— Няма да пия от това вино!
Кристиан намръщен я изгледа, ала успя да овладее гнева си.
— Трябва да утолите жаждата си, милейди — меко я подкани той.
— Предпочитам да пия вода — отсече тя и тръгна към потока.
Останалите посрещнаха с удивление необяснимата й постъпка, но грациозно протегнаха чашите си към Кристиан, за да им налее вино. След като наля вино на дамите, рицарят се завтече към разгневената Бриана, изпълнен с решимост да разруши преградата, която тя се опитваше да издигне между тях.
— Милейди… — започна той.
Тя рязко се извърна.
— Оставете ме сама! — изкрещя и вдигна ръце, сякаш се опитваше да се предпази от зъл демон.
Нещо странно ставаше с нея. Той с нищо — нито с дума, нито с жест — не бе я предизвикал. Реши да я накара да му разкрие причината за необяснимото си поведение.
— Разбирам, че понякога дамите се държат странно и капризничат по най-малък повод, ала очаквах да се отнасяте по-любезно с мен. Няма да търпя да ме обиждате.
В очите й светнаха златистозелени искрици.
— Знам какво се опитвате да сторите с мен, демон проклет!
— Обяснете ми за какво намеквате, милейди.
— Опитвате се да ме омагьосате, да ме накарате да се подчиня на волята ви, но това няма да стане! Не можете да ме хипнотизирате или да ме накарате да изпълнявам заповедите ви!
Кристиан повдигна черните си вежди, а устните му се изкривиха в подигравателна усмивка.
— Не мога ли, лейди? — запита той със загадъчна нотка в гласа. Плътният му баритон сякаш я докосна, мек като кадифе, предизвикателен, подканващ, съблазняващ.
В този миг огряната от слънцето Бриана приличаше на самодива от старите легенди. Слънчевите лъчи превръщаха косите й в златотъкан ореол.
— Ако не искате да обсебя душата ви, трябва да сте непрекъснато нащрек, по цял ден и цяла нощ — пошегува се той.
Произнесени на висок глас, посред бял ден, думите му изглеждаха лишени от смисъл — по-скоро смехотворен брътвеж, — но дълбоко в душата си Бриана бе убедена, че в шегите му се крие зрънце истина. Този мъж наистина обладаваше свръхестествена сила. Кристиан Хоуксблъд не беше като другите. За миг дори се замисли дали не съществуват такива чудеса като безсмъртието например. Смутената девойка не издържа, обърна му гръб и не чу как той безшумно се отдалечи зад гърба й.
Тя остана до потока почти половин час, но накрая неохотно се върна под дъба. Когато се присъедини към спътниците си, видя, че те подаваха късчета студено месо на някакво дребно зверче с тъмна лъскава козина. Девойката веднага забрави за тревогите си.
— О, но това е невестулка! Никога не съм виждала питомна невестулка! — Засмя се при вида на дръзките лудории на Нешър — зверчето се изправи на задни лапи, за да поеме мръвката от ръката на Глинис, а после протегна предната си лапа, сякаш молеше за още месо.
Бриана се наведе и взе сребърната купа, пълна с вода. Очите на невестулката блеснаха, Нешър изтича към девойката, метна се в скута й и започна да лочи вода от купата досущ като котките. После се изтръска, пръскайки капки вода.
— Но какво прави това зверче? — попита Бриана, докато наблюдаваше с усмивка лудориите на Нешър.
— Иска да си играе с теб — сепна я глас зад гърба й.
Девойката рязко се изправи и се обърна. На лицето на Хоуксблъд ясно бе изписано желанието да се включи в забавната игра. Бриана веднага се изчерви.
— Твое ли е това мило зверче? — бързо попита тя, загрижена да прикрие тревогата от появата му.
— Да, при това сме много добри приятели. Нешър също е запленен от моя чар — пошегува се рицарят.
— Няма съмнение, че можеш да очароваш, да омагьосаш дори и дявола… — изломоти младото момиче, без да успее да скрие смущението си.
— Разбира се — кимна Кристиан и се засмя.
Искаше да остане насаме с Джоан, за да поговорят за принц Едуард. Днес приятелката на Бриана изглеждаше много натъжена и измъчена. Приближи се до нея и хвана юздата на коня й.
— Изморихте ли се, милейди?
— Ох, много бавно се пътува с тези тромави волски талиги! Но нали така се удължава пътуването… може би трябва да съм доволна, че по-дълго ще отсъствам от Лондон. — Кристиан внимателно се вгледа в прелестното й лице, за да не пропусне мига, когато ще се озари от усмивка. — Много сте любезен с мен. Къде ще спрем за следващата почивка? — запита Джоан с безразличие в гласа.
Той я хвана за тънката талия с двете си силни ръце, за да я вдигне на седлото.
— Ще спрем чак в Бъркхемстед — предупреди я Хоуксблъд.
Очите й светнаха от надежда.
— Там ще ви очаква принц Едуард — едва чуто прошепна Кристиан.
Изпълнена с възторг, Джоан го прегърна и го целуна по бузата. Усмивката внезапно грейна на лицето й, както слънцето изскача иззад облаците.
При тази неочаквана гледка Бриана се закова на място. Пристъп на ревност я прониза като кинжал. Горещи тръпки я заляха, бузите й отново пламнаха. Идеше й да скочи и да стисне приятелката си за гърлото.
Пади помогна на Бриана да възседне коня, грабна Нешър и се приближи към Адел, за да помогне и на нея да се качи на седлото. После потеглиха един до друг, увлечени в безгрижен разговор.
Бриана бе ядосана на целия свят. Нищо не можеше да я утеши. Въобще не забеляза как Али незабелязано доближи коня си до коня на Глинис. Сепна се, озърна се и разбра, че за нейно разочарование й оставаше само да язди заедно с Джоан. В този миг чу как Джоан запя. Бриана не смееше да повярва на ушите си — не я бе чувала да пее от седмици! Нещо я жегна в гърдите и тя не успя да се въздържи. С хаплив тон рязко прекъсна песента на приятелката си:
— Джоан, крайно време е да се замислиш за поведението си! Флиртуваш с всеки, който ти се изпречи на пътя, и вече си заприличала на безсрамна уличница!
Джоан, унесена в радостните мисли за предвкусваната среща с любимия принц, разсеяно извърна глава към Бриана.
— Какво искаш да кажеш?
— Не се опитвай да се правиш на светица пред мен. Не се отделяш от този проклет арабин. Поне можеш да проявиш малко повече такт и да го целуваш само когато сте насаме.
— Но, Бриана, ти… да не ревнуваш?
— Аз да ревнувам? Ха! Чиста глупост! Много добре знаеш, че съм сгодена.
— И аз — веднага й отговори Джоан. — Обаче това не може да ме спре да обичам съвсем друг мъж. Бриана, да не би да си се влюбила в Кристиан?
— Ти съвсем си полудяла! Нима не си чула какво се говори за него? Съблазнявал жените с такава лекота, сякаш къса ябълки от дървото. Да флиртуваш с него означава сама да си търсиш белята.
— Но аз никога не съм флиртувала с него — твърдо отвърна Джоан.
— Ти самата не знаеш какво вършиш. Държиш се като проститутка!
— А ти си станала заядлива като принцеса Изабел! Да не си въобразяваш, че и двамата братя де Бошан ще бъдат твоя собственост? По-добре се грижи за твоя морал!
Двете момичета настръхнаха. Джоан рязко изви коня си и се насочи към Глинис, Адел и оръженосците, които не отделяха погледи от тях. Бриана остана сама, настрана от групата.
Душата й оставаше безразлична към красивата местност. Обикновено не пропускаше да се любува на природата — при това с окото на опитен живописец, — винаги съзерцаваше с трепет зелените хълмове, сребристите брези, червенеещата се калина. Но сега с всяка миля се чувстваше все по-зле. Измъчваше я мисълта, че се бе държала прекалено обидно с най-добрата си приятелка. Обзе я гняв. Сърдеше се и на себе си, и на Хоуксблъд. Очевидно искаше да флиртува и с двете, а Джоан дори не подозираше за намеренията на този ориенталски развратник!
