Управителят на замъка се приближи към групата и поздрави с добре дошли, но си личеше, че непредвиденото посещение никак не му е приятно. Питаше се какво, по дяволите, е накарало младата принцеса да се появи с дамите си в замък, пълен с мъже.
— Искам да изненадам брат си. Къде е той?
Кастеланът от собствен опит знаеше, колко малко обичат мъжете изненадите.
— Принц Едуард се упражнява с хората си. Ваше Височество. Предлагам ви да влезете в замъка, да си починете и да се освежите.
Изабел високомерно го изгледа.
— Да, ние ще се възползваме от гостоприемството на Бъркхемстед, но след като изненадаме Едуард.
Когато стигнаха до края на вътрешния двор, Бриана си помисли, че замъкът прилича на малко село, тъй като навсякъде се разхождаха кокошки и кучета. В дъното на двора имаше просторна ковачница, в която съблечени до кръста мъже ковяха върхове на копия и стрели, поправяха изкривените мечове и разкъсани ризници. В лятната кухня десетина овце се печаха на шишове. Принцеса Изабел надуши тежката миризмата на тлъстото овче месо и веднага сбръчка изящно навиреното си носле, а Бриана облиза устни от вкусния аромат.
Дамите минаха през още един двор, пълен с войници, които се упражняваха в стрелба с копия, и избухнаха в смях — един млад войник политна към земята, зашеметен от тежката торба с пясък, олюляваща се на гредата, защото се зазяпа в кортежа на бляскавите придворни дами. Неколцина млади мъже се упражняваха на арената за турнири. Беше доста опасно да се стои наблизо, тъй като във въздуха около тях летяха копия и стрели във всички посоки.
Висок рус воин, красив като древен бог, с ризница и с широк меч в ръка, гневно се насочи към тях. Елизабет Грей изпищя, а Джоан въздъхна.
— А, ето те и теб, Едуард — извика Изабел.
— Бела, какво правиш тук, по дяволите!
— Изминахме целия път от Уиндзор, за да те изненадаме.
— Е, в такъв случай сега ще обърнете конете и ще се върнете обратно! — отсече принц Едуард.
Наследникът на трона не беше груб по характер, но сестра му беше истинска напаст. Младите мъже, които се упражняваха заедно с него, ги наобиколиха с широки усмивки и безцеремонно заоглеждаха Бриана, Джоан и останалите дами, които така внезапно се бяха появили сред това море от буйни и запотени млади мъже.
Лицето на Изабел пламна от гняв.
— Как се осмеляваш да позволяваш на Лайънъл да идва тук, а мен да ме гониш? Когато татко узнае за отвратителното ти държание, добре ще си изпатиш! — Принцесата изгледа с отвращение мръсотията и кръвта по дрехите му и гнусливо се извърна на седлото.
— Когато татко разбере, че си се отдалечила толкова много от Уиндзор, добре ще ти нашари задника!
Джоан звучно се засмя, а Едуард озадачено повдигна вежди.
— Струва ми се, че познавам този смях. — Той се приближи към коня на Джоан. Двамата бяха братовчеди и като деца често бяха играли заедно. — Здравей, малката ми Жанет! Да не би вече да си ме забравила?
Въпреки че Джоан бе една година по-голяма от Едуард, едрият ръст на младия принц го караше да изглежда десет години по-голям. През полуспуснатите си мигли тя виждаше капките пот, които блестяха на лицето му, и кървавите следи, примесени с прах, по голите му ръце. Внезапно девойката се запита какво ли ще почувства, ако погали тези мускулести ръце, и дъхът й секна. Той беше нейният русокос бог, винаги е бил и винаги щеше да бъде. Джоан тръсна глава, за да прогони смущаващите мисли, и го погледна. Очите й блестяха от вълнение, когато заговори:
— Нима уважението към дамите не е част от обучението на рицарите? Струва ми се, че сега имаме възможност да ви предадем няколко урока по галантност, принце…
— Малка палавница… — промърмори Едуард. Обърна се към сестра си и неохотно рече: — Хм, предполагам, че не е зле да хапнете. Осмелявам се да ви предложа гостоприемството на Бъркхемстед. Ти и дамите ти можете да останете за обяд.
Принцеса Изабел засия. Но само ако знаеше, че Джоан бе тази, заради която младият принц бе променил решението си, щеше да побеснее от гняв.
Кастеланът на замъка придружи принцесата и дамите и до апартаментите на принца. На вратата Изабел се обърна и рече:
— Ще имам нужда само от Елизабет — и затръшна вратата пред смаяните девойки.
Бриана се смути, но бързо се окопити и помоли шамбелана да им покаже къде могат да се измият и освежат. В банята, където се миеха останалите благородници, нямаше ароматизирана вода, нито каквито и да било други удобства, към които бяха привикнали изнежените дворцови дами.
Джоан дръпна приятелката си за ръката:
— Хайде, влизай, ако не искаш да останем мръсни.
Когато се озоваха в обширното помещение, видяха, че соколите им бяха накацали на прътове, специално поставени за целта, а конярите, които бяха придружавали дамите до замъка, се бяха разсъблекли до кръста и се миеха заедно с останалите млади мъже. Благородниците веднага заобиколиха двете девойки и непринудено започнаха да се шегуват с тях. Много от тях бяха привлечени от красотата на Бриана Бедфорд и бяха готови дори да се сбият, за да спечелят вниманието й. Тя се смееше и разговаряше с всички, без да оказва особено предпочитание към някого от тях.
Джоан се приближи до Едуард.
— Може ли да получа сапун, Ваше Височество?
Той ужасен я погледна.
— Нима шамбеланът не ви заведе в моите апартаменти?
— Да, но Изабел каза, че не желае да ги дели с нас. — Младото момиче се засмя и възхитено го погледна.
— Тя е едно малко разглезено зверче — оплака се принцът.
— Може би си връща за онези ужасни шеги, които си правехме с нея, когато бяхме малки деца. Спомняш ли си? — попита тя със затаен дъх.
Сините му очи се присвиха.
— Да, ние бяхме истински заговорници. — Едуард винаги бе харесвал Джоан или малката Жанет, както я наричаше. И сега, когато бе тъй близо до нея, той внезапно си спомни, че тя бе причината за първата му възбуда, когато беше на дванадесет години.
Изведнъж тя докосна лицето му.
— Изцапал си се кръв точно тук.
Принцът насапуниса лицето си, изплакна се с вода и се протегна за кърпата. Джоан бързо я грабна и със смях я подаде на Бриана. Едуард я хвана за кръста, повдигна я във въздуха и се завъртя с нея, сякаш бе малко момиченце. Внезапно сребърната мрежичка падна и косата й се разля по раменете като сребрист водопад. Принцът я пусна на земята и двамата останаха за миг втренчени един в друг. В очите на Едуард се четеше искрено възхищение.
— Ти си истинска прелест… — прошепна той, но така тихо, че само тя чу думите му.
В голямата зала главният виночерпец разпределяше местата на благородниците съобразно ранга им. Слугите, оръженосците и конярите седнаха в долния край на голямата маса, следваха камериерите, след това по-изтъкнатите гости и накрая знатните благородници, сред които бяха най-близките приближени на принца. Петима от тях едва не се сбиха за привилегията да седят до такива знатни особи като Джоан, сестрата на могъщия херцог Кент, и Бриана, дъщерята на прославения граф Бедфорд.
Управителят на замъка наблюдаваше сервирането на храната. Днес трябваше да се погрижи на масата да има сребърни прибори, да се сервира първо на дамите, да се напълват чашите им, когато се изпразнят, месото да се поднася топло и да следи слугите и конярите да не си разменят неприлични шеги. Свирепият му поглед подсказваше, че всеки, който мляска, шумно си секне носа или си човърка зъбите, ще бъде строго наказан. Повечето от мъжете обаче се хранеха доста прилично, а някои тайно мушваха мръвки месо в
