Кристиан започна да се движи в нея с все по-мощни тласъци, искаше това да трае вечно, но знаеше, че трябва да я щади и да не й причинява прекалено силна болка. Тялото й потръпна в първите конвулсии на екстаза точно когато семето му започна да се излива в нея. Господи, беше наистина великолепна жена! Никога не бе изпитвал по-голямо удоволствие. Тя бе за пръв път с мъж, ала се любеше с неописуема жар.
Кристиан се отпусна върху нея, изтощен и напълно задоволен. Бриана се усмихна в мрака. Лежеше покорно под него, но гърдите й се изпълниха с радост. Чувстваше се така, сякаш бе изсмукала силата му и част от него ще остане в нея завинаги.
Кристиан Хоуксблъд лежеше до любимата си и слушаше равномерното й дишане. Чувстваше се като възроден, като че ли бе участвал в победоносна битка — така сладко изтощен се чувстваше след всеки успех на бойното поле.
Той я прегърна и я притисна към сърцето си.
— Сладка моя… дива… и толкова темпераментна и съблазнителна… Ти си възхитителна. Прие изпитанието на болката и кръвта като истинска богиня. Моето сърце ти принадлежи завинаги, Бриана.
Бриана знаеше, че това, което се случи тази нощ, ще промени целия й живот. Внезапно се почувства странно самотна и уязвима и тихо заплака.
В този миг Кристиан Хоуксблъд де Бошан се закле, че никога няма да я нарани, ще я защитава с цената на живота си, ще я обича с цялата си душа.
Преди разсъмване Бриана се събуди и уплашено извика, защото в първия миг не разбра къде се намира. Младият мъж я взе в прегръдките си и нежно я притисна до гърдите си, за да я успокои. От него се излъчваше топлина и сигурност. Девойката се успокои и отново потъна в сън.
Когато за втори път се събуди, беше сама в широкото легло. Извика разочаровано, когато ръката й напипа вече изстиналите чаршафи.
— Кристиан!
Името му я накара да се сепне. За Бога, нима отново бе имала еротични сънища? Ала тялото й казваше друго. Гърдите и устните й бяха подути от страстните му целувки, а слабините я боляха.
Лицето й пламна от срам, когато видя смачканите чаршафи. Петната яркочервена кръв й припомниха, че вече не е невинна девойка. Бриана се ужаси от това, което бе извършила. То беше грях! Тя бе сгодена за друг! Хоуксблъд я бе съблазнил против волята й, за да му отдаде това, което по право принадлежеше на бъдещия й съпруг!
Бързо събра ленените чаршафи от леглото, преди някой да разкрие позорната й тайна, и скри купчината зад вратата. След това старателно се изми и дълго търка кожата си, сякаш искаше да изтрие срамния спомен за чувствените ласки на Кристиан.
Почти бе привършила с обличането, когато Адел влезе в стаята й.
— Добро утро, агънцето ми. Струва ми се, че тази светла рокля не е подходяща за разходка до каменната кариера, но разбирам защо искаш да изглеждаш съблазнително.
Бриана не се поласка от думите й.
— Няма да ходя до кариерата.
— Но нали обеща на Джоан и Глинис. Ще останат разочаровани. Какво те задържа в замъка?
— Аз… аз мислех да сменя завивките на леглата — неуверено отвърна Бриана.
— Тогава нека да ти помогна. Ти ще занесеш чаршафите в пералнята, а аз ще извадя чисто бельо от скрина. Докато свършим, Джоан ще бъде готова за разходката. Знам, че я очаква с нетърпение.
Бриана реши, че ако се противопостави на леля си, само ще предизвика подозрението й. Не й беше присъщо да върши работата на прислужниците, ала решително се зае с чаршафите. Вдигна ги от пода и се упъти към стаята на приятелката си, за да вземе и нейните чаршафи.
Джоан звънко се засмя.
— Ти си най-внимателната домакиня, която познавам, Бриана. Да не би да се каниш да сервираш и закуската?
— Не, но ти можеш да слезеш в трапезарията, а аз ще дойда след минута — усмихна се Бриана.
Може би все пак щеше да измисли къде другаде да ги заведе на разходка. Ала когато влезе в трапезарията, дамите говореха само за днешното посещение в каменоломната.
Чуха силните удари на чуковете още преди да стигнат до кариерата и разбраха, че мъжете вече са започнали с изсичането на камъка. Длетата звънтяха по големите каменни блокове, за да ги разделят на по-малки късове. Работата беше трудна и тежка. Волските талиги бяха подредени до кариерата и двама яки мъже ги товареха с каменните блокове. Мъжете работеха голи до кръста, а телата им бяха покрити с пот и прах.
Бриана се изненада, когато видя Хоуксблъд да работи наравно с всички. Едрото му стройно тяло и мургавата кожа рязко го отличаваха от останалите мъже. Тя пое дълбоко въздух, когато видя капките пот, които блестяха по кожата му с цвят на махагон. Той беше великолепен, възхитителен мъж.
Бе невероятно наистина, че цяла нощ тези силни и мускулести ръце я бяха прегръщали. Погледна към падинката на шията му, там, където бе притиснала устни и бе усетила пулса му, а сетне погледът й се плъзна към мощните му гърди, към които се бе притискала с такава страст.
Сега, докато го наблюдаваше, тя си призна, че го бе избрала свободно, по свое желание. По гърба й полазиха тръпки, щом осъзна, че иска тази нощ да се повтори, че жадува отново да бъде в обятията му, отново да тръпне от сладост под него.
В този миг Кристиан погледна към нея. Погледите им се приковаха, очите им си казаха, че всеки от тях помни и най-малката подробност от изминалата нощ. Страстният му поглед говореше, че тя е изпълнила мислите му, че тази нощ отново ще слеят телата и душите си. Младата жена изтръпна от желание, краката й се подкосиха от слабост и тя извърна глава. Трябваше да се овладее, иначе всички наоколо щяха да разберат, че са любовници.
Кристиан видя смущението и вълнението й и лъчезарно й се усмихна. Тя вече наистина бе негова жена и не можеше да му откаже нищо дори и да искаше. Усмивката накара сърцето й бясно да забие.
Бриана бе взела скицника със себе си, за да нарисува няколко скици от замъка Бедфорд, ала когато по- късно го отвори, видя, че Кристиан Хоуксблъд доминира във всяка рисунка.
Тази вечер никой не остана дълго в трапезарията. Останалите разбраха, че Бриана и Кристиан вероятно искат да прекарат и вечерта, и нощта сами. Джоан знаеше какво става между приятелката й и Хоуксблъд и знаеше, че те искат да се насладят на всеки миг, прекаран заедно. Докато бяха в Бедфорд, кралят, принц Едуард и Уорик бяха започнали да събират войски за нов поход във Франция. Когато армията станеше достатъчно многобройна, кралят щеше да я поведе през Ламанша.
Бриана запали свещите, бавно свали роклята си и облече кадифената роба, която ухаеше на виолетки. Взе четката и разсеяно започна да разресва косите си. Ще бъде ли толкова дързък и ще дойде ли отново в стаята й? А тя щеше ли да го приеме и да му се отдаде?
— Нека аз да направя това. — Дълбокият му глас нахлу в полутъмната стая. Не го бе чула да влиза, откъде се бе появил? Затаи дъх, когато той бавно се приближи към нея. Протегна корава длан и тя послушно сложи четката в ръката му. Пулсът й се ускори, когато Кристиан коленичи пред нея. Сърцето й учестено заби, а гърдите й развълнувано се надигаха под втренчения му поглед.
Всяко докосване я възбуждаше. Усещането бе невероятно чувствено — този безстрашен рицар бе коленичил смирено в краката й и разресваше косите й, сякаш бе неин слуга. Бриана бавно разтвори робата и я остави да открие раменете й. Дали жестът й бе достатъчно съблазнителен? Всъщност тя жадуваше за ръцете му, искаше да ги почувства по тялото си.
Все още на колене, Кристиан плъзна ръце под робата. Грубите му пръсти докоснаха копринената мекота на гърдите й, зърната им мигновено се втвърдиха от възбуда и тялото й потръпна. После ръцете му я подхванаха под мишниците, вдигнаха я от стола и тя се озова на колене пред него. Дори и сега Кристиан бе по-висок от нея и Бриана повдигна глава, за да му поднесе устните си.
Когато го прегърна през врата, робата широко се разтвори и той бързо я смъкна от раменете й и притисна голата жена към гърдите си. Кристиан се отпусна на пода и я притегли върху себе си. Златистият водопад покри гърдите му.
— Ти ме завладя. Никога не съм вярвал, че действителността може да бъде по-прекрасна от бляновете,
