но съм грешал. Кажи ми, че и ти чувстваш същото, Бриана. Кажи ми, че изминалата нощ не бе само кратък миг на неземно щастие. Кажи ми, че ме обичаш.
— Господ да ми на помощ, струва ми се, че те обичам — прошепна тя, а очите й се замъглиха от желание.
Ръцете му умело разпалваха страстта й. Чувствеността бе ново усещане за нея. Постепенно премина през всички фази на любовната игра — дразнене, леки милувки, прегръдки, които ставаха все по-страстни, все по-дръзки, все по-завладяващи, докато накрая бе изцяло покорена от силата на Кристиан Хоуксблъд.
Когато чувстваше, че ще полудее, ако той не се слее с нея, Кристиан изведнъж властно рече.
— Закълни ми се, че ще се откажеш от годежа с моя брат.
Пръстите му галеха женствеността й, тялото й се гърчеше от желание, искаше да го почувства дълбоко в себе си, докато телата им потръпнат в конвулсиите на екстаза.
— Да, да, кълна се — задъхано обеща тя и в този миг вярваше, че е искрена.
Сливането им бе толкова пламенно, че в един миг Бриана си помисли, че ще пръсне на малки частици, но в следващата минута закрещя от удоволствие.
Напълно изтощен, Кристиан се отпусна до нея. Сърцето му преливаше от любов и благодарност — досега нито една жена не му бе въздействала по този начин.
Бриана му хвърли закачлив поглед, когато Кристиан я повдигна от пода и я понесе към леглото. Внезапно й хрумна да изпробва властта си върху този непобедим воин. Дали можеше да го накара да загуби разсъдъка си от желание? Дали и той щеше да й се закълне във всичко, което тя поиска от него? При тази мисъл на устните й заигра тайнствена усмивка.
Тя наистина се оказа дяволски талантлива ученичка. Бе й показал силата на леките докосвания с върховете на пръстите, бе й показал как да го гали с език по най-интимните места, докато закрещи за милост. Тя притежаваше оръжия, на които той не можеше да устои — копринената коса, която галеше кожата му, твърдите зърна на гърдите, които се притискаха към устните му, пръстите, които милваха пулсиращия му член.
— Бриана, не ме измъчвай повече, моля тя. Ще излея семето си — изохка той.
Изправи се и се опита да я притегли към себе си, но тя го отблъсна по гръб и бавно го възседна. От очите му струеше безкрайна любов.
— Ти си тъй прекрасна в страстта си, както те виждах в моите блянове.
Думите му я накараха да забрави за всичко и Бриана се плъзна между ръцете му, а страстните му целувки замъглиха съзнанието й.
— Закълни се, че винаги ще ме обичаш така, както в този миг.
Девойката се усмихна на себе си. Кристиан отново бе изтръгнал клетва от нея между две горещи целувки.
По-късно, когато арабският рицар заспа, Бриана се измъкна от леглото. Изпитваше непреодолимо желание да запечата върху пергамент необикновената му красота. Дори и в този миг, отпуснато в съня, мускулестото му тяло изглеждаше като излято. Скицира всеки детайл от снагата му, дори и черния белег с форма на ятаган от вътрешната страна на бедрото. Меката светлина на свещите хвърляше отблясък върху великолепното му тяло и Бриана го запечата завинаги в рисунката и в сърцето си. Прибра скицата при другите рисунки, които бе направила на Нешър, а после отново се плъзна до него. Кристиан се размърда в съня си и едната му ръка обгърна рамото й.
Той отново я остави преди разсъмване. По-късно Бриана се зачуди дали е имал предчувствие, че ще се появи Уорик.
Замъкът, дворът и поляната бяха изпълнени с мъже. Графът бе пристигнал от замъка си в Уорик, който се намираше на около шестдесет километра на запад, за да събере всички рицари и мъже, годни да носят оръжие. Щяха да се отправят към кралската резиденция в Кенилуърт, недалеч от Бедфорд. Уорик съобщи на Хоуксблъд, че принц Едуард е заминал на изток, за да събере мъжете от замъците Хедингъм и Колчестър, а самият крал е потеглил на юг, за да поведе със себе си воините от Одихем, Уинчестър и Аръндел.
Граф Уорик бе в отлично разположение на духа.
Посрещна сина си с усмивка и с гордост му показа воините, които го следваха. Изглежда, всеки мъж в Англия бе готов да тръгне след амбициозния Едуард III, който искаше да завладее богатата Франция.
— Моите хора ще се сражават под твое командване. — Хоуксблъд знаеше, че това не е проверка. Уорик бе видял сина си в бой и знаеше какви са воинските му умения. Граф Уорик очакваше от Кристиан да предаде на останалите своя боен опит, за да могат да се завърнат с победа от Франция.
— Днес хората ми ще помогнат в изсичането и товаренето на камъка, а утре рано ще потеглим за Уиндзор.
През целия ден Хоуксблъд бе сред бойците на баща си и остана приятно изненадан, че имението на баща му може да се похвали с толкова способни воини. А освен това замъкът Уорик бе много близо до Бедфорд и Кристиан със задоволство си помисли, че скоро и двата замъка ще бъдат негови.
Бриана се разтревожи как ще изхранят толкова много войници, но граф Уорик бе заповядал на хората си да разположат лагера извън стените на замъка. За нейно облекчение никой не се появи тази вечер в трапезарията на Бедфорд, дори и Хоуксблъд.
Джоан и Бриана прекараха сами дългата вечер. Сега не само бяха най-близки приятелки, но имаха и еднаква съдба. И двете криеха тайни надежди в сърцата си, страхуваха се за любимите мъже и взаимно се утешаваха, че всичко ще се уреди и ще бъдат щастливи.
Когато Бриана влезе в стаята си, сър Бърк й подаде бележка. Сърцето й се сви. Навярно Хоуксблъд е решил да пази репутацията й и тази нощ няма да дойде при нея. Въздишка се изтръгна от устните й, когато погледът й пробягна по редовете.
Моя единствена любов,
Няма да се доближавам до теб, докато не се върнем в Уиндзор, но искам да спазиш клетвата си.
Нямаше подпис, само един извит ятаган.
ДВАДЕСЕТА ГЛАВА
По обратния път към Уиндзор Пади имаше задължението да се погрижи за удобното пътуване на дамите. Той беше доволен, че Адел реши да остави Кланси в замъка Бедфорд. Адел обичаше котарака и знаеше, че той е свикнал със замъка и там ще бъде по-щастлив. Пади вече нямаше съперник за вниманието й.
По пътя се присъединиха към войската, събрана от принц Едуард от графствата Хедингъм, Колчестър и Бъркхемстед. Принцът съобщи на Уорик и Хоуксблъд, че кралят ще свика графовете от Севера, от Уелс и от Ирландия. Всички знаеха, че ще дебаркират на френския бряг след като се събере цялата английска армия. Кралят бе не само много амбициозен, но притежаваше и изключителна енергия, дързост и решителност, така че до две седмици може би щяха да бъдат отвъд Ламанша.
Принц Едуард не успя да се види насаме с Джоан, затова й изпрати набързо надраскана бележка:
Скъпа Жанет,
Искам да те притисна до сърцето си, но обстоятелствата не ми разрешават да го сторя. Ще уредя да посетиш брат си в къщата му в Лондон на Фиш стрийт и ще ти изпратя съобщение по младия Рендъл Грей. Броя часовете до срещата ни.
Всеки изминат час приближаваше Бриана до Уиндзор и до Робер де Бошан. Страхуваше се от тази среща. Как да му каже, че разваля годежа? С какви думи да му обясни решението си? Нима може да му признае, че обича незаконородения му брат? Ще бъде не само жестоко, но и безразсъдно — все едно да налее масло в огъня. Трябва да намери по-подходящо обяснение. Бе обещала на Кристиан, че ще развали
