— Никой не ми е говорил нежни и съблазнителни думи — тихо рече девойката.
В очите му проблесна притаено желание и той стисна зъби.
— Радвам се.
В гласа му звучеше собственическа нотка и сърцето й се сви от сладка отмала.
Джоан внимателно ги наблюдаваше и разбра, че той я ухажва с думи. Явно приятелката й не можеше да устои на този мъж и сигурно скоро щеше да му принадлежи изцяло.
— Бих искала да посетя каменната кариера. Вече приключи ли изсичането на камъка?
Два чифта очи я погледнаха изненадано. Кристиан и Бриана се сепнаха, изведнъж осъзнали, че не са сами в залата и другите са били свидетели на разговора им.
— Утре ще започнат, лейди Кент.
— О, може ли да отидем да погледаме? — мило попита Джоан и другите го погледнаха с надежда.
— Това не е място за дами.
— Разбира се, че ще посетим кариерата — твърдо заяви Бриана. — Аз съм господарката тук.
Дамите развеселени се спогледаха. Не беше присъщо за Бриана да изтъква, че е владетелката на замъка.
— Господарка… — ядосано промърмори Хоуксблъд. — Тази дума предизвиква спомени у мен и ме кара да се чувствам слаб.
Истински дявол! Докога ще се изчервява пред него?
Не смееше да вдигне глава, за да не срещне хипнотизиращите му очи. Отмести поглед към ръцете му, но това се оказа грешка. Ръцете му бяха толкова силни и привлекателни, че тялото й изтръпна от желанието да усети докосването им. Този мъж притежаваше такава първична сила, че й се искаше да крещи от копнеж. Беше попаднала в капан. Страхуваше се от докосванията му, но всяка фибра от тялото й жадуваше за тях!
Устата й пресъхна и Бриана посегна към чашата си. На масата нямаше вино, само бира за мъжете и ябълков сок за жените, ала въпреки това се чувстваше замаяна и опиянена. Очевидно не от вино.
Кристиан гребна с лъжичката от сладкото от круши и я поднесе към устата й. Бриана охотно я пое и сетне облиза лъжицата. Сега беше негов ред да потръпне. Тя потърси с поглед очите му, ала те бяха приковани с явен копнеж към устните й.
Слугите започнаха да разчистват масите. Вечерята бе приключила и всички станаха. Адел разговаряше с Джоан и Глинис. Към тях се присъединиха Пади и Али. Джоан взе лютнята и я подаде на лелята на Бриана.
— Адел обеща да ни изпее песента, която ти е пяла, когато си била малко момиче, Бриана.
— Колко мило. Спомням си вечерите, когато Адел и майка ми ни пееха старинни ирландски балади. Това бяха най-щастливите ми дни в Бедфорд — въздъхна Бриана.
— Риана имаше по-хубав глас от моя — скромно рече Адел. — В щастливите домове винаги звучи музика. Съгласна съм да изпея нещо, ако след това и Бриана ни попее.
Всички посрещнаха с одобрение предложението й. Адел взе лютнята и запя. Гласът й бе мек и нежен. Звуците на песента се лееха гладко, придружени от акомпанимента на лютнята. Песента преобрази лицето й и в този миг тя изглеждаше красива. Бриана с изненада видя сълзи в очите на Пади, заслушан в тъжната ирландска балада. Когато песента свърши, всички избухнаха в аплодисменти и я убедиха да изпее още няколко песни. Накрая Адел се умори и решително каза, че сега е ред на Бриана да попее.
Девойката стана и отиде до ъгъла, където стоеше келтската арфа. Седна на един стол и облегна инструмента на рамото си. Всички слушаха като омагьосани. Гласът на младото момиче бе плътен и хубав. Не беше подходящ за тъжните ирландски балади, но напълно подхождаше за веселата песен, която тя запя. С такива песни изпращаха мъжете на война. Гласът й опияняваше като гъсто червено вино. Докато песните на Адел трогваха душата, песента на Бриана възбуждаше сетивата.
Светлините на свещите хвърляха отблясъци по копринената рокля и сякаш образуваха ореол около златистите й коси. Наистина приличаше на кралица, очаровала поданиците си. Всички разбраха за кого бе предназначена тази песен. Кристиан Хоуксблъд слушаше със затаен дъх. Докато я гледаше и слушаше прекрасния й глас, си представяше колко великолепна и страстна ще бъде в леглото. Тя наистина бе за кралица.
Дракар се усмихна. Най-сетне бе открил мечтата си.
Когато песента свърши, избухна буря от ръкопляскания. Всички бяха покорени от господарката на Бедфорд. Сякаш покойната графиня отново бе оживяла.
Това беше знак, че хубавите дни и щастието се завръщат в замъка Бедфорд.
Бриана остана още дълго в залата. Не й се искаше да се раздели с Кристиан. Ала вече наближаваше полунощ и девойката с въздишка се надигна от стола. Дамите я последваха и всички тръгнаха към стаите си.
Когато остана сама в стаята си, Бриана се изправи пред огледалото и се вгледа в отражението си. Роклята я бе променила. Бе изпълнена с живот… момичето се бе превърнало в жена. Затвори очи, за да се наслади на този прекрасен миг. Обгърна гърдите си с ръце и пръстите й потръпнаха от нежния чувствен допир на коприната. Отвори очи и се вцепени. Отсреща отново я гледаха аквамариновите очи! О, Господи, всичко от предната нощ се повтаряше!
— Ти си
Тя се обърна и го видя зад себе си.
Кристиан Хоуксблъд не беше видение, бе мъж от плът и кръв. Трябваше да се възмути. Трябваше да му заповяда веднага да напусне стаята й. Трябваше да негодува от дързостта му, не биваше да остава сама с него. Знаеше, че трябва да направи всичко това, но не го стори.
— Знаех, че ще дойдеш — промълви тя.
И двамата знаеха, че тази нощ щяха да си принадлежат. Без да се колебае, Кристиан протегна ръка и развърза панделките в косите й. Златистата коса се разля по раменете й и той зарови ръце в гъстата копринена маса. Бе мечтал за този миг и много пъти го бе извиквал в сънищата си, но въпреки това не бе подготвен за чувствената наслада, която се разля по тялото му.
Възбуди се в мига, в който пръстите му докоснаха златистия водопад. Сякаш остър меч прободе гърдите му, тялото му потръпна и набъбналата му мъжественост бясно запулсира. Почувства, че целият му самоконтрол се стопява — качеството, което бе усъвършенствал през целия си съзнателен живот и с което се гордееше най-много.
Знаеше, че чувствата и доверието са най-важното в любовта. Бриана не се опита да се съпротивлява и не се отдръпна. Позволи му да разпусне и гали косите й.
— Струва ми се, че цял живот съм мечтал да докосна косите ти. — Той ги притисна към устните си. — Този аромат ме упойва. — Тя ухаеше на полски цветя и той внимателно приближи устни към нейните.
Бриана облиза долната си устна, предвкусвайки целувката му. Нежният розов език го подлуди. Устните му се впиха в нейните, езикът му властно ги разтвори и проникна в устата й, за да вкуси от сладостта й.
Тя буйно отвърна на целувката му и се притисна към него. Силните му пръсти се плъзнаха в косите й. Вкусът на устните й бе това, за което бе мечтал, или дори не бе и мечтал. Забравил за всичко, Кристиан вдъхваше с упоение аромата й, замаян от нейната сочна женственост и зрялост.
Ръцете й се плъзнаха по твърдите му мускулести гърди. В душата й се надигна щастлива вълна при допира до прекрасното му тяло.
Когато най-после откъсна устни от нейните, тя обгърна врата му с ръце и долепи устата си до пулсиращата вдлъбнатина на шията му. Гърдите й предизвикателно се надигнаха и се притиснаха към неговите. Обзе го дива страст, ръцете му обгърнаха кръста й и бавно я повдигнаха от пода.
Бриана се засмя предизвикателно, заровила лице във врата му. Златистите й коси се стелеха на вълни върху гърдите му, устните му нежно целунаха черната бенка на бузата й и той бавно я пусна надолу, докато пръстите на краката й докоснаха килима. Искаше да свали дрехите й, да захвърли своите, да усети как нежната й кожа се плъзга и трие по неговата.
Пръстите й леко го погалиха по високите скули и лицето му се втвърди от възбуда. Усети как кръвта нахлу в мозъка му и запулсира в гърлото му и сякаш по вените му потече гореща лава.
Кристиан искаше Бриана да се наслади на всеки миг от любовната игра. Искаше всяка частица от тялото й да тръпне от желание, искаше да изпитат и рая, и ада на пълното отдаване и страстта. Устните му
