шепнеха в ухото й любовни думи, които бяха толкова чувствени, че лицето й пламна от срам. Шепотът стана още по-съблазнителен и пръстите започнаха да развързват панделките на роклята й. Раменете й се оголиха, а топлите му устни галеха кожата й като коприна.
Бриана се задъха, а гърдите й се надигнаха към търсещите му устни. Топлият му дъх подразни възбудените й зърна, а мощните му ръце обгърнаха едрите й гърди. Галеха ги, повдигаха ги, играеха си с тях, а езикът му нежно обикаляше розовите им зърна.
Когато голите й гърди се притиснаха към неговите, едва не изкрещя от възбуда. Пръстите й нетърпеливо разтвориха ленената му риза и я смъкнаха от раменете му. Нежните й бели гърди се търкаха в мургавата му кожа и Бриана извика, обзета от неудържимо желание.
Кристиан се усмихна. Разбра, че тя повече не може да издържа.
— Ако искаш, можеш да ме ухапеш, любима — прошепна той. Изкушението бе толкова силно, че тя впи зъби в рамото му.
Всички прегради между тях бяха паднали. И двамата бяха голи до кръста, увлечени в безкрайната любовна игра. Бриана се бе вкопчила в него, а косите й ги обгръщаха като водопад от разтопено злато.
Ръцете му се плъзнаха по стройните й крака, повдигнаха краищата на роклята и откриха чувствения триъгълник между бедрата й. Дланите му се впиха под кръста й я притиснаха силно към твърдите му бедра. Знаеше, че от гърдите й ще се изтръгне вик на удоволствие, и закри с устни нейните.
Бриана простена и се подчини на властния натиск на устните и езика му. Изви тялото си и неговата твърда мъжественост се притисна към пламтящите й слабини. Искаше да се слее с него, да му принадлежи докрай. Искаше да го усети дълбоко в себе си, искаше да го погълне. Искаше Кристиан да вкара меча си в нейната ножница. Искаше да го приюти в себе си.
Роклята бе последната преграда между тях и Бриана трескаво започна да я съблича. Най-после коприната се свлече на пода и тя я отмести с крак.
В този миг сякаш пелена падна от очите й. Какво, за Бога, правеше? Бе гола и уязвима в алчните прегръдки на този мъж! Нима бе загубила разсъдъка си, за да му позволи да я съблече? Отчаяно се опита да прикрие голотата с косите си. В главата й като мълния проблесна мисълта, че роклята на майка й е виновна за всичко — тази магическа дреха променяше сетивата й до неузнаваемост. Същото се бе случило и на турнира, когато се уви в наметката на майка си от сиво кадифе и разбра, че зад черните доспехи на принц Едуард се крие Кристиан Хоуксблъд. Тайнствената сила на майка и се вселяваше и в нея, когато бе облечена в нейните дрехи.
— Спри, Хоуксблъд! Не мога да направя това! — изкрещя тя.
Той не отдръпна ръце от тялото й, дори я притисна още по-плътно към себе си.
— И двамата сме обречени. Не можем да се върнем назад — дрезгаво прошепна той.
— Не, всичко е в роклята, не го ли разбра? — извика отчаяната девойка. — Когато облека някоя от дрехите на майка ми, ти ме привличаш неудържимо. Но когато я съблека, аз си възвръщам моите възприятия. Отново ставам онази Бриана, която познаваш.
— Любов моя, та това е най-смешното, което някога съм чувал. Ти винаги си Бриана и винаги ще бъдеш Бриана, която наистина познавам и обожавам. Ти ще бъдеш завинаги жената на моите мечти!
Думите му прозвучаха напълно убедително. Как можеше да ги отрече? Не тайнствената сила на майка й я бе хвърлила в обятията на Кристиан Хоуксблъд, не, това беше неговата загадъчна мощ.
— Ти ме примами и съблазни, ти искаш да властваш над разсъдъка и тялото ми, искаш да завладееш душата ми! — Очите й бяха разширени от страх, примесен със срам от похотливостта й. — Как успя да ме накараш да се държа по този начин? Веднага се махни! Това е грях! Грях! — Пред очите й изплува милото лице на Робер де Бошан и тя потръпна от чувството за вина.
Хоуксблъд я сграбчи за голите рамене и силно я разтърси.
— Престани! — кресна той. — Престани, чуваш ли, веднага престани!
Допирът на силните му ръце я накара отново да се почувства безпомощна и уязвима.
— Всичко, което се случи между нас, няма нищо общо с майка ти. Нито с някаква мистична сила, която си мислиш, че притежавам. Това засяга теб и само теб, Бриана. Ти ме избра по собствено желание. Приеми истината и си признай, че ме желаеш.
Очите му не се откъсваха от нейните, знаеше, че не може да му устои, знаеше, че жадува за ласките му. Искаше го тъй силно, както и той нея. Истината беше, че тя го обичаше, винаги го бе обичала и винаги щеше да го обича. Отпусна безпомощно глава и се олюля.
Той я взе на ръце и я понесе към леглото.
— Тази нощ ще си принадлежим един на друг, но първо искам да си поговорим.
Кристиан умееше да се владее. Реши да бъде по-търпелив — заради нея и заради себе си. Седна на леглото и я погледна. Тя бе толкова красива и невинна. Дългата й коса се спускаше до килима и покриваше сочните извивки на тялото й, ала не можеше да скрие докрай разкошните й гърди и нежния триъгълник между бедрата.
Хоуксблъд повдигна крака й и целуна фината извивка на стъпалото й. Пръстите на краката й потръпнаха от удоволствие. Искаше да се наслади на чувствата, които той възбуждаше в нея, но в същото време се боеше от този мъж.
Той сякаш прочете мислите й.
— Довери ми се, любима. — Гласът му бе ласкав и успокояващ. — Знам, че си девствена. Няма да те насилвам. Ще те накарам сама да ме пожелаеш. Любовната игра трябва да бъде наслада и за двамата, иначе удоволствието изчезва напълно. — Поднесе кичур от косата й към лицето си и вдъхна аромата му. — Искам да те убедя, че не притежавам магическа сила. Бриана — пошепна той. — Бях отглеждан от рицарите на Ордена на хоспиталиерите „Свети Йоан“. Когато станах достатъчно голям, ме приеха в Тайния орден на Златната зора. Повечето от рицарите там бяха тамплиери, които се укриваха, тъй като техният Орден бе забранен. Те ме научиха да контролирам тялото и съзнанието си. Това не е много сложно и почти всеки може да го овладее. Умът контролира тялото и емоциите. Тази способност е много ценна за всеки рицар — в разгара на битката забравяш за болката и мислиш само за победата. Когато се съсредоточиш докрай, ходът на времето сякаш се забавя и ясно различаваш действията на неприятеля. Щом овладееш изкуството да се контролираш, ще успееш във всичко. Нима иначе щях да успея да се сдържа пред прекрасното ти голо тяло?
Бриана леко се усмихна. Искаше да победи този негов самоконтрол. Наистина беше много възбуждащо да лежи пред него гола и само да разговарят.
— А какво ще ми кажеш за твоите видения? — дрезгаво прошепна тя.
— Всеки може да има видения. Въпрос на овладяване на шестото чувство. Ти започваш да овладяваш това изкуство, любов моя.
Макар това да не беше въпрос, тя мълчаливо кимна и след миг рече:
— На турнира ти бе облякъл черните доспехи на принц Едуард.
Очите му се разшириха. Девойката бе започнала да вижда невидимото.
— Ти наистина си схватлива ученичка, Бриана. Ще те науча на тънкостите в любовното изкуство.
Бриана облиза пресъхналите си устни и Кристиан потръпна от желание, но се овладя.
— А какво ще кажеш за онзи лов, когато успя да вгорчиш храната на принцеса Изабел?
Той се усмихна и поклати глава.
— Не, това не е магическа сила, а само трик. Моята воля е по-силна от нейната. Със силата на внушението успях да я накарам да си помисли, че храната е горчива, макар че всъщност не беше така. Аз не мога да променям вкуса или миризмата на храните. Мога да променям само възприемането им.
— Твоята воля по-силна ли е от моята? — запита тя с трепет.
— Понякога да, понякога не. Ако бях по-силен, ти щеше да бъдеш моя още първата вечер.
Бриана се изчерви. Кристиан докосна с пръст бенката на бузата й.
— В едно от моите видения съзрях още една подобна бенка, белег на магическа сила.
Тя се изчерви още по силно.
— Не, това е белег на красота.
Кристиан поклати глава.
— Знам, че си магьосница, любима.
Думите му й доставиха удоволствие. Може би наистина бе надарена с вълшебна сила. Беше любопитна
