си. Чак по-късно осъзна, че не е сън и призракът, който се бе появил на Портман Скуеър, е Шон О’Тул, който по някакъв начин бе накарал Смъртта да отстъпи. Но Емералд почти нямаше надежда за малката си дъщеричка. Бе чула мнението на двама доктори, според които детето бе твърде малко в слабо, за да оживее.
Шон обаче се държеше пред нея. Емералд му бе безкрайно благодарна за всичко, което бе направил. Затвори очи и се помоли Бог да и даде сили да понесе истината.
Когато Шон пристъпи в стаята, притиснал нежно бебето до гърдите си, сърцето й щеше да се пръсне от мъка.
— Тя е много малка, Емералд, не исках да се тревожиш. Дойната вече я нахрани и сега спи. — Сложи я до сърцето й.
Внезапно Емералд осъзна, че не би могла да му отнеме надеждата. Погледна надолу, лицето й омекна от любов и тя с мъка сдържа напиращите сълзи.
— Катлин…
Шон щеше да се разплаче. В следващия миг видя, че тя също едва сдържа сълзите си. Падна на колене, за да е по-близо до нея. Погледите им се срещнаха и всички преструвки изчезнаха.
— Емералд, кълна ти се, че ако има начин да спася нашата дъщеря, ще го направя. Катлин е прекрасно име. Може би майка ми е неин ангел пазител. — Докосна притихналото бебе и излезе за малко, за да ги остави насаме.
През следващите две седмици не се отделяше от Емералд. Джоузеф започна да расте като гъбка, кърмен и от майка си, и от Алис.
Но малката Катлин почти нямаше апетит, често дишането й бе накъсано, а личицето й придобиваше восъчен оттенък. По което и време на деня или нощта да се случеше това, Шон я разтриваше, докато кръвообращението й отново се възстанови. Тя само немощно проплакваше, Шон и Емералд се редуваха да я държат на ръце. И двамата вярваха в магическата сила на докосването.
Емералд бе възвърнала част от силите си, но Шон знаеше, че ще мине доста време, преди да оздравее напълно. Затова, когато изглеждаше зле, я обгръщаше със своята нежност и любов. Минаха две седмици, а той нито веднъж не напусна къщата на Олд Парк.
Февруари ги изненада с пролет и слънчевите лъчи проникваха през високите прозорци, къпейки стаите в златисто. Всички в къщата се оживиха. Нещата се развиваха що-годе добре и обитателите бяха изпълнени с надежда.
Шон влезе в спалнята, понесъл цял наръч нарциси и ги пръсна около леглото. Прекрасната картина, която Емералд представляваше с малката дъщеричка до гърдите си, извика нежна усмивка на устните му.
— Знам, че много обичаш цветята и винаги си ги приемала с радост от мен, за разлика от бижутата. — Приседна на леглото. — Има още нещо, което искам да приемеш. — Взе бебето и й подаде плика.
Тя го отвори и извади нотариалния акт на къщата на Олд Парк. Вдигна глава.
— Ти си я купил?
Шон кимна.
— Знам колко много обичаш тази къща. Купих я на твое име. Трябваше отдавна да го направя.
— Благодаря ти.
— Обичам те, Емералд.
— Не го казвай — прошепна тя.
„Значи все пак не си ми простила“, тъжно си помисли младият мъж. Разбираше я напълно. Усмихна й се. Емералд явно се нуждаеше от още време. Щеше да й даде цялото време на света.
И четиримата спяха в една стая. Емералд бе доволна и се чувстваше спокойна, заобиколена от скъпите си същества. Позволяваше на Шон да я къпе и храни, докато стана достатъчно силна, за да се справя сама. Значи нямаше нищо против да я докосва, което го изпълваше с благодарност.
— Не искам да те насилвам, но бих се радвал, ако си помислиш за връщане в Грейстоун. — Въздъхна облекчено, тъй като тя се усмихна нетърпеливо.
— Ако смяташ, че за Катлин е безопасно да пътува, аз съм готова да тръгна по всяко време, Шон!
Взе ръката й.
— Никога повече няма да те лъжа. Скъпа, не мога да гарантирам, че тя ще понесе пътуването.
— Знам — меко отвърна Емералд.
— Но аз ще я държа на ръце по време на целия път до Ирландия.
Устните й се извиха в лека усмивка.
— Ами Джоузеф?
— Той е достатъчно голям да управлява кораба!
Беше прекрасно да чуе отново смеха й. Не подозираше обаче, че Емералд иска час по-скоро да напусне Англия, за да се отдалечи колкото се може повече от Монтагю. Всеки ден тя се питаше кога той отново ще започне да отмъщава. Засега великолепно бе успял да овладее гнева и омразата си, но Емералд знаеше, че няма да е задълго. В този момент тя и бебета им бяха главната му грижа, но това нямаше да продължи вечно и младата жена бе сигурна, че накрая отмъщението му ще бъде ужасно.
Шон къпеше Емералд, когато изказа на глас загрижеността си.
— Залежаването не е полезно. Не бих искал мускулите ти да се деформират. Смятам, че ежедневният масаж ще ти се отрази много добре. Имаш на разположение още три седмици, преди да започнеш да ходиш.
— Вече се безпокоя, че макар и да не ставам от леглото, не се чувствам по-силна.
— Мускули, които не се използват, атрофират. Няма да позволим това да се случи. Ще ти покажа някои упражнения в леглото.
— О, гарантирам, че си изключително изобретателен в тези упражнения.
— А, доста окуражаващ знак, щом си започнала да мислиш за такива неща.
Емералд се остави на грижите му. След като я изкъпа, разтри бавно и нежно тялото й с ароматно масло. Тя притвори очи, отдавайки се на блаженството.
— Чувствам се прекрасно — измърка като доволна котка. Наблюдаваше го изпод полупритворените си клепачи. Изглеждаше греховно привлекателен.
Погледът й се плъзна надолу по тялото му и забеляза, че е възбуден. Ъгълчетата на устните й се повдигнаха леко от задоволство.
— Доколкото виждам, окуражаващи знаци има и другаде — предизвикателно промърмори тя.
Лицето му остана напълно сериозно.
— Това е много ободряваща работа.
— Казват, че очакването е най-вълнуващата част, а въздържанието е мехлем за душата. — После добави с не по-малко сериозно от неговото лице: — Много ли е твърд?
— Ирландке, дори нямаш представа.
Емералд протегна ръка и го обхвана в дланта си.
— Играеш си с огъня — шеговито й се закани Шон.
— Само проверявах. Мускулите, които не се употребяват, закърняват. — Хвърли му подканващ поглед. — Какво ще кажеш за малко орална стимулация?
Шон отдръпна ръце от бедрото й, бутна я върху възглавницата и погледна искрящите й зелени очи.
— Ти наистина се наслаждаваш на тази порочна игра за моя сметка. Подозирам, че под орална стимулация разбираш целувки, макар че ме караш да си мисля за други неща.
Емералд го шляпна леко по ръката.
— Престани да четеш мислите ми, дяволе!
— Когато направиш всичките си упражнения, ще ти дам целувка, но не и преди това.
Престанаха с игривите закачки и се заеха сериозно с възстановяването на силите й.
След време влезе Кейт с по едно бебе във всяка ръка.
— Ето ни и нас. Изкъпани и готови за гушкане.
Шон й намигна.
