— И аз съм готов.
— Внимавай! — засмя се Емералд. — Той е в много игриво настроение.
— Ха! Сигур е от пролетта. Пади Бърк също е доста игрив.
Двамата се втренчиха изумено в нея, но в мига, в който Кейт се изнесе величествено от стаята, избухнаха в смях.
— Май наистина е време да се връщаме у дома. Тези двамата останаха твърде дълго заедно.
През последната им нощ в къщата на Олд Парк, Шон внимателно сложи Катлин в люлката до братчето й.
— Какво правиш? — прошепна Емералд.
— Искам да те подържа малко. След час ще ти я донеса. — Плъзна се в леглото до нея, така че телата им почти се докоснаха. Подпря се на лакът и се загледа в лицето й. По-рано бе измил косата й и сега се радваше на блестящите лъскави кичури.
— Косата ти е по-хубава от всякога. Копринена и къдрава. — Повдигна един масур и го допря до бузата си.
— Сигурно има нещо общо с раждането.
Ръката му се премести към гърдите й. Върховете на пръстите му погалиха нежно налетите им извивки, после продължиха по падината помежду им.
— Ти си като узрял плод.
— Като забранен плод — усмихна се тя.
— Забранен наистина. Струва ми се, че е минала цяла вечност, откакто се любихме за последен път. Знам, че още не си достатъчно силна, за да ме задоволиш изцяло, но какво ще кажеш за един лек флирт?
— Имам ли избор? Аз съм твоя пленница и не мога да избягам. Поне не още.
— Да поиграем ли на пленница и похитител? — пресипнало попита той, а главичката на члена му се отърка в бедрото й.
— Ще трябва да се примиря поне докато кракът ми оздравее напълно.
Шон докосна устните й, вкусвайки сладостта им.
— А после?
— После ще побягна толкова бързо, че няма да ме стигнеш.
— Аз ще хукна след теб, горещ и твърд.
— Горещ и твърд? — Ръката й се плъзна между краката му и шепата й обхвана тестисите му. — Тези думи те описват много добре. Ммм, колко си изкусителен! Но аз все пак ще бягам.
— Не и тази нощ, малка моя пленнице! Не и тази нощ. — Устните му завладяха нейните и й показаха какво може да направи един похитител с красивата си плячка. А Емералд откри изобретателни начини да задоволи всичките му желания.
За пръв път Шон заспа преди нея. През дългите часове, докато лежеше прикована в леглото, Емералд имаше възможност да преоцени миналото и да размисли за бъдещето. Макар и със закъснение си припомни предупрежденията на Шон. Той я бе учил да живее за мига. Защото е знаел, че ще се разделят. Припомни си и предупреждението, което изрече, преди да я люби за пръв път: „Това не е просто тъмна страна, Емералд! Върви си, докато не е станало твърде късно за теб.“ Освен това бе настоял да задържи бижутата. „Ти нямаш собствени пари; диамантите ще ти дадат финансова сигурност.“
Докато лежеше в леглото, обмисляйки плановете си, погледът й се плъзна по тъмното му лице. Откровеност за откровеност — тя го бе предупредила съвсем ясно, че ще избяга от него.
Когато „Сулфур“ влезе в пристанището на Грейстоун, Шон с радост видя, че Шеймъс е издигнал на кулата древното зелено-златисто знаме на Ирландия.
Кейт събра всички прислужници и попита кои биха искали да станат бавачки на близнаците. Осем нетърпеливи млади жени изразиха желание. Икономката избра две чисти и трудолюбиви момичета от добри семейства.
Елен и Джейн мигом се заеха да се научат как да перат пелените на бебета и как да стерилизират шишетата с мляко. Кейт им заяви, че когато овладеят до съвършенство тази работа, ще им бъде позволено да приспиват близнаците и дори да ги къпят.
Щом до Мейнут достигна новината, че Емералд и децата са се завърнали в Грейстоун, половината от клана Фицджералд се изсипа в къщата. Маги, която вече бе пристигнала, за да помага на Тара в отсъствието на господин Бърк, не бе позволила на дъщеря си да се върне вкъщи заради напредналата й бременност. Оказа се, че е имала право. Късно следобед родилните мъки на Нан започнаха и тя дари съпруга си със син. Джони не бе на себе си от радост и гордо показваше детето на всички.
С трите бебета в Грейстоун вече нямаше нито един спокоен миг. Дори Шеймъс напусна кулата и се премести отново в красивата джорджианска къща, защото искаше отново да бъде част от семейството и да сподели радостта им.
Една вечер двамата млади бащи седяха и пийваха по чашка на спокойствие, след като всички си бяха легнали.
— Джон, аз пристигнах точно навреме. Когато влязох в онази къща, моето малко момиченце бе пред дверите на смъртта, а Емералд едва дишаше. Благодаря ти, че събра смелост да дойдеш и да ме накараш да се върна при тях.
— Ти щеше да се върнеш и без моята намеса.
— Да, но може би щеше да бъде късно.
— В сравнение с последния път, когато я видях, Емералд изглежда великолепно.
— Да, тя укрепва с всеки изминал ден. Още една седмица и отново ще се разхожда.
— Катлин обаче е слабичка, смяташ ли, че е вън от опасност?
— Не знам, Джони. Надявам се да е така. Тя никога няма да е много здрава. Ще се налага да я пазим, да я обгръщаме с грижи и никога да не я изпускаме от поглед.
— Да бъдеш добър баща е голяма отговорност. Мислех си… дали да не взема под аренда някоя от фермите за коне в Мейнут. Бих искал да опитам уменията си.
— Аз имам предвид по-отговорна работа за теб. Какво ще кажеш да ме заместиш в управлението на Мейнут? Конюшните, ливадите и пасищата са огромни. Някои Фицджералд са добри коняри, но никой от тях не разбира от бизнес. В миналото дядо ми отглеждаше най-добрите състезателни коне в Килдеър. Смятам, че ти си точно мъжът, който ще възвърне предишната слава на Мейнут.
Джон Монтагю не можеше да повярва на ушите си.
— Къде е уловката? — бавно попита той.
— Аз съм ти задължен, Джон. Направи всичко, което поисках. А аз поисках много гнусни неща. След като разорих баща ти, ти остана без пукнат грош. Когато се съгласи да ми помагаш, се заклех, че никога няма да съжаляваш. — Подаде му един плик. — Това е нотариалният акт на Портман Скуеър. Той е твой. Заслужи си го. — Устните му се извиха в насмешлива усмивка. — А другата награда, която имах предвид, бе Нан Фицджералд.
— Нищо не можах да направя…
— Тъкмо обратното, момчето ми, направи, и то доста!
И двамата се засмяха.
Преди да се качи в спалнята, Шон трябваше да свърши още нещо. Уви се в черната си пелерина и се промъкна в параклиса. Не помоли за прошка заради това, което бе сторил. Никога нямаше да се хване на играта, ако не бе готов да я играе докрай. Но благодари на Бог за децата си. Обеща да ги пази с живота си. Накрая се помоли за Катлин.
Глава 35
В продължение на една седмица всеки следобед Шон изнасяше Емералд навън, на каменната тераса, за да се погрее на пролетното слънце. Близнаците лежаха в детската си количка пред френските прозорци,
