сетивата си.
Всичките си седем сетива.
Видя блясъка на лунните лъчи, които обливаха копринения покрив на палатката. От бронзовата лампа се разнасяше ухание на тамян. Различи гордите очертания на сокола, кацнал на пръчката. Погледът му обходи палатката, без да пропусне и най-малката подробност.
Усети аромата на бадемовото масло, с което бе намазан. До обонянието му достигна мириса на сандаловото дърво, което бавно догаряше. Отвън се носеше миризмата на лагерния огън, чуваше се цвърченето на мазнината, капеща от печеното месо, подушваше миризмата на вкиснатото вино, примесена с евтиния парфюм на проститутките. Усещаше аромата на плодородната кафява почва, острата миризма на конете, уханието на кестените и дъха на морето.
Кристиан усети как хладният нощен въздух погали кожата му. Беше легнал върху груб ленен чаршаф. Пръстите му докоснаха сребърния амулет на гърдите му. Топлината на кожата му бе стоплила метала.
В устата му бе останал вкусът на шафрана и копъра, с които бе подправено печеното на вечерята в замъка, примесен с този на гъстото червено вино. Усещаше миризмата на йод и солена вода, носена от морския бриз. Но най-нежно бе докосването на сълзата, топла и благоуханна. Тялото му потръпна, ала Кристиан бързо се овладя. Започна да проверява слуха си.
Пренебрегна грубите звуци на пиянски смях, музика, кучешки лай, неспокойното цвилене на конете, за да се съсредоточи върху шумовете на природата. Лекият бриз поклащаше листата на дърветата, чуваше се пращенето на съчките в огъня и ромоленето на близкия поток. От далечината екна вик на чапла. Острият слух лесно долови ударите на сърцето му и дишането на ловния сокол.
Той се обърна към шестото си чувство. Интуицията му превъзхождаше по сила всички останали сетива. Припомни си тежките години, когато неговите учители бяха завързали за седем дни очите му и той трябваше да се научи да язди и да се бие, без да вижда, уповавайки се само на интуицията си.
Седмото му чувство все още не бе напълно развито. Само понякога достигаше пълна власт над него. Трябваше да се концентрира, за да проникне още по-дълбоко в същината на силата, с която Бог го бе дарил.
Кристиан усещаше, че отново ще го споходи едно от неговите „видения“. Пред очите му избухна ярка светлина и сцените се завъртяха като в калейдоскоп. Озова се на някакъв морски бряг, край който бяха закотвени непознати кораби. Сякаш се рееше над високите мачти на корабите и гледаше смалените фигури на мъжете по палубите. В този миг осъзна, че това е флотата на френския крал. Преди видението да се стопи пред очите му, младият мъж вече знаеше точния брой и местоположението на корабите.
Хоуксблъд се отпусна и заспа. Съзнанието му постепенно започна да се освобождава от образите, които препускаха като диви жребци из пясъците на пустинята. Остана само неуловимият образ на най-дълбокото му желание, но странно защо не можеше да долови никаква миризма и вкус. Затова се обърна към зрението си.
Огледа се и наистина я видя.
Кожата й бе като прозрачна и блестеше, сякаш бе посипана с перлен прах. Миглите й бяха тъмни, поръсени със златист прашец, а лешниковите й очи преливаха в кафяво, златисто и зелено. Носът й беше малък, но леко разширените ноздри издаваха чувственост. Устните й бяха пълни и съблазнителни, с цвят на нежна роза. Имаше малка очарователна трапчинка на брадичката, там, където неговата бе врязана.
Шията й бе изящна като на лебед, а гърдите й — високи и бели като алабастър, с нежни розови пъпки, с цвета на устните й. Знаеше, че ако я докосне, китката му може да обгърне талията й. Копнееше да погали с пръсти плоския корем и стройните й бедра. Нежният триъгълник между краката, покрит с червенозлатисти къдрави косми, бе толкова съблазнителен, че Кристиан бе готов да продаде душата си, за да изследва съкровищата, които криеше.
Косата й като златиста мантия трептеше с огнени отблясъци. Искаше да зарови пръсти в копринените къдрици, да вдъхне с упоение аромата им. Разкошното видение се обърна и той видя магически белег отзад на бедрото й — подобен на малката черна бенка под левия клепач.
Младият мъж се опита да се пребори със силите, които му пречеха да я докосне, ала не успя. Внезапно почувства как го обзема лудост. Нямаше сила на тази земя, която да му попречи да я притежава. В гърдите му избухна буен пламък, беше уверен, че ще преодолее всички препятствия.
В следващия миг сякаш се превърна в черен жребец, който неотклонно препускаше след млечнобяла арабска кобила. Очите й бяха големи, с форма на бадем, изпълнени със страх. Изви високо шия, гордо разтърси копринената си грива и се опита да избяга.
Ала той я притисна към земята. Тя потръпна пред грубия похитител. Зъбите му се впиха жестоко във врата й, сетне той й се качи и проникна в нея. Докато тя цвилеше диво от безумните му тласъци, семето му се изля дълбоко в нея.
Кристиан отвори очи в мига, когато фонтан от перлени капки избликна от възбудения му член и обля чаршафа. Изчерви се и тихо изруга. Подобно нещо не му се бе случвало от десетгодишна възраст. Срамно беше това видение. „Трябва да се контролирам по-добре“ — унило си каза той.
ТРЕТА ГЛАВА
Тази нощ за Бриана беше истинско мъчение. Но щом се събуди, кошмарите изчезнаха от паметта й и тя въздъхна с облекчение. Още не бе станала, когато на вратата се почука. Един от пажовете й съобщи, че принцеса Изабел е решила да организира лов със соколи. Девойката се зарадва, че заради лова няма да й остане време да се моли в параклиса.
— Банята ти е готова, агънцето ми.
— Адел, ти наистина ме глезиш, но трябва да побързам. Ако закъснея, принцеса Изабел ще вдигне страхотен скандал — рече Бриана и се потопи в топлата вода. — Приготви ми тоалет за езда. Разчитам на твоя вкус, за да избереш нещо подходящо за сезона.
— Принцесата е още дете и сигурно затова иска да тормози по-големите от нея — усмихна се Адел.
— О, не я наричай дете. Ще побеснее, ако те чуе. Тя е на четиринадесет години, но непрекъснато изтъква, че майка й, кралица Филипа, се е омъжила за крал Едуард, когато е била на същата възраст.
В стаята влезе млада камериерка с поднос в ръка, на който имаше препечени кифлички, бурканче с мед и каничка с медовина. На вратата отново се почука и Адел отиде да отвори. На прага стоеше един от пажовете на принцесата, известен със своите лудории. Носеше бележка и смутено пристъпваше от крак на крак. Явно му се искаше по-скоро да си тръгне, но Адел му каза да почака.
Бележката беше от Джоан и гласеше:
Бриана, моля те, прости ми. Надявам се, че наказанието ти не е било много жестоко. Облечи се съблазнително. Имам предвид нещо, което много ще те заинтересува.
Бриана затвори очи. Явно, че приятелката й бе замислила нова лудория. Въздъхна и се обърна към пажа. Момчето гледаше виновно към статива. Тя се приближи към него и го хвана за ухото.
— Ти, малко дяволче! Защо съсипа рисунката ми?
Пажът се изчерви и започна да отрича, ала беше очевидно, че лъже. Девойката разбра, че по този начин няма да го накара да признае. Всъщност животът на кралския паж не беше от леките — ставаше в ранни зори и по цял ден търчеше нагоре-надолу из двореца, изпълнявайки различни заповеди. В замяна получаваше само ругатни и по някой и друг шамар. Ала истинските му мъки започваха, когато навършеше десет години и му разрешаваха да служи като оръженосец на някой от знатните благородници.
Бриана пусна ухото му и подаде на момчето захаросан бадем.
— Я ми кажи, проклетнико, кой те накара да съсипеш рисунката ми?
Чипоносият хлапак уплашено промълви:
— Ами… нямах друг изход, милейди…
— В такъв случай ти не си толкова виновен, нали така?
