— Според мен най-подходящо би било „Непочтителност“ — смъмри ги майка им, но очите й сияеха от любов и гордост. Тя ги обожаваше и не би позволила и косъм да падне от тъмните им глави.
Никога досега Емералд Монтагю не бе изпитвала подобно вълнение. Още от малка, майка й я бе засипвала с разкази за Ирландия и ирландците. Приказките, с които я приспиваше, бяха почерпени от богатия фолклор на родната й земя. Първите песни, които Емералд научи, бяха песните на Ерин. Картините, които майка й рисуваше с разказите си за любимия й Изумруден остров и чудатите Фицджералд, я караха да копнее да ги види.
Амбър умело прикриваше тъгата си, че няма да ги придружи на празненството. Емералд подозираше, че майка и е скътала разочарованието дълбоко в душата си и е насочила цялото си внимание да подготви децата си за дългоочакваното посещение в скъпата й родина.
Гардеробът на Джони не представляваше проблем. Той бе почти на седемнадесет години и всичките му дрехи бяха ушити от най-добрите шивачи в Лондон. И въпреки че на Ангълси предпочиташе да носи овехтелите си панталони за езда, имаше тоалети, които биха накарали и най-изисканото конте да позеленее от завист.
Емералд обаче се нуждаеше от пълно подновява на дрехите си.
— Всичките са за малки момичета — оплака се тя, докато се оглеждаше разочаровано. — Те са много хубави — побърза да добави момичето, за да не нарани чувствата на майка си, — но аз съм почти на шестнадесет години и вече не мога да нося къси колосани роклички и дълги гащички с дантели. Не искам Шон… искам да кажа семейство Фицджералд, да ми се смее!
Значи Шон О’Тул бе този, който бе завладял сърцето на дъщеря й! Сигурно бе идвал на острова заедно с Джоузеф. Дано Бог да помогне на малкото й момиче, ако момъкът притежаваше дори една стотна от ирландския чар и обаяние на брат си!
— Напълно си права, скъпа. В нашето семейство има твърде много жени, а те могат да бъдат доста злобни. Държа да ги засенчиш всичките. Трябва да сложиш новата си кадифена пелерина — на кораба може да бъде студено — но когато я свалиш, искам всички да ахнат.
— Да! — задъхано прошепна Емералд.
— Ела с мен в стаята ми. Ще прегледаме моите дрехи, за да изберем нещо подходящо, което да преправим за теб.
В неделя сутринта Емералд за пръв път обу копринени чорапи, вместо дългите дантелени гащички. Докато майка й й помагаше да облече зелената кадифена рокля, тя разтревожено я попита:
— Но аз нямам корсет! Какво ще правя?
— Скъпа, но ти не се нуждаеш от корсет — засмя се Амбър.
— Ами това? — Покри е длани високите си гърди.
— Това ще накара всяка жена в Ирландия да се пукне от завист. Вярвай ми, аз разбирам от тези неща.
От прозореца Емералд видя платната на бащиния й кораб да се появяват на хоризонта от изток.
— О, Боже! — изпъшкаха майка и дъщеря в един глас. Знаеха колко е трудно да се угоди на Уилям Монтагю.
— Остави го на мен — решително заяви Амбър. — Има време само колкото да огледа Джони. Приглади косата си. Може би не е зле да я вържеш с една панделка — извика през рамо тя, вдигна полите на роклята си и забърза към стаята на сина си.
Джони бе облякъл най-елегантното си тъмносиньо сако. Светлобежовите му къси до коленете панталони прилепваха без нито една гънка по бедрата му, а краищата им се губеха в снежнобелите чорапи. Брокатена жилетка в златисто допълваше изисканото му облекло.
— Вратовръзката ти би накарала и уелския принц да се засрами от своята, Джони. Днес изглеждаш толкова голям. — Думите й целяха да му вдъхнат увереност. Тъмносиният цвят наистина му отива, реши Амбър и подпъхна един непокорен кичур, изплъзнал се изпод вързаната на опашка перука.
— Баща ти вече е тук. Искам да те види пръв, защото съм сигурна, че днес няма да има за какво да те упрекне. Стой до мен, докато го подготвям за Емералд.
Монтагю влезе сам в къщата. Огледа критично сина си и изражението на лицето му се смекчи, като видя колко мъжествен изглежда днес. Остана доволен и от покорството на жена си. Когато разбра, че няма да има отчаяни молби в последния момент, изпита нов прилив на сила и могъщество. Погледът му похотливо се плъзна по гърдите й, напиращи под тънката утринна рокля.
— Когато ги доведа у дома, ще остана за през нощта. Не е нужно да ме чакаш, Амбър, скъпа моя, аз ще те събудя.
— Уилям — меко започна тя, съблазнявайки го с мелодичния си глас, без той да се усети. — Искам днес дъщеря ти да изглежда като истинска дама… английска дама. Не съм била в Ирландия от години, но си представям, че техните жени все още обличат къси ленени рокли, които едва стигат до глезените им, както и самата аз навремето. Те не носят вносни копринени чорапи и брокат само от някаква криворазбрана гордост. Дрехите им се тъкат в Ирландия. Затова, когато видят Емералд в новата й кадифена рокля, всички ще позеленеят от завист.
По даден знак Емералд слезе бавно по стълбите. Черните й копринени къдрици танцуваха по раменете. Тъй като имаше малки и деликатни кости, баща й все още я смяташе за дете. Ала сега видя, че вече почти е станала жена.
— От главата до петите прилича на истинска дама, но косата й е като къпинов храст. Няма ли някоя прилична перука? — сърдито попита той.
Амбър видя как зелените очи на дъщеря й заискриха и побърза да заговори, преди да се е случило непоправимото:
— Това е мой пропуск, Уилям. Емералд, върви и сложи подходяща перука. Баща ти желае да изглеждаш като истинска английска дама.
Джак Реймънд припряно подаде ръка, за да помогне на Емералд да се качи на борда. Тя му позволи, но щом стъпи върху палубата, побърза да се отдалечи. В очите й не се виждаше непокорство, но то се бе притаило дълбоко душата й. Видя как Джони се ръкува с Джак, който днес бе облякъл лейтенантска униформа и съвсем приличаше на чичо й, особено по тънките устни. Макар че имаше стройна фигура и нелишено от привлекателност лице, на Емералд винаги й се струваше, че нещо зло и застрашително струи от очите му.
Щеше да бъде благодарна, ако той бъде зает от сутрин до вечер с даване на разпореждания на екипажа. Винаги когато бе наблизо, имаше навика да се лепва за нея и да не я оставя нито миг на спокойствие. Тогава брат й приближи и изхвърли от главата й всички мисли за отблъскващия братовчед.
— Джони, още не мога да повярвам, че след малко ще отплаваме за Ирландия! — Тази сутрин пак бе сънувала прекрасния си сън. Сърцето й бе преизпълнено с прелестното усещане за наближаващо щастие и безкрайна радост, че скоро ще го види. Нейният съвършен ирландски принц. Душата й постоянно нашепваше името му: „Шон, Шон!“
— Надявам се да не люлее много. Не бих искал да се изложа пред татко. — Гласът на Джони прекъсна сладките й мечти.
— Поеми дълбоко въздух. Ето го, идва.
— О, Господи, Емералд, направи нещо, за да отвлечеш вниманието му от мен!
Тя стисна ръката му и се извърна към баща си.
— Униформата ти е много елегантна, татко.
— Униформата придава на мъжа авторитет. Много малко са тези, които биха се осмелили да се опълчат срещу него. Запомни го, Джон. Не след дълго и ти ще се облечеш така. Не се безпокой, момче, ще направим истински мъж от теб.
С ъгълчето на окото си Емералд забеляза, че лицето на брат й пребледнява, явно започваше да му се гади. Затова бързо се наведе над перилото. Вятърът грабна перуката й и я понесе по пенестите вълни.
