да разбере нещо за странния белег от вътрешната страна на бедрото му, който бе видяла в сънищата си, но той явно не желаеше да говори за това. Спогледаха се и разбраха, че мислят за едно и също.
— Може би е време да ти разкрия всичко за себе си.
Девойката затаи дъх, когато Кристиан започна да сваля панталоните си. Погледна го с ужас, примесен с възхищение. Неговата мъжественост бе огромна и гордо стърчеше сред гъстите черни косми. От вътрешната страна на бедрото му се виждаше черен белег във форма на ятаган. Бриана го гледаше втренчено, не смееше да помръдне. Най-сетне се окопити и проговори:
— За този меч ли Пади ми каза, че се нарича Килбрайд?
Кристиан отметна глава назад и се засмя.
— Пади обича да се шегува за моя сметка. Слугините в Уиндзор непрекъснато надничаха в стаята ми с надеждата да зърнат черната гадост между краката ми.
Бриана не можа да се сдържи, протегна треперещата си ръка и леко го докосна по белега. Кожата около него беше набръчкана и девойката потрепери, като си представи каква болка е изпитал Кристиан, когато е бил жигосан.
— Какво означава този белег?
— Това е клеймото на Тайнствения орден.
В стаята настъпи тишина.
— Разкажи ми — нежно помоли тя.
— След като отдръпнат нагорещеното желязо, рицарите разтъркват раната с черен пясък. След това ме оставиха сам в пустинята, където трябваше или да оцелея, или да умра.
— Но тази болка… трябва да е била непоносима — прошепна Бриана.
— Само така можеш да се научиш да превъзмогваш телесните страдания. Урокът е жесток, но безценен.
Младото момиче избягваше да гледа към мъжествеността му.
Кристиан разбиращо се усмихна.
— Белегът не те отвращава, нали?
— Не — бързо отвърна тя.
— А това? — попита той и посочи към члена си.
— Аз… не съм сигурна. Нямам опит с тези неща.
Сърцето му силно заби.
— Мисля, че е време да спрем да приказваме. Не мога да ти разкажа за любовта, мога само да ти я покажа.
ДЕВЕТНАДЕСЕТА ГЛАВА
Бриана се отдръпна, когато той изтегна мургавото си тяло на леглото до нея.
— Позволи ми да те любя, не се страхувай от мен, любима.
Тя се поколеба за миг, сетне разтвори ръце и се притисна до него.
Кристиан я обгърна със силните си ръце, устните му завладяха нейните, а езикът му проникна в сладостната им мекота. Целувките му ставаха все по-чувствени. Знаеше, че трябва да събуди скритата чувственост в нея. От устните й се изтръгнаха тихи стенания, а тялото й потръпна.
Тъмната стая се изпълни със сладострастни звуци от шумоленето на завивките, от триенето на голите им тела, от въздишките и охканията. Това бяха интимните и чувствени звуци на любовта.
Когато устните й се подуха от многобройните му целувки, Кристиан се отдръпна и бавно сведе глава над гърдите й. Обхвана с уста твърдото зърно на гърдата й и жадно го засмука. Бриана ахна от изненада.
Усещането беше възхитително, изпълнено със сладка нега. В гърдите й пламна див огън, който обхвана тялото й и достигна до слабините. Струваше й се, че в този миг ще се пръсне от екстаз. Жадуваше за още нещо, нещо, което не познаваше, но беше така съблазнително, че бе готова да умре, ако не го получи.
Погледна мургавото му лице, пръстите й нежно докоснаха устните му, а устните й прошепнаха:
— Кристиан, Кристиан, Кристиан…
Младият мъж знаеше, че тя все още не бе напълно готова за него. С всеки изминал миг ставаха все по- близки, целувките им — все по-страстни, милувките — все по-интимни.
Кристиан разпиля прекрасната й коса по възглавницата и едната му ръка нежно погали гърдите й. Другата се плъзна надолу между бедрата й.
Очите й проследиха ръката му и се разшириха, когато видя червенозлатистите косми между бедрата, които й заприличаха на огнени езици. Пръстите му докоснаха най-чувствителното й място.
— О-о-о! — изкрещя Бриана, сякаш я бе опарил.
Мъжествеността му се долепи до бедрото й и тя се изви от страх. Той беше толкова внушителен и сигурно щеше я прониже като копие, щеше да й причини болка, щеше да я накара да крещи, щеше да я завладее без остатък. Бе напълно безпомощна пред неговата сила! Щеше ли да го приеме в себе си, щеше ли да понесе и болката, и насладата? Отговорът бе — да, сто пъти да! Той бе истински мъж, а тя се надяваше, че ще бъде истинска жена!
Кристиан взе ръката й.
— Хвани ме за китката и ако това, което правя не ти харесва, можеш да ме спреш. Ако ти доставя удоволствие, ще ми дадеш знак да продължа.
Бриана се смая от умението му да контролира желанията си дори в такъв миг и неуверено хвана китката му. Широката му гореща длан обхвана венериния й хълм, а пръстите му се прокраднаха между златистите къдрици, навътре и все по-навътре. Усещането беше невероятно. Сетне погали розовата пъпка на женствеността й и тя се изви на дъга и потръпна от сладост. Пръстът му стана по-настойчив, влизаше все по-навътре, но Бриана не искаше да го спре. Всички задръжки в нея се срутиха, не искаше да мисли за нищо, искаше само той да не спира. Както й бе обещал, тя щеше да го моли да я обладае.
Кристиан вдигна поглед към лицето й. Устните й се разтвориха, тя се задъха от страстен копнеж и той неистово впи устни в нейните, а пръстът му продължаваше да я гали.
— Харесва ли ти, Бриана? — проговори между две целувки.
— Харесва ми — пошепна останалата без дъх девойка и разтвори бедра, за да му позволи да проникне по-дълбоко.
Кристиан я искаше цялата, без остатък. Би му доставило удоволствие да я доведе до върховния миг само с ръката си. Може би щеше да бъде чудесно, ако я дареше с пълно блаженство само с устата си, ала нещо първично, дълбоко скрито в него, му подсказа, че телата им трябва да се слеят изцяло. Удоволствието трябваше да бъде примесено с болка, както бе отредила природата. Тогава щяха да бъдат свързани завинаги.
Пръстът му започна да се движи по-бавно, а езикът му застина, за да удължи блажения миг. Когато тя вече не можеше да издържа, той щеше да я обладае.
Бриана лежеше, изтощена от възбуда, косата й се бе разпиляла по възглавницата, тя се усещаше почти обезумяла от желание. Тогава той се намести между краката й, а огромната му мъжественост предизвикателно я погъделичка по вътрешната страна на бедрата й. Той се надвеси над нея и извика:
— Сега!
В същия миг се притисна към нея, плътта му се плъзна покрай нежната розова пъпка и проникна в кадифената й плът.
Викът на Бриана проехтя в нощната тишина. Болката я прониза и тя се стегна толкова силно, че и той простена от болка.
Погали клепачите й с устните си и зашепна любовни слова:
— Толкава си красива… нежна… прекрасна…
Кристиан застина за миг, за да я накара да се отпусне. Отначало тя също не помръдваше, но постепенно усети как членът му пулсира в нея и възбудата се предаде и в нея. Тялото й се сви конвулсивно и бавно започна да се движи под него.
Тя наистина бе прекрасна любовница, точно както си я бе представял в бляновете си. Внезапно тялото й започна да се извива все по-ритмично и го обгърна напълно като нежна коприна. Сега вече си принадлежаха напълно.
