очите му — гняв или съжаление, или състрадание. Трябваше да се примири с горчивата си участ, но сега, в този миг, жадуваше само за едно — да избяга далеч от тази проклета зала.
Уилям де Монтегю вече бе протегнал ръка към нейната и я стискаше здраво. Кралица Филипа се приближи, за да поздрави годениците, но не със същите думи, които бе казала преди малко на Робер де Бошан. Филипа трудно прикриваше радостта от годежа на Джоан — така спасяваше сина си Едуард от клопките на красивата девойка. Пък и тънката фигура на Джоан не й вдъхваше надежда — тя едва ли би могла да роди осем-девет деца на бъдещия крал на Англия.
— Моите поздравления, Уилям. Беше крайно време да си избереш годеница. Когато бях на възрастта на лейди Кент, вече бях родила две деца и бях бременна с третото, или общо две и половина.
Зад гърба на майка си Лайънъл хвърли похотлив поглед към Джоан.
— Няма какво да се мотаете. Хвърлете чашите на пода и легнете още сега, тук, на тази маса.
Уилям де Монтегю пламна, но не посмя да отвърне на обидата както подобава. Обаче Джоан нямаше скрупули към принцовете с кралска кръв. Обърна се към годеника си и избъбри със сладникава интонация.
— Нейно Величество намекна, че на моите години вече е имала две умни деца и едно полуумно.
Лайънъл злобно изфуча. По дяволите, един ден ще завлече тази кучка Джоан в леглото си и ще й даде да се разбере!
Кристиан Хоуксблъд любезно поздрави Уилям де Монтегю, като прикри умело състраданието, което изпитваше към пияния принц Лайънъл. Поднесе пръстите на лейди Кент към устните си и ловко пъхна писмото в ръката й. Тя го погледна въпросително, но не можа да прочете нищо в погледа му. Стисна записката и усети как се разля живителна топлина в скованото й тяло.
Бриана отново погледна към приятелката си. Видя как Джоан изгледа Кристиан Хоуксблъд с пламтящи очи, защото чернокосият рицар незабележимо пъхна някаква бележка в ръката й. Какво ли имаше в нея? Любовни стихове? Тайни признания? Или си уговаряха среща? Ако можеше да се вярва на слуховете на прислугата, той е оставил след себе си десетки разбити сърца по пътя си от Арабия до Англия. Сред жените се носели легенди за способностите му. Умеел да хипнотизира, да омагьосва, да очарова само с един поглед. И как ще пътува до Бедфорд с този опасен мъж?
Едмънд се приближи към нея.
— Лейди Бриана, вие разбихте сърцето ми. Как е възможно най-прелестната дама в Уиндзор да предпочете някакъв де Бошан пред един Плантагенет?
Робер преглътна шеговитото подмятане, а освен това знаеше, че Бриана отдавна бе отблъснала ухажванията на Едмънд. Ала въпреки всичко думите на младия граф Кент сипаха сол в раната и кръвта му кипна.
— Поздравявам те за победата на арената на любовта, ала ще трябва да почакаш, докато вкусиш плодовете й.
Робер даде знак на оръженосеца си.
— За тази вечер достатъчно се наслушах на поздравления! Изведи ме от тук! — изръмжа той. Бриана се надигна с него. — Да не би да се опитваш да ме направиш за смях? Не се нуждая от помощта на жена!
Тя прехапа устни.
— Исках само да ти помогна, Робер. Надявам се, че като се върна от Бедфорд, ще бъдеш съвсем здрав.
— Никъде няма да ходиш — студено рече той.
— Съжалявам, но кралят заповяда да замина.
— Трябва да се научиш да се преструваш, милейди. Можеш да се извиниш, че си болна.
Робер се облегна на ръката на оръженосеца и закуца към изхода. Бриана го последва. Когато стигнаха до апартамента на Бошан, тя нежно му пожела лека нощ и се отправи към стаята си.
Пръв я видя Едмънд, граф Кент.
— Съжалявам за де Бошан. Какво толкова му казах? — ухили се той.
— Едмънд, ти си същият присмехулник като сестра си. Моля те, заведи ме при нея. Още не съм й честитила годежа.
— Струва ми се, че тази вечер малката Жанет не е в настроение за лудории. Добре е да я утешиш, скъпа.
— Да не искаш да кажеш, че не е знаела за годежа си? — възмутено попита Бриана.
— Според мен бе смаяна от думите на краля.
Приближиха се към годениците. В този миг кралят също се насочи към тях. Едуард III, известен с галантността си, се отдръпна и разреши на Бриана първа да говори с приятелката си.
— Робер и аз те поздравяваме, Уилям. Джоан, може ли ти и Глинис да ме придружите до Бедфорд? Знам, че го казвам в последния момент, тръгваме утре сутринта, но много бих искала да дойдеш с мен.
Лицето на Джоан светна от радост.
— С най-голямо удоволствие.
Монтегю мрачно я изгледа.
— Мисля, че не трябва да заминаваш — сухо каза той.
Кралят игриво повдигна вежди.
— Аз бях този, който предложи на лейди Кент да придружи лейди Бедфорд. Документите за годежа още не са подписани. Не е зле да бъдеш по-търпелив, Уилям.
Де Монтегю се изчерви.
— Аз… моля ви да ме извините, сир. Не знаех, че нарушавам вашата заповед.
Кралят намигна да двете красиви млади девойки, които бяха украшение за неговия двор.
— Разбира се, че не си знаел. Какво лошо има в това пътуване? Двете млади дами ще могат за последен път да се насладят на свободата си, преди да бъдат оковани във веригите на брака.
ПЕТНАДЕСЕТА ГЛАВА
Джоан и Глинис трескаво приготвяха багажа за пътуването до Бедфорд. За младото момиче то бе като дар от Бога. Искаше да избяга от досадното присъствие на де Монтегю, а освен това не искаше да вижда и принц Едуард. Обичаше го толкова много, че не би могла да понесе болката да се среща всеки ден на трапезата с любимия си. Сърцето й се свиваше от мъка дори само като го зърнеше в двора на замъка. Не намери сили да прочете последното му писмо, защото се страхуваше, че в него той се сбогува с нея. Скри го до сърцето си с напразната надежда да заглуши болката.
— Глинис, не исках от теб да ми направиш магия, която да накара всеки мъж в двора да се влюби в мен. Уилям де Монтегю е много близък с краля. Възможно ли е нашият господар да откаже нещо на сина на пленения граф, сражавал се геройски във Франция за славата на Едуард III?
— Знам, милейди, че не изпитвате особено дълбоки чувства към Уилям, но сега той е ваш годеник и в това няма нищо лошо. Ще трябва да се омъжите за него. Един ден Уилям ще ви направи графиня Солсбъри.
Джоан въздъхна. Безсмислено бе да роптае срещу съдбата си. Върховната власт принадлежи на краля. Потръпна при мисълта за безрадостното си бъдеще. Баща й бе заплатил много скъпо за неподчинението си. Джоан не можеше да рискува да изпадне в немилост пред краля и кралицата. Когато привършиха с багажа, тя машинално се съблече и унило пожела „лека нощ“ на Глинис. Ала когато остана сама, измъкна писмото от гънките на корсажа си, поднесе го към пламъка на свещта и зачете със свито сърце:
Никога не съм бил толкова разгневен. Знам, че си обещана на де Монтегю, за да бъде задоволено себелюбието и егоизмът на краля. Но за баща ми и неговите кроежи ще говорим, когато останем насаме. Ти си моята единствена любов и ще бъде така до последния ми дъх! Ала трябва да крием чувствата си. Кристиан Хоуксблъд ще ни помогне да се срещнем. Можеш да му имаш пълно доверие.
