за Франция. Всяка вечер, когато заемаше мястото си до него под строгия поглед на майка му, графиня Солсбъри, сърцето й се изпълваше с копнеж по нейния златокос принц. Очакваше с нетърпение покана от брат си да го посети в Лондон.

Джоан връхлетя в стаята на Бриана и възбудено извика:

— Най-после пристигна поканата от Лондон! Уилям и майка му ме поставят в затруднено положение. Настояват годежната церемония да се състои преди Уилям да замине на поход. Всички документи вече са готови!

— И аз съм подложена на същия натиск от Робер. Съгласих се да изпълня желанието на краля. Граф Уорик вече е подписал брачния договор — унило отвърна Бриана.

— Ела с мен в Лондон, Бриана. Поне за малко ще можеш да избягаш от Робер.

— Кога тръгваш?

— Веднага! — извика приятелката й. — Само ще си облека любимата рокля на Едуард и съм готова. Ела след малко да ме вземеш от стаята и ще се измъкнем по задните стълби, които водят до реката. Ще се качим на лодка и по Темза ще стигнем в Лондон.

— Не е зле да вземеш нощница и тоалетни принадлежности — каза практичната Адел, когато Джоан излезе.

— О, нима мислиш, че Джоан ще прекара нощта в Лондон? — попита Бриана, докато слагаше виолетовата туника върху бледолилавата рокля.

— Агънцето ми, тя отива да се срещне с Едуард. Нима мислиш, че той ще я пусне преди разсъмване?

Девойката се изчерви.

— Не бях помислила за това.

Когато влезе в стаята на Джоан, тя завари там Елизабет Грей. Младото момиче бе дошло при Глинис, която бе известна с умението си да приготвя любовни билки и да прави магически заклинания. Щом Бриана влезе в стаята, всички млъкнаха. Тя забеляза паника в погледа на Елизабет, а след миг девойката избухна в ридания.

— Елизабет, какво се е случило? — разтревожено попита Бриана.

— Аз… аз… съм бременна — избъбри Елизабет. — Искам Глинис да ми даде нещо, което ще ме отърве от бебето.

— О, Елизабет, не мога да повярвам! — Сърцето на Бриана се изпълни с жалост към нещастното момиче.

— Имам една билка, но тя може да бъде опасна — каза Глинис. — Познавах едно момиче, което умря след като я изпи.

— Не ме интересува, не ме интересува! По-скоро бих умряла, отколкото да понеса този ужасен скандал! Ако принцеса Изабел научи, всички в двореца ще узнаят за срама ми!

Бриана се досещаше кой е виновникът за нещастието на Елизабет Грей. Знаеше, че девойката не може да се омъжи за него.

— Принц Лайънъл ли е бащата?

Елизабет кимна нещастно и лицето й почервеня още повече.

Милостивото сърце на Джоан се изпълни със съчувствие към нея.

— Не се срамувай, Лизи, никоя от нас не е девствена — сподели тя. Думите й би трябвало да разсмеят момичето, но Елизабет отново избухна в сълзи. — О, Глинис, моля те, помогни й! — нетърпеливо рече тя.

Глинис погледна към Джоан и Бриана.

— Вие излезте. Аз ще се погрижа за лейди Грей. Това е работа между мен и нея и по-добре да забравите за случката.

После Глинис извади от ковчежето билки и приготви течност от дафинови, смокинови листа и още няколко треви.

— Останете при мен, лейди Грей. През следващите няколко часа ще имате ужасни болки.

— Благодаря ти, Глинис — пламенно отвърна девойката и бързо изпи горчивата течност. Отпусна треперещото си тяло на стола. Пръстите й нервно подръпваха сребърния й колан.

— Принц Лайънъл не е бащата — смутено отрони тя.

— В такъв случай, милейди, благородникът, който е виновен, може да бъде заставен да се ожени за вас.

Елизабет поклати глава.

— Той е сгоден е за лейди Бедфорд. Бременна съм от Робер де Бошан.

— За Бога, никога не го казвайте на Бриана. Това ще съсипе живота й!

Елизабет не можа да отговори, защото в този миг силна болка я проряза в кръста и тя едва не припадна.

ДВАДЕСЕТ И ПЪРВА ГЛАВА

През целият път до Лондон двете приятелки бяха необикновено мълчаливи и замислени. Накрая Бриана й прошепна в ухото:

— Слава Богу, че не сме изпаднали в състоянието на Елизабет Грей.

— О, не, Бриана, ако ми се случи нещо такова, Едуард веднага ще се погрижи за мен — лекомислено отвърна Джоан.

Бриана въздъхна. Току-що бяха получили нагледен урок, че жената може да разчита само на себе си, и побърза да се закълне, че отсега нататък никога няма да проявява безразсъдство.

Двете девойки взеха малките чанти, в които носеха тоалетните си принадлежности, и тръгнаха по Фиш стрийт към къщата на граф Едмънд Кент. Той ги очакваше и радостно прегърна сестра си. Очите му светнаха от удоволствие, когато видя Бриана, и леко я целуна по бузата. Тя шеговито го плесна, когато той се опита да я целуне по устните.

— Не бива да си толкова жестока към мъж, който се е опитал да си открадне една целувка, когато му предстои да замине на война. — Огледа я с възхищение от главата до петите. Кожата й бе по-прозрачна и от красивите перли, които си бе сложила. — Този де Бошан е щастливо копеле.

Бриана се изчерви.

Едмънд ги поведе към малкия заден двор.

— Искам да ви запозная с новия си съсед.

Очите на Джоан се разшириха от щастливо очакване — без съмнение принц Едуард бе новият съсед на граф Кент.

Едмънд ги съпроводи до задната врата. Почука и на прага се появи сър Джон Шандо, който пое чантата на Джоан и посочи към коридора.

— Надявам се, че гледката от стаята ще ви хареса, лейди Кент.

Джоан се спусна по коридора. В този миг сякаш целият свят изчезна освен нейният възлюблен принц Едуард. Шандо пристъпи смутено към Бриана. Чудеше се как да я забавлява.

Девойката отгатна притеснението му и бързо рече:

— Моля ви, сър Джон, не се безпокойте за мен. Аз съм си взела скицника. Единственото, от което се нуждая, е стая с изглед към реката.

Благородникът не бе свикнал с дамското общество, жените го смущаваха и объркваха, затова въздъхна с облекчение. Поведе я по една тясна стълба и после я въведе в просторна спалня в предната част на къщата с чудесен изглед към Темза.

— Имаме щастието да се наслаждаваме на изкуството на най-добрия готвач в Лондон. Ароматът, който се носи от кухнята, сигурно ще възбуди апетита ви.

— Струва ми се, че ухае на плодова пита с мармалад — с надежда рече тя.

— Ще ви донеса едно парче, ако успея да отмъкна от кухнята. Готвачът е доста подозрителен и непрекъснато ме следи — намигна й той и излезе от стаята.

Джоан радостно извика и се хвърли в прегръдките на принц Едуард. Той я повдигна и я завъртя във

Вы читаете Арабският принц
Добавить отзыв
ВСЕ ОТЗЫВЫ О КНИГЕ В ИЗБРАННОЕ

0

Вы можете отметить интересные вам фрагменты текста, которые будут доступны по уникальной ссылке в адресной строке браузера.

Отметить Добавить цитату