Бриана знаеше, че няма да може да заспи, докато не се сдобри с Джоан. Трябваше още сега да говори с приятелката си. Излезе от стаята по долна риза, дори не наметна робата си. Едва ли щеше да срещне някого в този късен час. Безшумно прекоси коридора и тръгна към стаята на Джоан. Може би тя вече е заспала. Леко натисна дръжката и тежката врата се отвори със скърцане.
Това, което чу, я накара да застине на място. Долови шумолене на дрехи, след това последваха охкания, въздишки и целувки. Безпогрешно разпозна звуците на любовта. Ревността прободе сърцето й като нож. Джоан се любеше с Кристиан Хоуксблъд де Бошан, нейния арабски принц!
Почувства се предадена. Рязко отвори вратата и очите й се разшириха, когато видя преплетените голи тела.
ШЕСТНАДЕСЕТА ГЛАВА
— Бриана! — извика Джоан.
Бриана закри устата си с ръка, рязко се обърна и побягна навън.
Едуард се приближи до Джоан и страстно и я прегърна.
— Остави я да се прибере в стаята си. Сигурен съм, че никому няма да разкрие тайната ни.
— Всъщност съм доволна, че тя разбра. Не знаех как ще успея да опазя от нея истината за нас, Едуард. Но може би трябва сега да отида в стаята й и да поговоря с нея. Изглеждаше толкова изненадана. Струва ми се, че се нуждае от мен.
Принцът се засмя.
— Сега аз имам много по-голяма нужда от теб, моя малка Жанет. Ще й обясним заедно какво става. Утре ще има достатъчно време за това.
Едуард тръгна към леглото, а Джоан скри почервенялото си лице в обятията му.
Бриана тичаше със сетни сили към стаята си по тъмните коридори. В мислите й цареше хаос. Не забеляза тъмната висока фигура, скрита в сенките на колоните. Едва не връхлетя върху него, когато той изскочи пред нея.
Хоуксблъд я хвана за раменете, за да я накара да се съвземе.
— Какво не е наред, лейди?
— Аз… аз нахлух в стаята на Джоан… Негово Височество е там, с нея… тя… те двамата…
— Нима не знаехте за тайната им връзка? — недоверчиво попита Кристиан.
Бриана поклати глава. Лицето й пребледня и рицарят се уплаши за нея.
— Ела — властно рече той и я поведе към стаята си.
Девойката безпомощно му позволи да я заведе в стаята и се отпусна на първото кресло, което й попадна пред очите.
— Когато чух звуците зад вратата, си помислих, че…
Той довърши изречението вместо нея:
— Помислила си, че аз съм с нея — иронично подметна Кристиан. — Нима с нищо не съм ти показал досега, че ти си моята обожавана любима?
Тя го погледна, обзета от паника. На слабата светлина на свещта сянката му върху стената изглеждаше огромна. Гигантското легло с четири дървени колони изпълваше по-голямата част от стаята. Хоуксблъд видя страха, изписан в очите й, и падна на колене. Взе студените й ръце в своите и заговори тихо и успокояващо:
— Не се страхувай от мен, Бриана. Няма да те насилвам, докато не си готова.
Светлината на свещта хвърляше меки отблясъци по лицето и косите й. Робата очертаваше прелъстителните извивки на гърдите й, златистата й коса се стелеше на вълни по раменете й. В този миг той разбра, че не е докрай откровен с нея. За Бога, бе готов дори да я насили, ако тя упорства.
Страхът й се уталожи и мислите й отново се върнаха към приятелката й.
— Толкова се страхувам за нея. Джоан има дарбата винаги да се забърква в какви ли не истории. Те никога няма да позволят на принц Едуард да се ожени за нея.
— Никога е много дълго време — загадъчно прошепна той. — Те знаят, че няма да могат да се оженят, знаят, че дори не трябва да се срещат, затова връзката им трябва да остане тайна.
— Но това е грях! Тя не бива да се отдава на принца, защото е сгодена за друг!
— Очевидно, че това не я спира, Бриана. Любовта притежава чудодейна сила. Тя не може да бъде забранена.
— Кралят и кралицата имат власт, която никой не може да пренебрегне! — избухна девойката.
Кристиан разтвори ръката й и се вгледа в дланта й.
— Разбирам, че искаш да я предпазиш от страданието, но принц Едуард е влюбен в нея още от детството си, така както и тя в него.
— Тя ще бъде наранена! — извика Бриана.
— Да, ще бъде наранена — тихо рече той. — Когато сърцето ти се отвори за любовта, това те прави уязвим. Нужна е много смелост, но радостта от любовта е толкова сладка, че хората са готови да понесат болката.
Младото момиче разбра, че думите му се отнасят за нея.
— Нужна е много повече смелост да избереш между правилното и грешното, трябва да бъдем почтени — настоя тя.
— Един ден сама ще разбереш, че в любовта няма почтеност. — Пръстът му бавно се плъзна по дланта й. — Ти си убедена, че разумът управлява чувствата ти, но се лъжеш. Не е така.
Бриана сви ръката си.
— Смяташ, че си много умен, нали? Мислиш, че ще посееш семето на съмнението в душата ми и ще ме накараш да се подчиня на волята ти!
— Ще посея моето семе в теб, Бриана, не се съмнявай в това! — закле се той.
Тя остана смаяна от дръзките му думи. Не биваше да остава сама с този изкусителен дявол! Скочи като ужилена от креслото.
— Пусни ме да си вървя! — извика девойката.
Кристиан се усмихна леко и посочи вратата.
— Ти не си моя пленница. Всеки миг можеш да си тръгнеш.
Отчаяното момиче хукна навън, трябваше да избяга по-далеч от този опасен и съблазнителен мъж. Свободна. Дълбоко в себе си нито за миг не вярваше, че е свободна. Поне не напълно.
Кристиан копнееше Бриана да остане тази нощ при него, но знаеше, че още е рано. Затова се задоволи с виденията си. В представите му тя изгаряше от любов и желание, смееше се и лицето й бе обърнато към неговото, така както цветята търсят слънчевите лъчи. Той сведе глава към нейната и потърси устните й. Тялото му тръпнеше от копнеж и желание, очакващо нейния отклик. Тя беше възхитително игрива и закачлива, безкрайно любопитна и очарователно дръзка.
Бриана отметна завивките, коленичи до него и ръцете й се плъзнаха по тялото му. Пръстите й нежно галеха мускулестите му гърди, а върхът на езика й облиза зърната им. Когато те щръкнаха от възбуда, тя ги захапа с острите си бели зъби.
Той простена от страст, сграбчи я и силно я притисна към тялото си. Прегръдката й хареса. Хвана го с едната ръка за косата, а другата се плъзна по плоския му корем и се насочи към внушителната му мъжественост. Кристиан изохка, когато езикът й достигна пъпа му, облизвайки го нежно като котенце, после тя повдигна златистите си къдрици и започна да гали с тях набъбналата му мъжественост, докато той взе да моли за милост.
— Не ме измъчвай — прошепна Кристиан.
Тя се отпусна до него, а великолепната й коса покри голото й тяло. Приличаше на весталка. Младият мъж се повдигна, сякаш искаше да изпие с очи красотата й.
Протегна ръка, за да отмести златистите кичури, ала тя извика:
— Не, недей с ръка!
