— Струва ми се, че ще бъдат добри войници. А какво става с войниците от графство Уорик, които са под твое командване?
— Всички се справят отлично и с нетърпение очакват да влязат в бой. — Той се поколеба и добави: — Всички освен един.
Уорик изненадано повдигна вежди.
— Изплюй камъчето — заповяда той.
— Кракът на Робер е почти оздравял, а той все още куца като инвалид.
Лицето на Уорик се вкамени.
— Да не би да се осмеляваш да твърдиш, че един от синовете мие страхливец?
Всички се страхуваха от гнева на стария граф. Хоуксблъд си помисли, че Уорик ще го удари с меча си. За миг в сърцето му се надигна завист към Робер. И той искаше да има баща, който да го защитава така смело. Графът го гледаше с неприкрита враждебност. Кристиан си помисли, че няма какво да губи — между него и стария граф нямаше любов. Затова твърдо рече:
— Оставям те сам да прецениш. Трябва само да видиш раната му.
— Веднага ще отида — предизвикателно отвърна Уорик.
Откриха Робер де Бошан в спалнята му с едно хубавичко момиче в скута.
— Ха! Никога нямаше да повярвам, че не съм отгледал нищо друго освен един похотлив жребец! — изръмжа Уорик, плесна момичето по голия задник и то изскочи от стаята.
Робер побесня не само защото баща му го завари в неудобно положение. Много повече го разяри презрението, с което го гледаше незаконороденият му брат.
Граф Уорик почервеня от гняв не само защото синът му се оказа развратник, а защото се забавляваше с момичета, докато другите благородници усърдно се готвеха за войната.
— Реших да поведа хората на принц Лайънъл и тъй като той е твърде млад, за да им бъде водач, тази чест се падна на теб.
— Благодаря, татко. Надявах се, че ще се сетиш за мен. — Робер прикри омразата си и присви синьозелените си очи. — А ти нуждаеш ли се от нещо, братко?
Хоуксблъд знаеше какво мисли Робер — брат му жадуваше да го убие.
— Дойдох заради раната ти, но вече виждам, че нямаш нужда от мен. Затова ви оставям.
Когато Кристиан излезе, дълбока бръчка проряза челото на Уорик. Графът цял живот се бе сражавал и знаеше, че предстоящата война влияе на мъжете по различни начини.
— Войната ни кара да се замислим за смъртта. Тя е неизбежна, но те съветвам да не мислиш непрекъснато за нея.
Робер се засмя, за да разсее подозренията на баща си.
— Не забравяй, че и аз съм де Бошан. Обичам да се бия, но за разлика от теб нямам синове, които да продължат делото ми, ако нещо се случи с мен.
Уорик проницателно го изгледа.
— По-добре да оформим годежния договор. Съветвам те да измиеш от себе си следите на онази проститутка, преди да съм изпратил да повикат лейди Бедфорд.
Тази вечер Бриана и Адел получиха покана да се явят в кабинета на краля. Девойката пребледня като платно.
Знаеше, че повече не може да отлага годежа си, и взе Адел със себе си като свидетелка. Очакваше да завари граф Уорик при краля, но за нейна изненада я посрещнаха принц Лайънъл и Робер де Бошан. Никога не бе харесвала по-младия кралски син, дори и преди да узнае, че е съсипал живота на Елизабет Грей, а сега й вдъхваше още по-голямо отвращение. За съжаление тъкмо него бе взел Робер за свой свидетел при подписването на годежния договор.
Бриана бе избрала от гардероба си красивата виненочервена рокля с изящна бродерия по краищата. Златистата й коса бе свободно пусната и се стелеше на великолепни вълни по раменете. Девойката скръсти ръце пред гърдите си и се помоли гузната й съвест да не накара гласа й да се разтрепери, когато произнася клетвата. Съжали, че е избрала тази рокля, тъй като наситеният червен цвят подчертаваше бледността на лицето й.
В богато украсената стая, под блясъка на свещите тя изглеждаше нереално красива. Крал Едуард и Уорик за миг изпитаха остра завист към Робер де Бошан. Неговата годеница бе мечта на всеки мъж.
Първо кралят каза няколко думи, а след това се приготвиха да подпишат документите. Погледът й се замъгли, когато й поднесоха пергамента и й подадоха перото. Тя прочете написаното: „Дъщерята на граф Бедфорд и синът на граф Уорик“. Видя печата на краля и местата, оставени за подписите на годениците и техните свидетели. Останалият текст беше на латински.
Девойката трепереше от вълнение. Знаеше, че в този мит се прощава завинаги с мечтите си за Кристиан. Трябваше да преодолее отвращението си към Робер, ала не знаеше как ще го постигне. Мълчаливо се помоли Бог да я дари със сила, за да се държи достойно. Придаде спокоен израз на лицето си, ала душата й се разкъсваше на хиляди парченца.
След двамата годениците и свидетелите поставиха подписите си под документа. Сетне произнесоха клетвата и преди Бриана да се усети, Робер вече бе закопчал тежка златна годежна брошка на корсажа й и се навеждаше над устните й за първата целувка.
Тя погледна над свещниците към цветните стъкла. Един светец я гледаше укорително и бе насочил обвиняващ пръст към нея. Приличаше поразително на Хоуксблъд. В гърдите й се надигна неописуемо чувство на вина и девойката загуби съзнание. Когато се съвзе, видя, че се намира в обятията на Робер. Кралят бе изненадан от нежността, изписана на лицето на Уорик. За пръв този суров воин показваше обикновени човешки чувства.
Кристиан Хоуксблъд знаеше, че в този час неговата любима се сгодява. Видя всичко съвсем ясно в едно от своите видения. Видя как ръката на Бриана потръпна, когато подписваше договора, чу как прошепна клетвата, видя как припадна, когато неговия природен брат я целуна.
Трябваше да впрегне цялата си воля, за да овладее гнева си. Искаше му се да убие мъжа, който се бе осмелил да отнеме
Хоуксблъд се радваше, че войната започва след няколко дни. Знаеше, че ще бъде невъзможно да остане в Уиндзор, без да се люби с Бриана. Копнееше страстно за нея. Устните му се изкривиха в горчива усмивка. Беше си въобразявал, че умее да контролира всичко около себе си. Но това беше преди да срещне Бриана Бедфорд. Да вървят по дяволите красивите й очи!
Крачеше в стаята си като звяр в клетка. Задушаваше се. Обзет от отчаяние, започна да медитира, както го бяха научили тамплиерите от Ордена на Златната зора. Ала въпреки упоритите опити да се концентрира, не можа да постигне покой.
Мозъкът му го предаваше. Пред очите му непрекъснато изплуваше лицето на неговата любима. Виждаше я как спи в леглото. Разкошната й коса се стелеше върху възглавниците и стигаше до пода. След това го предаде и тялото му. Косата й беше неговата гибелна слабост.
Гневно изруга и отново закрачи из стаята. Хрумнаха му няколко идеи, но веднага ги отхвърли. Той никога не бе злоупотребявал с необикновената си дарба. Но тази мисъл го обземаше все повече и повече и той реши да изпита силата си върху нея. Знаеше какво е. Това бе простото мъжко желание да господства над жената. Тъй като Бриана бе обречена на друг, той трябваше да й въздейства, за да докаже и на себе си, и на нея, че тя ще му се подчинява винаги и навсякъде.
Обърна се с лице на изток, където знаеше, че е нейната стая, после събра цялата си воля и се съсредоточи. Устните му изпратиха настойчиво послание:
— Ела!
Бриана се размърда в леглото си. Отметна завивките и бавно се изправи. Обу пантофките си и посегна към робата си. Изпитваше непреодолима нужда от чист въздух, но не искаше да буди Адел в такъв късен час. Излезе от стаята и бавно тръгна по полутъмните коридори на замъка. Стъпките й я отведоха до кралските апартаменти, където бе и спалнята на принц Едуард. Спря се пред една тежка врата и тогава разбра, че това е стаята на Кристиан. Повдигна ръка, но не за да почука, а само да погали с любов твърдото дърво.
