Бриана остана с отворена уста, когато чу Бърк да казва:
— Благодаря ви, господарю, сега вече съм спокоен. Той е толкова щедър и разбира от всичко, не знам как щях да се оправя без него — побърза да обясни на смаяната девойка. — Неговите хора са излезли на лов още преди разсъмване и сега има предостатъчно дивеч — птици, зайци и дори еленско месо. Осигурили са храна за две седмици.
Бриана все още бе ядосана. Когато се отправиха към замъка, тя едва сдържаше гнева си.
— За лова разбирам, но как се осмелява той да преглежда сметките?
— О, мисля, че има право, лейди Бедфорд, след като е упълномощен от краля и граф Уорик. Радвам се той да провери сметките, тъй като отдавна подозирам, че има нередности в тях.
— Подозирате сър Невил Уигс? За какви нередности става дума? — настойчиво попита тя.
— Само подозренията не са достатъчни, милейди. Трябва да има и доказателства и аз вярвам, че сър Кристиан ще се справи с тази задача.
Явно Хоуксблъд бе очаровал сър Бърк. Сигурно скоро и всички останали тук щяха да изпълняват заповедите на Хоуксблъд.
Когато влезе в трапезарията, Бриана с изненада установи колко много народ има на масата — както обитателите на замъка Бедфорд, така и хората на Хоуксблъд.
Джоан и Глинис бъбреха с Адел за впечатленията си от разходката, но Бриана ги слушаше разсеяно. В залата витаеше някаква странна атмосфера и това отвличаше вниманието й.
Сър Невил Уигс и неговите хора бяха седнали от едната страна на дългата маса, а Бърк, Хоуксблъд и оръженосците му — от другата. Коларите, стрелците на Хоуксблъд и слугите от замъка разговаряха весело помежду си, но сър Невил Уигс и хората му се държаха надменно и едва потискаха гнева си. Бриана погледна към Хоуксблъд, който отново бе потънал в разговор със сър Бърк. Не изглеждаха сърдити, но лицата им бяха сериозни.
Докато наблюдаваше Кристиан, тя не можеше да не признае, че той изпъкваше сред всички мъже в залата. Имаше самоуверен и властен вид, като че ли се намираше в собствения си замък и знаеше всичко. Останалите се отнасяха с уважение към него, дори и членовете на кралското семейство, което вероятно се дължеше на тайнствената сила, която притежаваше.
След като се нахраниха, мъжете останаха да поиграят на зарове, а дамите се оттеглиха в гостната, където Адел им посвири на лютня и ирландска арфа. Тя имаше мек и приятен глас и докато я слушаше, Бриана си припомни за майка си и за детството си.
Когато се прибра в стаята си, девойката бе изпаднала в някакво особено настроение. Започна да се съблича, но се спря. Старият сандък с дрехите на майка й неудържимо я привличаше. Седна на пода и бавно повдигна тежкия капак. Лъхна я аромат на лавандула и окосена трева. Отмести горния слой дрехи и извади една нощница, направена от старинна ирландска дантела в нежно екрю, фина и изящна като паяжина. Бриана вдигна свещта, за да я разгледа по-добре, и забеляза, че дантелата е изработена с древни келтски мотиви, които тя бе видяла на рисунките на майка си. Символите и животните бяха майсторски преплетени и приличаха на магически знаци.
Знаеше, че трябва да я облече. Изправи се пред огледалото от полирано сребро, изглади гънките на нощницата, сетне се съблече и я сложи. Отпред нощницата бе отворена от горе до долу, а краищата й се съединяваха с копринени панделки. В мига, в който усети допира на дантелата върху тялото си, тя се почувства някак променена. Погледна се в огледалото — наистина изглеждаше различна. Дрехата подчертаваше женствените й форми. Дълбокото деколте разкриваше заоблените й гърди, дългите ръкави покриваха ръцете й, а полите предизвикателно се разтваряха на всяка крачка.
В гърдите й се надигна отдавна забравеното чувство на щастие и възбуда. Отново се огледа в огледалото, очарована от променения си вид, и в същия миг очите й се срещнаха с пронизващите аквамаринови очи. Не можеше да отмести поглед. Не искаше да го отмести. Усмихна му се. Изведнъж разбра, че той често я бе наблюдавал, особено когато беше гола. Тръпки на удоволствие разтърсиха тялото й.
Той беше в транс. Внезапно осъзна, че и тя има силата да го вижда. Каква глупачка е била, че не се е възползвала от това. Бриана се концентрира, а зениците й се разшириха.
В огледалото изплува лицето му. Когато отново се концентрира, го видя в цял ръст. Девойката никога досега не бе виждала гол мъж и беше щастлива, че той е първият мъж, когото вижда без дрехи. Тялото му бе безупречно, красиво, силно и гъвкаво, сякаш бе излято от бронз.
Погледът й сякаш галеше всяка извивка на мускулестите му ръце, гърди и бедра, блестящи на светлината на свещта. Бриана пое дълбоко дъх и усети аромата на бадемово масло. Сетне погледът й се плъзна надолу. Знаеше какво ще види. Поразително голямата му мъжественост, дръзко стърчаща сред тъмните косми, я накара да се усмихне.
Внезапно се вцепени. За Бога, какво бе това черно петно от вътрешната страна на дългото му мускулесто бедро? Не виждаше ясно. Девойката се напрегна. Нима това беше белег? Приличаше, но не съвсем. Дали бе следа от изгаряне? Може би. За миг видението се проясни и тя разбра, че белегът е с форма на ятаган. Но в следващия миг видението изчезна и Бриана отново зърна своето отражение в сребърното огледало.
Цялото й същество трепереше от възбуда. Знаеше, че той я очаква! Усмихна се загадъчно. Колко възхитително бе да го кара да я чака! Неговият магнетизъм бе толкова силен, че едва ли щеше да му устои за дълго. Бриана трескаво наметна една мантия и тръгна с тихи стъпки към крепостната стена.
Дълбоките сенки обичаха да приютяват любовници, които инстинктивно се стремяха един към друг и се намираха — както океанските приливи и отливи се подчиняваха на лунното притегляне. Спряха се, когато между тях останаха само няколко сантиметра, кръстосали погледи, но без да се докосват. Под черната му пелерина на лунните лъчи проблясваше бронзовото му тяло, а под нейната мантия светлееше изящната дантела на нощницата й. Едновременно пристъпиха един към друг, заедно направиха решителната крачка. И той, и тя усетиха как ги заля топлото дихание на нощта.
Силните му ръце се плъзнаха под мантията й. Дланите му обхванаха едрите й гърди. Възбудените им зърна напираха под тънката дантела и потръпнаха от допира на пръстите му. Алчните му устни усетиха туптенето на пулса в нежната й шия.
Ласките му бяха като любовен ураган и пометоха всички морални задръжки в нея. Тялото му беше стегнато, изгарящо и настойчиво. Мускулестите му ръце потръпваха нетърпеливо, докато пръстите му развързваха панделките на нощницата й, която се разтвори. Те се притискаха в изгаряща страст, нежната й копринена кожа се зачерви от натиска на бронзовото му тяло. Устните им жадно се сляха, ръцете му милваха всички интимни кътчета по нея и забързано свалиха мантията и дантелената нощница.
Когато нощницата на майка й падна в краката й, тя изведнъж дойде на себе си. Не бе излизала от стаята си, не бе в прегръдките на Хоуксблъд. Стоеше гола пред огледалото в стаята си. Нима всичко е било само игра на въображението й? Наведе се, сграбчи нощницата и бързо я облече, за да прикрие голотата си.
В мига, когато дрехата обгърна тялото й, чувството за срам се стопи. Очите й се замъглиха от силната миризма на мъжа, с когото току-що се бе разделила. Притвори очи, отмаляла от чувствения ураган, който този мъж бе събудил в нея.
Пръстите й се плъзнаха по нежната шия, където още пареха горещите следи от устните му, а сетне се спряха на устата й, тръпнеща от жарките му целувки. Цялото й същество бе изпълнено със спомена за него, с усещането за него. Отново си припомни огромната му щръкнала мъжественост и ясно видя белега на бедрото му — страшния извит черен ятаган. Какво е това? Напрегна се и усети ужасна болка, която премина от тялото в съзнанието й. Страданието бе непоносимо. Бриана изкрещя и падна в безсъзнание на пода, а нощницата се разтвори и тя остана да лежи разголена, окъпана в лунната светлина.
На разсъмване отвори очи и се надигна. В този миг дантелената нощница се плъзна от раменете й. В съзнанието й отново изплуваха виденията от изминалата нощ. Кое бе сън и кое бе истина? Девойката потръпна. Нима всичко беше само блян? Само плод на фантазията й? Някакво видение? Или транс? Да, може би всичко заедно, ала сърцето й замря от страх, че навярно има още нещо.
За пръв път си призна, че е обхваната от непреодолима страст към Хоуксблъд. Приятелката й Джоан беше безкрайно щастлива с любовта си към принц Едуард и не се интересуваше от нищо друго на този свят. Нима бе грях да последваш зова на сърцето си? Защо трябваше да се съпротивлява на изкушението? Бе
