дамите, сякаш искаше да изтръгне от някоя от тях покана за любовна среща. Тайно в сърцето си се надяваше, че може да срещне жената на своите сънища, но тя не бе сред присъстващите. Младият мъж се облегна на стола си и отпи от силното вино, което барон Сен Ло му предложи.
— Ако воювате за мен, аз ще ви платя два пъти повече, отколкото Филип би могъл да ви плати — обърна се домакинът към младия си гост. В гласа му се долавяха приятелски нотки. — В момента хазната е празна, тъй като всички пари отиват за построяване на нови кораби, а и двамата знаем, че те играят решаваща роля в тази война.
Хоуксблъд го слушаше с полупритворени очи, но не каза нищо. Знаеше, че барон Сен Ло иска да го привлече във войската си, тъй като младият рицар ще му спечели доста пари като откуп срещу английските благородници, които навярно ще плени.
— Изглежда, сте сигурен, че Франция ще спечели войната — рече рицарят.
Барон Сен Ло се засмя, сякаш гостът му бе казал нещо весело.
— Крал Филип има около сто кораба, а наемниците от Нормандия, Бретон и Пикардия са повече от две хиляди души. Наел е дори и стрелци от Генуа. През последните седмици бяха нападнати няколко английски пристанища и бяха взети в плен най-добрите им кораби.
— А англичаните не отвърнаха ли на нападенията?
— Опитаха се. — Сен Ло се забавляваше от разговора. — Миналият месец при Лил бе нанесено сериозно поражение на английската войска. Графът на Солсбъри, който е близък приятел на крал Едуард, бе взет в плен. — Очите на барона заблестяха. — Можете ли да си представите какъв откуп ще вземем за него?
— Бернар, скъпи, няма ли да ме представиш на героя на днешния турнир? — прекъсна ги дрезгав глас.
Кристиан вдигна глава и видя жена, чийто очи чувствено го изучаваха.
— Дръж се прилично, Лизет, ако не искаш съпругът ти да прекърши красивото ти вратле.
Приликата между барона и дамата подсказваше, че са брат и сестра. И двамата бяха изключително привлекателни. Лизет хвърли към брат си премрежен поглед.
— Скъпи, знам, че ще се погрижиш за него.
Хоуксблъд продължаваше да я гледа. Сякаш изведнъж всички в залата изчезнаха и останаха само той и тази пищна красавица, която като че ли искаше да го изпие с поглед.
— Копието ви винаги ли улучва целта?
В очите му проблесна весело пламъче, но той важно кимна.
— Да, никога не пропускам мишената.
Младата жена леко въздъхна.
— Вие участвахте в няколко схватки… не се ли чувствате уморен? — Гласът й стана още по- дрезгав.
— Мога да се бия шест пъти поред, но това няма да се отрази на силата ми.
Лизет облиза червените си устни.
— Възхищавам се на издръжливостта ви. — Краката й бяха омекнали от обзелото я желание към този мургав рицар, струваше й се, че няма да може да изкачи стълбите. — Стаята ми е в източната кула — прошепна тя и плавно се отдалечи.
Кристиан Хоуксблъд обичаше предизвикателствата, ала бдителността не го напускаше. Той бе истински воин и винаги подушваше опасността. Бе сигурен обаче, че барон Сен Ло няма да възрази, ако сестра му прекара една любовна нощ с него, особено ако залогът беше мечът на Хоуксблъд. Кристиан притежаваше свръхестествена сила да подчинява околните на волята си. По време на турнира бе усетил силната завист на противниците си, насочена към него, ала това не попречи на бойните му умения.
Кристиан леко почука на вратата на стаята и Лизет веднага се появи на прага. Почувства силна възбуда само като го видя. Пръстите й бързо започнаха да разкопчават роклята. Отдолу беше гола.
Въпреки че в стаята бе тъмно — светеше само една свещ до леглото, — Кристиан видя, че тялото й е красиво и пищно. Докато сваляше ленената риза, ръцете на французойката се спуснаха надолу и пръстите й леко погалиха набъбналата му мъжественост. Тя изохка от възхищение, когато усети твърдостта му.
Силните му ръце погалиха гърдите й, а сетне се плъзнаха надолу към талията: Тя потръпна, когато усети по нежната си кожа грубите мазоли по пръстите му. Лизет го повлече към леглото и при вида на прекрасното му тяло от гърдите й се изтръгна силна въздишка. Ръцете й обвиха шията му, а краката й се сключиха около кръста му. Изви се и жадно пое огромната му мъжественост, която я изпълни цялата. Извика от удоволствие, никога не бе изпитвала подобна наслада.
Хоуксблъд бе разкрачил крака и стоеше безстрастен, докато Лизет извиваше тялото си върху неговото. Когато тя потръпна от освобождението и се отпусна задъхана, той внимателно я занесе до леглото и я положи върху копринените завивки. Сетне започна да гали тялото й с умели движения и тя отново достигна до кулминация. Никога не се бе чувствала така задоволена. Ала гордостта й бе засегната, защото знаеше, че той все още не бе изпитал наслада с нея.
Младият мъж се претърколи и нагласи тялото й върху своето. Лизет се изправи на колене и го изгледа с учудване. Лицето му бе изкривено в дива гримаса. Той приличаше на мъж, който иска грубо да я изнасили. По тялото й преминаха вълни на невероятна възбуда, примесена със страх. Колко ли мъже бе убил? Тя се изчерви. Той все още бе с панталони, ала тя не можеше да чака, докато ги съблече.
Пръстите му обхванаха гърдите й и тя изохка.
— Що за мъж си ти? — задъхано попита Лизет.
— Мъж, който умее да се владее — просто отвърна той.
— И как си се научил да контролираш така тялото си,
Кристиан се засмя.
— Да контролираш тялото си е детска игра. Да контролираш чувствата и мислите си е малко по-трудно. А да контролираш волята на другите хора изисква дълги години упражнения.
— Кой си ти? — уплашено прошепна тя.
— Понякога съм арабин, а понякога — норман. — Внезапно сложи пръст на устните й, приковал поглед в тежката дървена врата. За миг се концентрира и разбра, че Сен Ло приближава към стаята. Резето на вратата помръдна, ала големият прът от вътрешната страна му попречи да се отмести. Чу се тихо почукване. Лизет въздъхна и се надигна. Посочи към вратата, даде му знак да излезе на балкона и се пресегна за пеньоара си.
— Който и да е, сега ще го отпратя. Почакай ме за миг.
Студеният нощен въздух охлади разгорещената му кожа. Хоуксблъд се втренчи по посока на морето, зад което се намираше Англия. Французите и англичаните се ненавиждаха до смърт. Англичаните презираха французите, смятаха ги за страхливци, за мъже, които мислят повече за удоволствия, отколкото за война. Французите, от своя страна, смятаха англичаните за груби и недодялани варвари, които само знаят да пият отвратителна бира.
В този миг Хоуксблъд получи прозрение. Той беше половин англо-норманец. Не можеше да продаде меча си на Франция. Трябваше да отиде в Англия и да се срещне с граф Уорик. Нали според английските закони титлата и замъкът се наследяваха от най-големия син в семейството?
Кристиан се обърна и понечи да се върне в стаята, ала застина на място. Пред очите му изплува образа на „неговата“ дама. Виждаше я толкова ясно, та му се струваше, че ако протегне ръка, ще я докосне. За пръв път видя очите й. Те бяха зелени със златни точици, а над тях се спускаха дълги извити мигли, в чиито краища, подобни на диаманти, блестяха сълзи.
Изведнъж в гърдите му се надигна силно желание да защити непознатата девойка. Почувства болката й, нейната чувствителност и уязвимост. Това усещане беше ново за него. Въпреки че като рицар бе дал клетва да защитава жените, досега никоя жена не бе възбуждала у него друго чувство освен страст и желание за обладание.
Кристиан протегна ръка и върху пръстите му капна една сълза. Тя бе достигнала до него с магическа сила. Вкуси от сълзата и желанието към французойката се стопи като пролетен сняг. Изправи се, прекрачи бойниците и се спусна надолу по стената на замъка. Без въже или някакво помощно средство би било невъзможно за друг мъж, ала за Дракар беше нещо просто, все едно че се спускаше по стълба.
Когато се върна в палатката, се изтегна на леглото, подложи ръце под главата си и започна да изпитва
