безгрижие: — Мисли за мен като за твой баща.
Младата жена мислеше за него често, но последното, което желаеше да има с него, бяха бащинско- синовни отношения.
— Ще продължим уроците тази вечер — додаде той.
— Гониш ли ме? — попита тя.
— Да. Имам да свърша много работа, преди да тръгнем за театъра. — Вдигна златния си джобен
