превърнеш е красива жена?
Тя се засмя, зарадвана от това, че я смята за голяма.
Шон улови ръцете й. Чу как си пое дълбоко дъх, докато ги повдигаше. Видя, че очите й се спряха върху устните му и се досети, че може би за пръв път в живота си се замисля за мъжката целувка.
— Знам какво ти се иска да направиш — подразни я той.
— Моля? — ахна Емералд и страните й порозовяха.
— Да потанцуваш, разбира се. Ще танцуваме ли? — Подаде й ръка и когато тя я пое, я завъртя през зелената поляна. Наведе се и прошепна: — За останалото ще трябва да почакаме, докато останем сами.
Силните ръце в следващия миг се обвиха около тънката й талия и Емералд се почувства така, сякаш се носеше по въздуха. Сърцето й пееше от близостта му, а цялото й същество бе обзето от трепетно вълнение. Когато музиката стихна, бе щастлива, че той не отдръпна ръцете си, а я поведе в следващия танц. Искаше да остане в прегръдките му завинаги, понесена във вихъра на звуците.
Фиона потупа Шон по ръката.
— Шон, ти обеща да танцуваш с всички нас.
— Вярно е — галантно склони глава той и преди да пусне Емералд, й намигна и прошепна: — Ще се срещнем по-късно в конюшните.
И млади, и стари се трупаха около Шон. Верен на обещанието си, той танцува с всяка жена. А когато цигулките засвириха познатата мелодия, се разнесе възглас:
— Шон, танцувай жига за нас!
Винаги готов да изпълни желанията на околните, той скочи върху едно буре с бира и майсторски затанцува, без да изпусне дори една стъпка.
Макар че се смееше и разговаряше с всички наоколо, през цялото време не изпускаше Емералд от погледа си. Затова я видя как се запътва към конюшните. Нужна му бе само минута, за да се отърве от многобройните си братовчеди Фицджералд. Но преди да се отдалечи, баща му го дръпна настрани, за да разменят няколко думи насаме.
— Провери ли всички пушки, които стовариха от „Дифенс“?
— Да. Броят им излиза, но амунициите са много малко.
Шеймъс кимна.
— Знам. Ще трябва да ги докараме от Ангълси. — Двамата се присъединиха към Монтагю, който разговаряше Едуард и Джоузеф.
Разочарованието бе обляло по-големия брат като огромна студена вълна, когато бе разбрал, че Амбър не придружава съпруга си. Въпреки отвращението и неприязънта, която изпитваше към англичанина, той се присъедини към него с тайната надежда да узнае нещо за любовницата си. Джоузеф бе започнал да подозира, че е заболял от любов.
— Ценя високо поканата ти, Шеймъс, и бих искал да се реванширам. След като Джоузеф ще се обучава за политик, с радост му предлагам гостоприемството на дома си в Лондон за следващия сезон. Това ще му даде възможност да посещава Парламента и Камарата на общините и да вникне в нещата иззад завесата. Бих могъл и да го представя на някои влиятелни личности. Не забравяй, че брат ми, лорд Сандуич, има достъп до всеки известен дом в столицата, политически или светски, а освен това е близък приятел на Уелския принц.6
Шеймъс хвърли поглед към тъста си, за да прецени реакцията му. Фицджералд мразеше британския парламент с цялото си сърце.
Едуард обаче само се усмихна и заговори благосклонно:
— Лондон би бил едно безценно преживяване за Джоузеф. Макар че се надявам това никога да не стане, все пак съм твърде много циник и допускам, че един ден парламентите на Ирландия и Англия могат да се обединят.
Идеята за Лондон се стори безкрайно привлекателна на младия Джоузеф, защото много скоро и Амбър щеше да се върне в столицата. Той протегна ръка на Монтагю.
— Благодаря за поканата. Често съм плавал до Лондон, за да пренасям стока, но никога не съм имал възможност да се насладя на светския живот там.
— Тази година ще се върна малко по-рано. Адмиралтейството е затънало до гуша в разправиите с Франция. Позволили са ми да остана само още две седмици в Ливърпул.
Шон прехапа устни, за да не се изсмее в лицата им. В момента Джоузеф мислеше само за любовницата си. Но и самият той не би отказал една покана за Лондон, който бе световен търговски център, а войната с Франция в момента създаваше отлични условия за големи печалби. Двамата братя се спогледаха, а в следващия миг се извиниха и отдалечиха.
— Да не си полудял, Джоузеф? Похотта е изписана толкова ясно на лицето ти, че и слепец ще я види. Той ти предлага гостоприемството си, не и леглото на жена си. За Бога, Джоузеф, престани да ламтиш за забранения плод. Отпусни се и се наслаждавай на този следобед. Наоколо е пълно с хубави жени. Отвори очи и виж това, което е под носа ти.
Джоузеф изпрати с поглед брат си, който се запъти към конюшните. Как щеше наистина да пропусне това, което е под носа му? Монтагю щеше да бъде тук през останалата част от деня, а Амбър беше сама на Ангълси. Младият мъж се усмихна. „Този следобед наистина ще се позабавлявам!“ Тутакси тръгна към къщата, за да вземе подаръка, който бе приготвил за любимата си. В мига, в който зърна прекрасните кехлибарени обици, реши, че Амбър7 ще се влюби в тях.
Когато влезе в конюшнята, Шон завари Емералд да се любува на новия му чистокръвен жребец.
— Здравей отново, красавице. Този приятел се казва Луцифер.
— Досетих се, че е твой… подхожда ти. Изглежда опасен.
— Искаш да кажеш, че и аз изглеждам опасен, така ли? — засмя се младият мъж.
Тя го стрелна предизвикателно с поглед.
— Може би.
— И двамата сме кротки като агънца. Позволи ми да ти покажа. — Шон разтри дългата черна муцуна на жребеца, потупа гальовно лъскавия му врат и се метна върху голия му гръб. — Искаш ли да дойдеш при мен?
Емералд се поколеба.
— Не се страхувай.
Тя отметна къдриците си.
— Аз не се страхувам. — В мига, в който приближи, той се наведе и я вдигна със силните си ръце.
— Оох! — задъхано извика тя и се вкопчи в черната грива.
Шон я настани между бедрата си.
— Няма да те оставя да паднеш. — Плъзна ръка около тънката й талия и ароматът на косите й го замая. Повдигна ги, притисна устни към тила й и потръпна. — Ти си най-хубавото момиче днес.
Дочуха се обаче нечии стъпки и Шон рязко вдигна глава.
— По дяволите!
Някакъв официално облечен момък стоеше пред тях.
— Емералд, търсих то навсякъде.
— Джони! Това с Шон О’Тул. — Тя се плъзна надолу с виновно изражение на лицето.
— Ти сигурно си братът на Емералд. Добре дошъл в Грейстоун.
Младежът се изчерви до ушите.
— З-здравей! Надявам се, че нямаш нищо против, задето съм в конюшнята. Аз съм луд по конете.
— Разбира се, че не — увери го Шон, опитвайки се да накара срамежливото момче да се отпусне. „Значи това е синът на Монтагю. Изглежда се страхува от собствената си сянка. И нищо чудно, сигурно баща му го е наплашил до смърт.“
— Истински красавец! — с благоговение изрече Джони и протегна ръка, за да погали Луцифер. — Смяташ ли да се състезаваш с него?
— Може би. — Шон скочи от коня. — Интересуваш ли се от конни надбягвания?
— О, да! — Очите на Джони светнаха. — Майка ми е казвала, че в Килдеър се отглеждат и тренират най-добрите състезателни коне. Какво не бих дал да го видя. Дали всичко е същото, както когато тя е
