И двамата извикаха, когато едновременно достигнаха върховния миг на екстаза. Той се отпусна в нея, усещайки пулсирането на женствеността й. Погледна я и се запита как е възможно да бъде толкова страстна. Бе напълно изтощен от чувствеността й.
— Ти ме дари с най-великолепното изживяване в живота! — промълви той и поднесе златистите й кичури към устните си. — Скоро ще се оженим.
Бриана смаяна го изгледа. Нима не разбира, че повече никога няма да бъдат заедно? Тя стана от леглото и бързо започна да се облича.
— Кристиан, това беше за сбогуване. — Очите й се наляха със сълзи. — Аз ще принадлежа на Робер.
Хоуксблъд скочи от леглото с изкривено от ярост лице.
— Робер е страхливец! Той не иска раната му да заздравее! — изкрещя вбесен.
— Да не мислиш, че си единственият мъж, който жадува за бойна слава? — Очите й гневно светнаха. — Да не мислиш, че си единственият мъж в Англия, обзет от смелостта да воюва? Има хиляди рицари, които искат да се бият! Да не би да мислиш, че се нуждаем от помощта на арабите в тази война?
— Аз съм повече норман, отколкото арабин — заяви той.
— Така ли? — изкрещя тя. — Истински нормански благородник никога няма да нарече сакатия си брат страхливец! Твоят любимец Нешър е виновен за замърсяването на раната му. Ще отречеш ли, че нарочно си заповядал на зверчето да се нахвърли върху Робер?
Хоуксблъд вдигна ръка да я удари, но се опомни и стовари юмрука си върху дървената колона на леглото. Беше загубил контрол над себе си.
— Ще накарам този кучи син да се изправи на крака до два дни, за да се бие за страната си.
— Ще се моля на Бога да успееш! — пламенно извика девойката. — Чувството за вина ме убива! — Тя бавно тръгна към вратата.
— Къде, по дяволите, си мислиш, че отиваш? — изръмжа той и бързо започна да се облича.
— Връщам се в Уиндзор. По-добре никога да не бях идвала тук.
— Не можеш да се разхождаш сама из Лондон посред нощ! Да не би да си си загубила ума?
Бриана гордо вирна брадичка.
— За кратко време наистина го бях загубила, ала вече го възвърнах.
Кристиан я изгледа продължително и тръгна към вратата. Обърна се и рече:
— Предай на принц Едуард, че съм се върнал в Уиндзор.
В съседната стая Джоан замислено каза:
— Бих искала времето да спре и да останем завинаги в тази къща.
— През последните две седмици имах чувството, че времето лети. Това е заради похода във Франция. Всички сме в трескава подготовка за войната.
Тя се поколеба, опитвайки са да прикрие сянката на разочарование, която бе смутила тези приятни мигове. Ала Едуард усети, че нещо я измъчва.
— Какво има, скъпа?
— Графиня Солсбъри настоява официално да се сгодя за сина й, преди да замине за Франция.
— По дяволите! Няма да стане! Непрекъснато мисля как да попреча на този проклет годеж. Единственото, което ми идва на ум, е да се установи, че вече си сгодена за друг. — Погледна я внимателно. — Какво мислиш за сър Джон Холънд?
Пред очите й изплува лицето на Холънд. Той имаше кестенява коса и червендалесто лице. Беше среден на ръст, мускулест и набит, с дебел врат. Беше един от младите благородници в свитата на принца, който от две години я ухажваше.
— Не мисля нищо за него — предпазливо отвърна Джоан, защото не искаше безпричинно да предизвиква ревността на Едуард.
— Той е изключително амбициозен. Поради това лесно мога да му повлияя. Постоянно ме моли да го назнача на някаква служба в двореца. Има няколко свободни длъжности. Сигурен съм, че ще се съгласи да потвърди, че е бил тайно сгоден за теб, преди кралят да избере Уилям де Монтегю за твой годеник. Всички ще повярват, защото си спомнят как те преследваше с ухажванията си.
Джоан облиза внезапно пресъхналите си устни.
— Но какво ще ни помогне всичко това? Каква е разликата дали ще бъда сгодена за Уилям де Монтегю или за сър Джон Холънд?
— Ти си наивно дете. Годежът с Холънд ще бъде фиктивен, само за пред двора, за да попречи на годежа ти с де Монтегю.
— О, разбирам — отвърна девойката и се засмя с облекчение.
Едуард я притегли към себе си.
— Ще го направиш ли заради мен?
— Знаеш, Едуард, че ще направя всичко за теб. Нейната покорност отново го възбуди.
— Остави всичко на мен, аз ще уредя.
Той я обсипа с целувки и Джоан забрави за Холънд, де Монтегю и останалия свят.
Джон Холънд не можа да повярва на щастието си, когато получи съобщение, че принц Едуард го кани на поверителен разговор. Той жадуваше да го назначат за главен камерхер в двореца, ала не смееше да се надява на това, тъй като служеше в свитата на принца, а не на краля.
— Ти винаги си ми бил верен служител, Джон. Освен това си амбициозен и умееш да изпълняваш заповеди, а аз много ценя тези две качества. Кралят е много зает с предстоящата кампания във Франция и затова ми възложи аз да избера главен камерхер на Уиндзор.
Холънд почти спря да диша.
— Плантагенетите имат обичай да назначават на тези длъжности воини, а не цивилни, и досега изборът винаги се е оказвал успешен. Познавам те добре и знам, че си умен, решителен и смел мъж. Ала мъжът, който ще избера, трябва да притежава още едно качество: той трябва да ми е абсолютно предан.
За един ужасен миг Холънд си помисли, че Едуард е разбрал за тайната му среща с принц Лайънъл. Само преди седмица принц Лайънъл и неговият лейтенант Робер де Бошан предложиха съюз, ако нещо се случи с принц Едуард във Франция. Това беше измяна, тъй като наследникът на английския трон все още бе жив и здрав, но наградата си заслужаваше риска. Лицето на Холънд стана още по-червено и по челото му избиха капки пот.
— Има една дама, която се намира под мое покровителство и се нуждае от фиктивен съпруг. Повиках те, за да разбера дали се нагърбваш с двете длъжности — на съпруг и камерхер?
Сър Джон пое дълбоко въздух. Каква ирония на съдбата! Принц Лайънъл му предложи като награда Джоан Кент, а принц Едуард му даваше мечтаната длъжност, ако не се докосне явно до същата жена. Холънд се съгласи без колебание, макар че вече бе дал дума на принц Лайънъл. Ще играе двойна игра и ако бъде по-умен, ще спечели и двете награди.
Когато принц Едуард се увери, че сър Джон ще изпълни всичките му изисквания, му съобщи името на Джоан и съставиха годежен договор, който сър Холънд подписа. Едуард му каза, че няма време за губене, тъй като трябва да се предотврати годежът на дамата със сър Уилям де Монтегю! Уелският принц му обеща, че ще се погрижи да получи потвърждението на Съвета за назначаването на сър Джон Холънд на длъжността главен камерхер на Уиндзор, преди да отплуват за Франция.
Цяла седмица сутрин и вечер Хоуксблъд и Али посещаваха Робер де Бошан, за да се грижат за раната му. Към края на седмицата кракът му бе почти оздравял, но Робер все още оплакваше от болка и накуцваше.
Хоуксблъд реши да поговори с граф Уорик. Откри го да се упражнява с пехотинците в ръкопашен бой с мечове и щитове. Кристиан мълчаливо го наблюдава известно време, защото не искаше да прекъсва занятието му. Той напълно одобряваше методите на Уорик за обучение на новобранците. Графът не ги поучаваше, а сам демонстрираше бойните похвати. Това бе много по-полезно, защото никой от младите бойци не искаше да бъде засрамен от опитния воин.
Най-после Уорик забеляза, че Хоуксблъд го наблюдава, каза на войниците да отдъхнат за малко и се приближи към сина си. Избърса потта от челото си и се усмихна.
