момиченцето. — Донесете уиски!
Отнесе притихналото вързопче във всекидневната и внимателно го разви. Сърцето му се вледени, когато видя мъничкото телце. Пади се върна с бутилка уиски. Шон изля малко в дланта си, стопли течността на огъня и започна да я втрива в кожата на бебето.
Тръгна от слабичките гърди, после мина по гръбчето. Пръстите му нежно се плъзнаха по ръчичките и крачетата на дъщеря му.
След около час застрашителният синкав оттенък започна да изчезва. След два часа кожата на малкото момиченце дори се зачерви. Шон се наруга, задето се бе проявил като недодялан глупак. Навярно бе прекалил с усилията си. Гушна бебето и отиде в кухнята.
— Има ли мляко?
— Млекарят доставя всеки ден прясно мляко, милорд.
— Имам нужда от стерилна кърпа. Най-добре да е ленена.
Прислужницата сложи на огъня тенджера с вода и пусна вътре една ленена салфетка.
— С две бебета, милорд, ще се нуждаете от дойка.
— Как не се сетих за това! Ще можете ли да доведете някоя?
Жената се усмихна, доволна, че е била от полза.
— Агенцията, която се занимава с наемането на икономи и домашна прислуга, може да окаже и такава услуга. Английските дами не кърмят бебета си, милорд.
Шон отнесе чашата с мляко и изварената ленена кърпа във всекидневната. Наля малко от кехлибареното уиски в млякото, после потопи крайчеца на кърпата. Разтвори устата на бебето с пръсти и започна внимателно да храни дъщеря си, капка по калка.
Бебето внезапно се задави. Шон замръзна. Обърна го и го потупа по гръбчето. От устата на детето потече бяла слуз. Шон я избърса и момиченцето пое дълбоко дъх, отвори уста и слабо проплака.
— Добро момиче, татковото момиче. Хайде да продължаваме, време е за закуска.
Пади Бърк влезе в стаята.
— Слава Богу, това бе доста окуражителен звук. Да можех само да накарам момчето да млъкне!
— В кухнята има мляко, а утре сутринта ще дойде дойка. Докторът тук ли е?
— Ще бъде на сутринта. Лекарите на богатите се ръководят от свои собствени правила.
— Как е тя?
— Кейт каза, че е изгубила много кръв. Нашето момиче е изтощено и много слабо, но поне е чисто. — Не му каза, че изгаря от треска и е започнала да бълнува.
Шон търпеливо успя, капка по капка, да излее половината чаша мляко в устата на дъщеря си, когато изведнъж осъзна, че другото бебе е момче. Погледна към слабото телце в скута си. Да, имаше Бог! Поклати глава, засрамен от арогантната си глупост. Когато човек държи безпомощното си дете на ръце и знае, че животът му виси на косъм, е склонен много бързо да признае съществуването на Бог. Шон О’Тул не само започна да се моли, но го стори пламенно, разтваряйки изцяло сърцето си за Божията любов.
Каква самодоволна свиня е бил да настоява упорито, че в сърцето му няма място за тава чувство. В този миг то бе преизпълнено с любов. Тя струеше от цялото му същество. Обичаше една жена и две деца с цялата си душа. И завинаги.
След като дъщеря му заспа, той я уви грижовно. Не се заблуждаваше относно шансовете й да оживее. Беше твърде малка и крехка. Имаше нужда от постоянни грижи, любов и внимание. Собствената му майка е била близначка, но нейният брат не бе оцелял.
Отнесе спящото дете в спалнята и го сложи върху широкото легло. Докосна рамото на Кейт.
— Искам да си починеш. Аз ще се погрижа за тях.
Кейт побърза да възрази.
— Моля те! Няма да има много полза от теб, ако се изтощиш до смърт.
— Добре, ще полегна за час-два — най-после склони тя. — Ето тук има чисти чаршафи за леглото, а казах на една прислужница да приготви пелени.
— Благодаря ти, Кейт.
— О, помолих изтънчения ви управител да приготви ечемичена отвара. Нищо не ободрява по-добре от ечемичената отвара. Ще повярвате ли, той дори не знаеше! Сигур чавка му е изпила акъла! Ще ида да видя дали няма да обърка нещо.
Шон погледна разтревожено надолу към Емералд. Лицето й вече не бе бледо, а зачервено. Клепачите и бяха подпухнали. Устните й постоянно мълвяха нещо неразбираемо, а главата й се мяташе неспокойно. Докосна челото й и разбра, че изгаря от треска. Въпреки че Кейт я бе изкъпала, температурата явно не бе спаднала. Реши да я изкъпе отново.
Донесе до леглото купа с хладка вода и гъба. Докато я търкаше внимателно, нежно й говореше:
— Кейт сигурно доста се е потрудила, докато ти облече тази нощница, но ще трябва да я сваля, моя красавице. Ще ти стане по-хладно, а и аз знам, че предпочиташ да си гола в леглото. Ето, сега вече е по- добре. — Намръщи се като видя бинтования й крак. Ако докторът не се появи, след като привърши с банята, ще свали превръзките сам.
Изми няколко пъти лицето и шията й. Накрая почувства, че станаха по-хладни. После изми раменете и ръцете й. Докато миеше гърдите й, забеляза, че майчинството бе засилило естествената им красота. Бяха станали по-големи, твърди и гладки като атлаз, а зърната им — розови и влажни.
— Ти си една рядка красавица, Емералд! Истинска ирландска красавица! Свършила си великолепна работа! Веднъж ми каза, че ще ме дариш със син, но преизпълни обещанието си!
Изми нежно корема й.
— Няма нито една резка благодарение на чудодейното мазило на Тара!
Изми и превързания й крак. После нежно я подсуши с ленена кърпа. Струваше му се, че кожата й вече е по-хладна.
Погледна изцапаните бинтове.
— Ще се опитам да не ти причинявам болка, любима, ще се опитам никога повече да не те наранявам. — По време на пътуванията по море бе наместил много счупени кости и не беше новак в тази работа. Освободи крака от бинтовете и го разгледа внимателно. Опипа с пръсти бедрото. Тъй като Емералд не трепна, реши, че няма нараняване на бедрената кост и шината повече не е нужна.
Ала долната част на крака не изглеждаше добре. Беше подут от коляното до глезена. Шон се помоли костта да е зараснала правилно. Бавно и нежно го изми и подсуши. След това разкъса един ленен чаршаф и го превърза.
Пади Бърк посрещна лекаря. Доктор Брукфийлд се представи, прегледа набързо крака и заключи, че добре са се погрижили за него.
— Костта или ще зарасне, или няма. — Разбра обаче, че граф Килдеър няма да се задоволи с полуистини, затова добави: — Ако шест седмици остане на легло, ще се излекува напълно.
— Тя има треска, докторе. Какво да направя, за да сваля температурата?
Брукфийлд премери пулса и пипна челото.
— Родилната треска е често срещано явление. Обикновено тези, които получават нежни грижи и се поддържат чисти, имат най-големите шансове да се възстановят. Тези, които са немарливи, умират. Но понякога се случва и точно обратното.
Шон сподави с мъка желанието си да сграбчи доктора за гърлото и да го удуши с голи ръце. Очевидно той нямаше намерение да прави нищо, беше дошъл просто да изрази мнение.
— Раждането се е усложнило, защото са били близнаци. Вероятно е имала силен кръвоизлив. Ако не се възстанови…
— Тя ще се възстанови, доктор Брукфийлд — прекъсна го Шон. — Кажете ми какво да направя, за да ускоря възстановяването й.
— Можете да се опитате да й дадете течности, а аз ще й предпиша успокоително. Така и така съм дошъл, бих могъл да погледна и бебетата.
Шон обаче нямаше желание да изслушва надутото му мнение и за новородените.
— Те са добре, докторе. Колко ви дължа?
Брукфийлд погледна към малкото вързопче в широкото легло.
— Това не ми изглежда добре. Килдеър, вие сте интелигентен човек, който може да погледне фактите
