— Моля, лейди Бедфорд, последвайте ме.
Думите й прозвучаха като присъда. Навярно я очакваше жестоко наказание. Мадам бавно се наведе и взе брезовата пръчка. В този миг острият трън се заби в палеца й. Тя бързо засмука окървавения си пръст. Джоан бе очарована от гледката — мадам смучеше пръста си, изцапан от кучешките изпражнения.
Бриана неохотно последва първата придворна дама. Минаха през източната тераса и прекосиха горното крито на двореца покрай кралските покои. Девойката погледна с копнеж към своите стаи, които се намираха в другата част на двореца. Искаше й се да довърши картината си, изобразяваща свети Георги, убиваш змея с копието си. Въздъхна примирено и продължи след мадам.
Джоан тръгна след приятелката си, измъчвана от угризения. Видя как Бриана последва мадам в апартамента. Трябваше да събере всичката си смелост, за да почука на вратата. Вратата рязко се отвори и тя уплашено се отдръпна. Не посмя да погледне към Бриана и бързо заговори.
— Мадам, аз съм виновна за всичко…
Възрастната жена рязко се обърна към Бриана.
— Това вече е нечувано! Наистина е безобразие да се опитваш да замесваш и лейди Джоан в цялата тази история. — Извърна се към Джоан. — Скъпа моя, постъпката ти наистина е много благородна и заслужава награда. Несъмнено кралската ти кръв си казва думата, ала този път лейди Бедфорд ще понесе последствията за възмутителните си действия.
Джоан знаеше, че е безсмислено да спори. Само бе влошила положението на приятелката си. Преди да си тръгне, погледна към Бриана и сърцето й радостно трепна, когато видя топлата й усмивка.
В този миг Бриана реши да поговори с мадам, преди тя да започне да я бие с брезовата пръчка по дланите.
— Мадам, и двете знаем, че не съм виновна за това, което се случи. Принцеса Изабел ме обвини несправедливо, защото ме ненавижда. А освен това знае, че вие няма да накажете Джоан, тъй като във вените й тече кралска кръв. — В очите й блесна закачлива искра. — Ако искате да излеете яда си върху мен, ето ръцете ми! — Тя протегна дланите си към придворната дама. Девойката не се страхуваше от няколко удара с пръчка. Ала мадам реши, че дръзкото момиче заслужава по-изтънчено наказание. Изгледа с отвращение петната от боите по ръцете на момичето.
— Това е дело на дявола. Тези петна по пръстите ти ме карат да допусна, че ти си прахосала времето си с празни занимания, вместо да бродираш. Срамно е да бездействаш, когато има толкова много за шиене и бродиране.
Всъщност кралицата и нейните дами бяха освободили девойката от задължението да бродира, за да се посвети на рисуването. Кралица Филипа смяташе, че тя има необикновен талант, даден й от Бога. Ала Бриана благоразумно не спомена за това пред мадам.
Възрастната жена, която никога не бе имала съпруг, изгледа злобно високите гърди и златистите къдрици на момичето.
— Всъщност ти заслужаваш по-голямо наказание. Ще посъветвам кралицата да ти избере за съпруг някой по-стар мъж, който ще те научи на покорство.
Сърцето на Бриана се сви от страх.
— А сега можеш да си вървиш, Бедфорд.
Младото момиче облекчено въздъхна.
— Върви веднага в параклиса, за да изповядаш греховете си пред отец Бартоломю.
Лицето на девойката отново помръкна — щеше да стане много късно, докато свърши вечерната служба.
Вече беше тъмно, когато Бриана най-после се прибра в покоите си. Мислеше само за отмъщението си. Щеше да нарисува змея под коня на свети Георги с лицето на първата придворна дама!
Майката на сестра й, Адел, която я придружаваше като компаньонка, отвори вратата. Адел беше ирландка, но за разлика от сестра си не бе надарена с красота. Лицето й бе покрито с лунички, а косата й беше с цвят на слама. Имаше вид на стара мома, въпреки че беше само на двадесет и девет години.
— О, агънце, къде беше досега? Изглежда, че докато ме е нямало, някой е влизал в стаята ти и виж какво е направил.
Бриана се приближи към статива до прозореца. Рисунката върху пергамента беше унищожена — някой бе зацапал с боя лика на свети Георги. В гърдите й се надигна гняв и тя се извърна към прозореца. Бе постъпила благородно и бе поела върху себе си вината на своята приятелка, а в замяна някой бе съсипал рисунката й. Очите й се напълниха със сълзи и една се търкулна по бузата й. Обаче след миг тя избърса лицето си и се засмя. Ирландската й жизненост и този път я спаси.
— Всяко зло за добро. Запомни го от мен, Адел.
Бриана често прикриваше със смях своята чувствителност и уязвимост. Смехът винаги е бил най- привлекателното качество на всяка жена. Мъжете оставаха очаровани от нейния игрив смях, който подсказваше за скрита чувственост.
Когато се сви на кълбо в широкото легло, устните й се извиха в лека усмивка и девойката потъна в света на сънищата. Желанието отново завладя всяка частица от тялото й. Този път образът на непознатия рицар беше още по-ярък. В съня си вървеше към него, изпълнена с желание да я докосне, да почувства целувките му и по най-потайните кътчета на тялото си. Разстоянието между тях се стопи и двамата се озоваха на терасата в някакъв непознат замък. Той протегна силна ръка и избърса с върха на пръстите си сълзите от бузите й. Бриана радостно се засмя и повдигна лице. Рицарят я гледаше влюбено, а устните му се приближиха към нейните.
Усещането беше неописуемо. Никога не беше изпитвала подобна наслада. Мъжът я притисна в прегръдките си и тя помисли, че ще умре от щастие. Въздъхна с копнеж, но в този миг образът му започна да се разтапя, докато накрая изчезна напълно. Нейната длан притискаше гръдта й — точно там, където преди миг бе ръката на загадъчния рицар. Отново въздъхна. Този път успя да види очите му. Те бяха изумителни, с яркия цвят на аквамарина.
ВТОРА ГЛАВА
Кристиан Хоуксблъд седеше до масата в голямата зала на замъка Сен Ло и внимателно слушаше разговора, изцяло посветен на войната с Англия. Макар че в момента имаше временно примирие, то щеше да бъде нарушено в мига, в който кралят на Франция събереше достатъчно кораби, за да нападне дългогодишния си враг.
Хоуксблъд бе получил бойните си умения от норманските рицари, които мразеха Франция. Младият воин бе наемник и възнамеряваше да продаде меча си на тази страна, която предложеше повече пари. Ала тъй като изпитваше противоречиви чувства към Франция и Англия — две страни, които никога не бе виждал, — той реши да посети и двете, преди да реши за коя да се бие.
Откакто преди два века Алиенора Аквитанска2 се бе омъжила за Хенрих Втори3, Англия владееше западните и южните провинции на Франция и водеше ожесточена война за разширяване на границите си. Филип от Франция4 беше дядо на Едуард III. Малко след неговата смърт умират и синовете му и тъй като нямаше пряк наследник от мъжки пол, кралят на Англия обяви претенциите си за френския трон. Към леопардите в герба на Англия той добави и френските лилии. Това никак не се понрави на Филип Валоа от Франция, който наследи френската корона. Той открито обеща помощта си на Шотландия срещу Англия и започна да плячкосва английските кораби.
Когато кралят на Англия се намираше във Франция, дворът му се установяваше в Бордо. Кристиан разбра това, когато посети красивия слънчев град, живописно разположен край бреговете на Гарона. Мисълта да се установи да живее в този красив край на Франция го завладя до такава степен, че той купи великолепна вила от бял камък, която граничеше със земите на омразния нему граф на Уорик. Желанието да се срещне с баща си, който бе изоставил майка му преди да се роди, се бе изпарило: Все пак може би Ги де Бошан, графът на Уорик, не бе негов баща. Нямаше никакви доказателства. Хоуксблъд бе убеден, че във вените му тече норманска кръв, ала сега, когато се намираше в Нормандия, се чувстваше чужденец в тази страна.
И ето, докато седеше в голямата зала на замъка Сен Ло, погледът му обхождаше като милувка лицата на
