живяла там?
— Да — кимна Шон. — Пет хиляди акра разкошна гъста зелена трева се простира докъдето погледът ти стига и не се вижда нито ограда, нито дори дърво.
— Джони много разбира от коне — гордо заяви Емералд.
Покорен от топлото и приятелско отношение на Шон, Джони се осмели да сподели:
— Бих искал да ги отглеждам, но баща ми има други намерения за мен. Той ме кара да отида във флотата, въпреки че морето ме ужасява и страдам от морска болест.
— Много жалко, защото тъкмо смятах да те поканя на моята нова шхуна. — Шон погледна към Емералд с мълчалива молба.
— Благодаря, но предпочитам да остана тук с конете, ако нямаш нищо против — отвърна Джони.
— Чувствай се като у дома си. Може би един ден ще дойдеш в Грейстоун без баща си и тогава ще те заведа да погледаш надбягванията.
— Господи, това би било чудесно! — Джони импулсивно разтърси ръката на Шон. Не бяха много младите мъже, които се сприятеляваха с него и той не можеше да повярва, че О’Тул, който бе капитан на собствен кораб, се отнася към него като към равен.
— Май е по-добре да се върна на празника — извини се Шон.
— Това място е страхотно! Забавляваш ли се? — каза Джони на Емералд, когато любезният домакин излезе.
Младото момиче сбърчи нос.
— Забавлявах се, докато ти не ни прекъсна.
— Не бива да оставаш насаме с него.
— Та ти не ни даде подобна възможност!
— Съжалявам. Върви и го намери. Няма нужда да седиш тук с мен.
Емералд бавно се разхождаше покрай каменния парапет, когато Катлин О’Тул грациозно се спусна по стълбите, водещи към терасата.
— А, ето къде си била! Търсих те навсякъде, скъпа. — Улови малката ръка на момичето. — Ела с мен, бих искала да си поговорим насаме.
Емералд бе въведена във великолепната приемна. Катлин я настани край прозореца с изглед към вътрешната градина и пъхна чаша вино в ръката й.
— Аз съм Катлин О’Тул. Разкажи ми всичко за моята скъпа братовчедка Амбър.
Така Емералд разбра, че дамата е майката на Шон. Предпазливо отпи глътка вино, после още една. След това думите се посипаха като дъжд.
— Майка ми е добре, но отдавна мечтае да си дойде за малко у дома. Баща ми така и не й позволи… Мисля, че се страхува, че никога няма да се върне при него.
Сърцето на Катлин се изпълни със съчувствие.
— Е, тя е твърде красива млада жена и не можем да упрекваме баща ти, че се държи собственически спрямо нея.
— Много й липсва семейството. Аз се опитах да се сприятеля с братовчедките си, но те ме смятат за враг, защото съм англичанка.
Катлин погледна прекрасното младо създание, облечено в елегантна кадифена рокля. Не се съмняваше, че жените от семейството се бяха държали като ревниви котки.
— Скъпо дете, те просто са се заяждали с теб. Позеленели са от завист заради красивата ти рокля и хубавите ти гърди. Само един поглед им е бил достатъчен, за да разберат, че ти ще бъдеш кралицата на празненството. Върви да танцуваш и да се забавляваш.
Емералд допи ароматното вино.
— Запознах се с вашия син на Ангълси. Беше дошъл по някаква работа свързана с адмиралтейството.
Катлин видя как дългите гъсти мигли на гостенката се свеждат срамежливо и бузите й порозовяват. И двете вдигнаха едновременно глави, когато една висока фигура слезе по стълбите. За миг Емералд помисли, че тъмнокосата глава е на Шон, и Катлин я чу как поема дълбоко дъх.
— Джоузеф — извика майка му, — тук има една красива твоя роднина, която би искала да потанцува.
Джоузеф надникна в просторната гостна и разсеяно погледна към момичето, седнало до прозореца.
— Помислих си, че може да поизляза с шхуната на разходка в морето… — Не искаше да бъде груб, но нямаше търпение да събере екипажа си и да отплава.
— Великолепно! Нашата малка гостенка с удоволствие ще те придружи.
Светлината идваше откъм гърба му и Джоузеф не можеше да различи коя от многобройните му братовчедки е с майка му. Реши обаче, че ще успее бързо да се отърве от нея. Поклони се и галантно подаде ръка, а Емералд се смути и изчерви още повече, но му позволи да я изведе навън.
— Познавам ли те, красавице? — попита младежът и й хвърли бегъл поглед.
— Не, аз се запознах само с брат ти Шон.
— Трябваше да се досетя — засмя се облекчено Джоузеф. — Всички хубави момичета се влюбват в него от пръв поглед. Би могла да го намериш на борда на новата му шхуна.
Емералд проследи с поглед ръката му. Сърцето й затуптя лудешки като си представи, че Шон О’Тул е капитан на собствен кораб.
— Само пази сърцето си заключено — посъветва я Джоузеф и я остави, за да събере екипажа си.
Когато Уилям Монтагю съзря дъщеря си да вървя под ръка е Джоузеф О’Тул, стисна Шеймъс за лакътя.
— Идеална двойка. Една английска съпруга ще бъде голямо преимущество за Джоузеф, особено племенницата на вицековчежника на Ирландия.
„Хитър негодник! Много добре знаеш, че Джоузеф един ден ще бъде граф на Килдеър“, помисли си Шеймъс, но на глас каза:
— Идеята заслужава да се обмисли, Уилям. Ще го спомена на Катлин, но трябва да разбереш, че окончателното решение ще вземе Джоузеф. Моите синове сами правят избора си в този живот.
Емералд не бе единствената, която търсеше Шон О’Тул. Бриджет Фицджералд реши, че е дошъл моментът да поднесе специалния си подарък. Подозираше, че новият му кораб ще го привлече като магнит и затова го проследи с поглед, когато се запъти към пристанището, и след няколко минути го последва на борда.
Тъмносивите очи на Шон се вдигнаха с очакване от корабния дневник, в който записваше сведенията за първия си курс. Надяваше се, че е Емералд. Но в следващия миг заблестяха развеселено, защото видяха млада жена в бяла рокля като на послушничка. „Тази дръзка лудетина най-малко подхожда за духовното поприще на манастира“.
— Честит рожден ден, Шон — промълви девойката и му подаде малък пакет. — Уших ти риза.
— Колко мило от твоя страна, Биди — усмихна се той и разгърна прекрасната ленена дреха.
— Облечи я… Да видим как приляга на широките ти рамене…
Белите зъби на Шон блеснаха за миг и той свали ризата си.
Бриджет мигом се притисна към голите му гърди.
— Реших да не се пазя за Христос!
— Но това е истинско богохулство, малка палавнице! — засмя се той.
Емералд Монтагю се качи на борда на лъскавата шхуна и с разтуптяно сърце се запъти към долната палуба.
— Шон? Тук ли си?
Понеже не желаеше Емералд да го завари полугол с Бриджет, той и хвърли суров предупредителен поглед и й заповяда:
— Нито дума!
После сграбчи ризата си, излезе от каютата и плътно затвори вратата зад гърба си. Облече се и отиде да посрещне Емералд. Поведе я в обратна посока.
