Небето над тях бе започнало да помръква, когато волските талиги, дамите и рицарите наближиха замъка Бъркхемстед.
Пади веднага се втурна да помогне на Бриана и Адел да слязат от седлата, сетне стовари багажа им и поведе лейди Бедфорд към замъка.
— Не предполагах, че вече сме стигнали до Бъркхемстед — рече тя.
— Тук трябва да вземем още каруци, милейди — отговори Пади.
— О, да, сега разбрах — каза Бриана. — А ето го и онзи досаден мъж, управителя на замъка. Да се надяваме, че днес ще ни избере по-хубави стаи. Макар че… нали сега не е с нас принцеса Изабел… нищо чудно да не ни обърне кой знае какво внимание.
Обаче девойката не подозираше, че принц Едуард вече бе дал указания на управителя относно настаняването на гостите. Адел получи стая до стаята на лейди Бедфорд. След като занесе багажа й, Пади я помоли да остане за малко с него в залата. Адел се усмихна и се съгласи с молбата на влюбения оръженосец. Обърна се към Бриана и я помоли да дойде с нея, но младото момиче сухо й отговори:
— Съжалявам, не съм в настроение да ти правя компания. Чувствам се зле, затова ще помоля да ми донесат вечерята в стаята.
— Трябва само да се изкъпеш и ще се освежиш, агънцето ми.
Бриана се съмняваше, че това ще й помогне. Много зле се беше държала с Джоан и сега се разкъсваше от чувство за вина.
— Когато наредиш на слугите да ми приготвят банята, Адел, не забравяй да им кажеш и за теб. Ще се оправя сама. Бих искала да нахвърлям няколко скици от сцените, които запомних от днешния ден, докато още са като живи във въображението ми.
Окачи туниката с кехлибарен цвят в гардероба и седна до прозореца в очакване на слугите, които ще й подготвят всичко за къпане. След това стана и свали робата си с цвят на праскова.
Влезе Адел и остави на масата подноса с вечерята.
— Този странен управител настанил лейди Кент в другото крило на замъка. Може би така е по-добре. Струва ми се, че днес не сте в много добри отношения.
Думите на лелята още повече влошиха настроението й. Но Бриана само прехапа устни, без да отрони дума за мъката, разяждаща душата й. Адел продължи:
— Глинис и аз отиваме в залата. Може би ще е по-разумно тази вечер да не се виждаш с Джоан.
Бриана и този път не отговори. Адел разбра, че племенницата й иска да остане сама, пожела й лека нощ и излезе от стаята.
Бриана въздъхна и взе скицника си. Машинално започна да нахвърля очертанията на един от конете, запечатан в ума й от деня на турнира. Рисуваше превъзходно, като особено добре се справи с напрегнатите мускули на силния жребец. Главата му бе наклонена, очите му светеха като очи на сокол, гърдите му бяха широки и мускулести. Оставаше й само да очертае хълбоците и стегната му задница. Погледна недоволно скицата.
— Това не е кон! Повече прилича на куче! — избухна тя.
Мислите й отново се върнаха към скарването с Джоан. Рисуваше разсеяно, без да обръща внимание на контурите. Внезапно спря и се взря с удивление в скицата. От листа я гледаше лицето на Кристиан Хоуксблъд. Захвърли въглена и нетърпеливо изтри очертанията му с пръсти. Въздъхна дълбоко и отново седна до високия прозорец.
Вратата тихо се отвори и принц Едуард влезе с предпазливи стъпки. Беше облечен в черна мантия с бродирано на нея изображение на дракона на Уелс. С вик на радост Джоан се хвърли в прегръдката му и той сключи ръце около тънката й снага. Беше толкова дребна — главата й достигаше малко по-високо от мястото, където биеше сърцето му. Възбуденото момиче притисна лицето си до гърдите му и усети неспокойното му дишане.
— Ваше Височество, как успяхте да стигнете тук преди нас?
— Любима моя, не ме наричай „Ваше Височество“. Така поставяш преграда между нас, а Бог ми е свидетел, че вече между нас има предостатъчно препятствия.
— Ох, Едуард, страхувам се, че никога няма отново да бъдем заедно, само ние двамата!
— Отсега нататък това ще бъде най-важната ми грижа, Жанет. — Той усети треперенето на тялото й. — Не исках… не мога да се примиря с годежа ти за Уилям де Монтегю!
Уелският принц целуна косите й и повдигна с ръка брадичката й, за да я погледне в очите. Видя, че са пълни с напиращи сълзи.
— Моя малка любима, ти няма да се омъжиш за него! — твърдо каза Едуард.
— Но кралят…
— Кралят е любовник на Катерин де Монтегю и не може нищо да й откаже. Повярвай ми, ще намеря начин да бъдем заедно, любима.
Джоан бе смаяна. Всички в двора знаеха, че крал Едуард III е изцяло предан на кралица Филипа. Тя току-що бе родила още едно дете!
— Той е много дискретен и внимава за репутацията на Катерин — обясни Едуард, сякаш бе прочел мислите й. — Купих къща в Лондон, където ще можем насаме да се наслаждаваме един на друг.
Думите му я накараха да се почувства като Катерин.
Джоан се разтрепери. Принц Едуард открито й казваше, че възнамерява да я направи своя любовница. Пръстите му бавно започнаха да развързват кадифените панделки в косата й.
— Толкова дълго чаках този миг. Най-после ще бъдем заедно цяла нощ. — Гласът му стана дрезгав от желание. — Ще ми позволиш ли да те любя?
— Да! — страстно извика тя. — Няма значение какво ни очаква занапред. Тази нощ е само наша и никой не може да ни я отнеме.
Едуард седна в голямото кресло и я взе в скута си. Устните му попиха сълзите от миглите й, а сетне нежно погалиха розовите й устни.
— Господи, ти си сладка като медовина!
Целувката му стана по-настойчива, а Джоан се притисна силно към него, сякаш се страхуваше, че ще го загуби.
Ръцете му трепереха от желание и несръчно се опитваха да свалят туниката й.
— Жанет, ти си нежна като цвете. Как може да обичаш такъв недодялан и огромен мъж като мен?
— Ти не си недодялан, ти си моят
— Искам да те съблека, но не знам откъде да започна.
В този миг той й заприлича на малко момче. Джоан внезапно се почувства много по-зряла от него и бързо започна да сваля фустите си. Посегна да събуе чорапите си, закрепени с изящни жартиери, украсени с перли. Едуард плъзна треперещи пръсти по стройните й крака.
Устните й сами се разтвориха и тя изохка от наслада, възбудена от плахото му докосване между бедрата й. Принцът я целуваше страстно, а езикът му вкусваше нежната сладост на устата й. Девойката извика от удоволствие. Ръката на Едуард се плъзна надолу, намери най-интимното място между краката й и пръстите му леко започнаха да галят нежната розова пъпка.
Тя се задъха, тялото й пламтеше, усещаше твърдата му мъжественост, която сякаш изгаряше слабините й. Внезапно разбра, че той също е гол под дългия халат, и почувства непреодолимо желание да го види в цялата му мъжка красота.
Тялото на младия мъж се разтърси от дива тръпка, когато ръцете й смъкнаха халата от раменете му и той остана гол. Малките й нежни ръце погалиха мускулестите му гърди, а зърната му се втвърдиха от възбуда.
Джоан въздъхна, обзета от безкрайна любов.
— Ти си моят златокос бог — прошепна тя.
Едуард простена от щастие. Все още не можеше да повярва, че това красиво създание го обича. За него тя бе истински дар от боговете. Кожата й беше нежна като коприна, искаше да притиска голото й тяло, да изтръгва любовни стенания от изящната й уста, да проникне докрай в нея.
Любовната игра вече бе непоносима за Едуард. Искаше да се слее с нея.
Изправи се, притисна я до гърдите си и я понесе към леглото, обляно в лунна светлина.
