Арабският принц

Пади се ухили, поласкан от комплимента, свали дрехите и се потопи във ваната.

— След малко ще съм готов, господарю, много преди да са пристигнали момичетата.

Вечерта, както след всеки турнир, щеше да има пиршество — запалваха големи огньове, около които танцуваха млади момичетата от онези, които забавляваха рицарите след турнирите.

— Наяж се и си пийни добре, Пади — рече Кристиан и погали ирландския си сокол. — Не забравяй да дадеш няколко къса месо и на Саломе. Тази вечер съм поканен в замъка.

— Внимавай с френските девойки. Видях една, която ми се стори зажадняла за ласки.

— Ще гледам да не се преуморя — засмя се похотливо Кристиан. Бе видял отдалеч няколко дами, които му се сториха привлекателни. „Кой знае? Може би някой ден ще срещна жената на моите блянове…“

В двореца Уиндзор живееха поне десетина млади богати наследнички, останали сирачета. Едуард III, женен за кралица Филипа, беше най-красивият английски крал от династията на Плантагенетите. Дворът му тънеше в разкош, защото кралят харчеше с широка ръка.

Няколко от по-големите девойки бяха удостоени с честта да бъдат придворни дами на младата принцеса Изабел. Щедрият й баща задоволяваше всяка нейна прищявка. Кралица Филипа бе мила и любезна с всички, но смисълът на нейното съществуване бе да ражда принцове и принцеси за продължаване на династията на Плантагенетите. Тя беше почти непрекъснато бременна и току-що бе родила деветото си дете. Затова нейните покои бяха изпълнени с бавачки, кърмачки, гувернантки, учители, придворни дами, прислужнички, гардеробиерки, перачки.

Лейди Бриана от Бедфорд и лейди Джоан от Кент бяха повдигнали полите си и весело се гонеха из градините на Уиндзор. И двете бяха на седемнадесет години, и двете бяха сирачета. Но с това приликите между тях свършваха. Джоан бе дребна, със сребристоруси коси, които блестяха като лунни лъчи. Изящната й фигура и лице се подчертаваха от елегантната розова рокля, а косата й бе пристегната с диадема, обсипана с перли. Изглеждаше невинна като дете и никой не можеше да предположи, че непрекъснато замисля нови и нови хитроумни пакости.

Бриана бе истинска красавица. Имаше високи едри гърди и великолепни устни, подсказващи, че младото момиче е на прага на женствеността. Косата й с блестящи златисти копринени къдрици, се спускаше като искрящ водопад до коленете. Който я зърнеше само за миг, разбираше, че тя олицетворява мечтата на всеки мъж.

Двете момичета се заковаха на място, когато видяха групичката жени, скупчени около фонтана в градината. Първата придворна дама на кралицата, мадам Марджори Доу, се готвеше да им изнесе обичайната лекция как да се държат с младите господа. Бриана и Джоан бяха закъснели за лекцията, но за щастие принцеса Изабел не беше там и нямаше да бъдат наказани. Присъстваха всички поверенички на краля и на кралицата, от седем до седемнадесет години.

Малката Бланш от Ланкастър бе седнала скромно на пейката до фонтана. Макар че бе останала без майка, баща й — Хенри, граф на Ланкастър — бе начело на регентския съвет, когато крал Едуард III беше малолетен. Бланш, бледо, ефирно и плахо създание, бе единствената наследничка на огромното богатство на рода Ланкастър.

Първата дама с намръщено лице сърдито потропваше с дългата пръчка по каменните плочи, докато чакаше пристигането на принцеса Изабел. Този следобед бе много горещо и мадам Марджори бе свалила черното си наметало, с което много рядко се разделяше. Джоан и Бриана се спогледаха дяволито и Джоан неусетно започна да пристъпва към наметалото, оставено на пейката.

Най-после се появи принцеса Изабел, заобиколена от свитата си. Малкото й тлъсто кученце джафкаше в краката й. Изабел се настани на едно кресло до фонтана, а кученцето се сгуши в полите на Джоан.

— Подмазвачка! — прошепна Джоан на Елизабет Грей, най-близката приятелка на принцеса Изабел.

Мадам Доу ги изгледа подозрително. Ахатовите й очи се спряха на ангелското личице на Джоан, а след това гневно се насочиха към Бриана. Брезовата пръчка в ръката й изплющя като камшик. Уплашеното кученце изквича, сетне приклекна и се облекчи, като едва не изцапа края на роклята на Джоан. Бриана сведе мигли, опитвайки се да потисне смеха си.

— Млади госпожици, предупреждавам ви, че трябва да се държите любезно и смирено. — Тя погледна към Бланш Ланкастър и Джоан и върху строгото й лице се изписа одобрение. — Младата госпожица винаги трябва да гледа надолу. Всяка от вас заема доста скромно положение в двора и ще останете такива, докато не се омъжите. А и след това всички решения ще взима вашият съпруг и господар, а вие сте длъжни да го слушате и да му се подчинявате. Покорството е единственият начин да не предизвикате гнева на съпруга си и да спечелите благоразположението му. — Първата придворна дама погледна към принцеса Изабел с надежда, че тя е чула поне част от думите й.

Джоан бързо отвори шишенцето с лимонов сок, което бе взела от килера в замъка, за да си изруси къдриците на слепоочията, и го изля върху наметката на първата придворна дама.

Мадам Марджори продължаваше да говори:

— Съпругата е длъжна да ражда деца и да надзирава слугите. Обаче… — тя замълча за по-голям ефект и почука с пръчката по плочките около фонтана — няма да имате никакъв шанс да се сдобиете със съпруг, ако не спазвате благоприличие. Не трябва да носите предизвикателни тоалети. Никога не трябва да оставате насаме с мъж, не трябва да му позволявате да докосва друга част от тялото ви освен ръката. Целувка по бузата се разрешава само след годежа, но целувката по устата е забранена до деня на венчавката. — Отново последва пауза. При споменаването на целувките Изабел се изчерви. Първата придворна дама знаеше, че младата принцеса е от династията на Плантагенетите и във вените й тече гореща кръв. Всички от техния род съзряваха прекалено рано. Мадам Марджори се изкашля и назидателно заговори:

— Никога не тичайте, не влачете наметката си по пода, не повишавайте тон на публично място и никога не пийте алкохол. Една млада дама не трябва да си служи с лъжа. Не клюкарствате, никога не участвайте в хазартни игри. Не бива да слушате трубадури и трябва всеки ден да се молите в параклиса.

Бриана прикри прозявката си. Първата придворна дама сега щеше да им каже, че трябва да използват салфетки — една дама никога не си избърсва пръстите в покривката на масата. Замисли се за бъдещия си годеник. Младото момиче нямаше никаква представа кого ще избере крал Едуард за неин съпруг, но знаеше, че това ще стане преди тя да навърши осемнадесет години. Напоследък в сънищата й се явяваше някакъв тайнствен рицар, който щеше да поиска ръката й. Сънищата й бяха толкова ясни, сякаш всичко се случваше наяве, но когато се събудеше, девойката не можеше да си спомни лицето на непознатия. Бриана потръпна. Вярваше, че скоро животът й ще се промени напълно.

Изведнъж се сепна от силния вик на мадам Марджори. Първата дама бе наметнала плаща си и младите момичета избухнаха в смях зад гърба й. Лимоновият сок бе оставил ярка следа, която блестеше на слънцето върху черната наметка.

— Никой да не мърда оттук, докато не открия коя е виновницата за това безобразие! — Очите й гневно блеснаха и лицето й се изкриви от гняв. Настъпи тягостна тишина, докато ахатовите й очи подозрително оглеждаха девойките.

Бланш Ланкастър пребледня и смутено наведе глава. Принцеса Йоанна, по-малката сестра на Изабел, се огледа тревожно. Джоан обаче беше погълната от опити да съчетае бодлива дръжка от роза с брезовата пръчка на мадам — там, където ръката й щеше да я хване.

Изабел тръсна черната си коса и злобно заяви:

— Това беше дело на Бедфорд и нейната приятелка Джоан от Кент. — Младата принцеса завиждаше на красотата на двете девойки.

Бриана ахна от изумление.

Джоан тъкмо бе натопила пръчката в изпражненията на кученцето, когато думите на принцеса Изабел я сепнаха. Тя веднага се изправи, готова да признае вината си, ала приятелката й бързо стисна ръката й.

— Аз го сторих, мадам. Джоан няма нищо общо.

Младата девойка бе свикнала с детинското поведение на Джоан и всевъзможните й лудории. Макар да бяха на една възраст, тя винаги се опитваше да защитава и прикрива приятелката си.

Лицето на мадам бе застинало в неподвижна маска.