въздуха. За сетен път си каза, че тя е най-изящното и фино създание, което бе срещал. Тя бе облечена в бледозелена копринена рокля, ефирна като морска пяна, украсена по краищата с хермелин, а в платиненорусите й коси проблясваха малки перли. Очите й блестяха от любов и възбуда. Срещата беше тайна и забранена, а това я правеше още по-очарователна.
— Едуард, страхувах се, че си ме изоставил — задъхано прошепна тя, без сама да вярва на думите си.
— Моя малка Жанет, не съм престанал да мисля за теб и така ще бъде където и да се намирам.
Девойката обви нежните си ръце около врата му и закачливо го целуна по носа.
— Обичам те, Едуард.
— А аз те обожавам, ангел мой. Измина цяла вечност, откакто за последен път те държах в прегръдките си.
Бриана седеше до прозореца и скицираше реката и хората, които сновяха между Темза и улицата. Започна да се стъмва, девойката спря да рисува и разсеяно прелисти скиците си. Изведнъж пред погледа й се появи скицата, която бе направила на Кристиан Хоуксблъд през последната им любовна нощ. Припомни си първата им среща и сърцето й болезнено се сви. Сетне в съзнанието й изплуваха всички погледи, които си бяха разменили всички думи, които си бяха казали, всички докосвания.
Гледаше с невиждащи очи светлините по брега на реката. Защо задълженията винаги бяха неприятни, а забранените удоволствия — толкова привлекателни и вълнуващи? Изведнъж сетивата й доловиха присъствието му. Вратата се отвори и мощната му фигура изпълни рамката. О, небеса, защо не се бе досетила, че той ще бъде тук заедно с Черния принц?
Девойката подскочи като ужилена и столът се катурна. Кристиан прекоси стаята и силните му ръце сграбчиха раменете й. Тъмното му лице бе пламнало от ярост, а аквамариновите очи я пронизваха като кинжали.
Бриана затвори очи, неспособна да устои на покоряващия му магнетизъм. Той излъчваше непреодолима сила и тя се уплаши, че няма да може да му се противопостави. Ала бе длъжна да го стори.
— В Бедфорд и двамата бяхме полудели. Не трябваше да ти се отдавам, след като съм сгодена за твоя брат. А сега той рискува да остане сакат за цял живот. Не мога да бъда толкова безсърдечна и да го изоставя.
— О, ти наистина си безсърдечна, Бриана! Ти си моята лейди, ти си моята жена. Ти ще ми принадлежиш завинаги, телом и духом.
— Престани, Хоуксблъд! Аз принадлежа на Робер де Бошан. Баща ти вече е подписал брачните документи и годежът е неизбежен.
Ръцете му я стиснаха до болка. Сега в лицето наистина приличаше на ястреб.
— Чуй какво ще ти кажа: никога няма да принадлежиш на Робер де Бошан, нито на този свят, нито на онзи! Ние с теб сме кръвно свързани, ние с теб сме едно цяло!
— Кристиан… — сърцераздирателно извика тя. — Никога няма да съжалявам за това, което преживяхме. Ако изтръгнат сърцето ми, когато умра, то ще бъде изпълнено с любов към теб. Но аз съм виновна пред Робер, трябва да изпълня дълга си към него!
— Но преди това имаш дълг към мен — процеди Кристиан. — Избрах теб и само теб за майка на бъдещите ми деца.
— Кристиан, това никога няма да стане — тъжно промълви Бриана.
Хоуксблъд я вдигна на ръце.
— За Бога, сега ще те отнеса в леглото и ще посея семето си в теб!
— Пусни ме! Пусни ме веднага! — изкрещя тя, но той бързо изскочи от стаята, понесъл я на ръце. Озоваха се в друга стая с широко легло. Бриана заудря с юмруци по мощните му гърди, но той не й обърна внимание. Притисна устни до ухото й и зашепна всички онези любовни думи, за които тя бе жадувала през последните три дни.
— Отдай ми се, любима, отдай ми се сега!
Внезапно я обзе ужас. Може би това бе последната им нощ. Той заминаваше във Франция. Как ще понесе раздялата? Ако го убият, никога нямаше да си прости, че му е отказала да се люби с него. Страстните му думи заличиха и последните остатъци от благоприличието й. Ще бъде жестоко да му откаже. Престана да се съпротивлява и обви ръце около врата му.
Кристиан я положи на широкото легло и я прегърна тъй силно, че тя остана без дъх. Когато най-сетне отдели треперещите си устни от неговите, Кристиан каза:
— Не искам да си с мен от страх, Бриана. Искам да ме желаеш, да ми се отдадеш с радост и наслада.
В този миг разбра, че и тя копнееше за това.
Бриана прокара бавно език по устните си и Кристиан пламенно я целуна, като засмука розовото връхче на езика й. Девойката трескаво изхлузи пантофките си, а ръката му се плъзна под полата на роклята, за да свали дантелените й чорапи заедно с жартиерите. Хоуксблъд загледа с любопитство изящната вещ. Всичко в нея беше възхитително.
Бриана развърза връзките на туниката си, за да може любимият й да я свали. После започна да разкопчава малките копчета на долната риза. Аквамариновите очи жадно поглъщаха движенията й. Най- сетне тя остана гола пред него и зачака и той да се съблече, ала Кристиан нетърпеливо я притегли към себе си. Кожата й бе млечнобяла и гладка като кадифе. Той повдигна косите й, а сетне ги пусна, за да се наслади на златното им великолепие. Перлите от косите й се разпиляха в леглото. Бриана се засмя, като видя разтревожения му поглед, събра ги в шепата си и ги изсипа между високите си гърди.
Кристиан се засмя и започна да ги събира, когато се търкулнаха към златистите къдри между бедрата й. В името на Аллаха, тази жена го омагьоса и го превърна в свой роб. Никога няма да се откаже от нея, тя бе жената на неговите мечти, сега и завинаги. Бриана дръпна жакета му, искаше и той да е гол като нея. Хоуксблъд веднага се подчини и от гърдите му се изтръгна стон, когато върховете на пръстите й го погалиха. Той се търкулна по гръб и я настани върху себе си. Устните му я обсипваха с целувки и се плъзнаха надолу към нежната цепнатина между бедрата й. Тя беше толкова сладка и опияняваща, че главата му се замая.
Ръцете й не спираха да го милват и телата на двамата влюбени се сплетоха, треперещи от желание, омагьосани от любовен копнеж, окончателно загубили представа за време и място.
Шепотът и шумът от търкането на телата им бе тъй възбуждащ, та и се стори, че в следващия миг ще полудее. Когато започна да го хапе и да крещи, той се извърна и покри тялото й със своето. Тя го посрещна жадно, бедрата й широко се разтвориха и тя се изви под него, за да посрещне тласъка му. Изкрещя толкова силно от наслада и болка, че той застина. Бриана притисна лице към горещото му рамо. Устните му докоснаха косата й и Кристиан прошепна:
— Скъпа моя, не искам да те нараня.
Той я изпълваше докрай, струваше й се, че в следващия миг ще се пръсне.
— Харесвам, че си толкова голям. Да не би да съм прекалено тясна и не мога да ти доставя удоволствие?
— Не, сърце мое. Ти си толкова прекрасна, че съм готов да умра, за да съм в теб.
Бриана го стисна с бедрата си тъй силно, че не можеше да излезе от нея. Да му прости Бог, той и не искаше. Тя бавно отпусна бедрата си и нежно прошепна:
— Влез в мен докрай.
Кристиан докосна с устни чувствителното й зърно, а когато то се втвърди от възбуда, го пое в устата си и алчно го засмука. Девойката изохка от удоволствие, а той проникна докрай. Започна леко да се движи в нея, за да я възбуди още повече. Бриана постепенно се навлажни от страст и навлезе в ритъм с него, като му позволяваше да я изпълва все повече и повече. Кристиан не отделяше поглед от лицето й.
Зениците й се разшириха от наслада, зърната на гърдите й се втвърдиха като диаманти, а от полуотворените й устни се разнесоха стенания. Повдигна ръката му към устата си и засмука един от пръстите му. Хоуксблъд никога досега не бе изпитвал по-еротично усещане. Тялото й се гърчеше под неговото. Кристиан извади пръста си и впи устни в нейните. Езикът му проникна дълбоко в меката сладост на устата й.
