така че Кейт и двете бавачки да ги чуят, ако заплачат.
Нан, вече напълно възстановена от раждането, изнесе също новородения си син. Младата майка имаше толкова много мляко, че понякога кърмеше и сина на Емералд.
— Нан, много съм ти благодарна.
— Глупости, гърдите ми са толкова пълни с мляко, че ме болят.
— Не, не, благодарна съм ти заради Джони. Никога не съм го виждала наистина щастлив. Сега е като нов, и то само заради теб.
— Джони обича всички Фицджералд и те го обичат. Всъщност искрено се радва да е част от голямата менажерия.
— Той винаги се е нуждаел от семейство, което да обича, и сега го има.
— Шон също се е променил. Никога не съм си и представяла, че може да бъде толкова любящ и всеотдаен баща. Миналата вечер приспиваше и двете бебета.
— Той е от хората, които оценяват нещо само когато има опасност да го изгубят — безгрижно отвърна Емералд.
— Той много те обича, Емералд.
— Да, знам. — „Ала понякога любовта не е достатъчна“, помисли си младата жена.
Когато следобедните сенки започнаха да се удължават, Шон се появи на терасата.
— Изпрати ли съобщението до майка ми?
— Да, любов моя. Поканих я да прекара един месец с нас, ако може да понесе да й викат „баба“.
— Когато дойде, вече ще мога да ходя.
— Знам, че с нетърпение очакваш този ден. Сигурна ли си, че си готова за това? — Вдигна я от шезлонга и нежно я целуна по челото.
— Никога не съм била по-сигурна.
— Ще ми липсва носенето на ръце — промърмори Шон.
— О, ще ти позволя да ме поносиш още малко.
Отнесе я на горния етаж. Знаеше, че предпочита да бъде сама, когато прави първите си стъпки. Сърцето му се качи в гърлото, а очакването се замени със страх. От дълго време не бе изпитвал такова нещо.
Остави я на леглото, вдигна полите на роклята й, за да свали бинтовете.
— О, усещането е прекрасно!
Шон плъзна длани по бедрата й.
— Ммм, напълно си права!
Емералд се усмихна. Знаеше, че се шегува, за да прикрие страха си. Придвижи се към края на леглото, стъпи на килима, погледна надолу и сравни двата крака. Единият бе малко по-блед и едва забележимо по- тънък, ала се надяваше, че скоро ще възвърне нормалния си цвят и форма.
Шон протегна ръка, но Емералд поклати глава.
— Трябва да се науча да не разчитам на теб.
Думите й го нараниха, но не го показа.
Емералд бавно се изправи. Остана неподвижно цяла минута. Очакваше болката отново да се появи. Но от нея нямаше и следа. Почувства се достатъчно уверена, за да направи една стъпка. Усети и двата си крака странно — сякаш се подгъваха. Видя как Шон се спуска да я хване, но по някакво чудо се задържа и направи първите си нерешителни крачки. След миг сграбчи облегалката на стола, за да си поеме дъх.
— Боли ли те?
Емералд поклати учудено глава.
— Опитай отново!
Тя се извърна с лице към Шон и бавно запристъпя към него.
Извън себе си от радост, той я сграбчи и я завъртя във въздуха.
— Направи го! — Целуна я шумно.
— О, не е ли истинско чудо? Искам всеки ден да се упражнявам. Искам краката ми отново да станат силни. Ще ме заведеш ли утре на езда?
— По-полека, Емералд!
— О, няма да е полека. Искам да яздя, да плувам и да правя толкова много неща! Как мислиш, след колко време ще съм напълно здрава?
Озареното й от щастие лице му достави неизказано удоволствие.
— С всекидневни упражнения и редовен масаж през нощта, мисля, че няма да е повече от месец.
— Ще успея за по-кратко! Искам да ме научиш да танцувам джига върху буре с бира!
— Това е малко прекалено, ирландке — засмя се Шон.
— Не, искам да правя всичко! — Размърда се изкусително и продължи с дрезгав глас: — Искам краката ми да са силни, за да извърша нещо много специално с тях.
Той я привлече към себе си, представяйки си как дългите й крака се увиват около кръста му.
— Какво е то?
— Шон О’Тул, искам да те ритам по задника оттук до Дъблин заради жестокостите, които ми причини!
Шон едва не се задави от смях, претърколи се на леглото и се хвана за корема.
— Алелуя! А аз бях започнал да се страхувам дали някога отново ще станеш предишната твърдоглава заядливка! Обичам страстта ти и яростта ти. Колко дълго възнамеряваш да ме наказваш?
— През остатъка от живота ти, разбира се. — Макар че думите й бяха изречени с безгрижен тон, той видя зелените искри в очите й и внезапно страхът му се завърна. Когато се отнасяше до Емералд, бе напълно безпомощен и уязвим. Ако тя си бе наумила да му отмъщава, можеше да му нанесе смъртоносна рана.
Емералд се наведе и почеса крака си.
— О, Господи, изведнъж ме засърбя толкова силно, че едва издържам.
— Предписвам ти една хубава баня — рече Шон и я целуна по носа.
— Баня! Какво върховно блаженство! Цели два месеца не съм се наслаждавала на истинска баня!
— Има и още нещо, на което не си се наслаждавала през тези два месеца.
Емералд зарови пръсти в гъстите му черни коси и прокара върха на езика си по горната му устна.
— Тогава защо да не започнем с банята и да видим докъде ще стигнем?
Докато я вдигаше на ръце, Шон си помисли, че тя премълчава и крие нещо от него. Разбираше, че явно му се отплаща с неговата монета.
В къщата на Портман Скуеър Джак Реймънд също прохождаше, но нямаше късмета на жена си, защото кракът му бе счупен много по-лошо, а и за него не се полагаха нежни и любящи грижи.
През седмицата, която прекара на легло, Джак започна да изпитва към Уилям омраза и тя растеше с всеки изминал ден. Накрая започна да проклина деня, в който се бе родил в помийната яма Монтагю.
Уилям пък смяташе Джак за свой приятел и довереник и не подозираше нищо за омразата на зет си. Когато видя, че накуцва, дори му донесе любимия си бастун.
— Ето, момчето ми, използвай го, докато се възстановиш.
Джак изпита желание да го счупи в главата на старата свиня. Нима този глупак не разбираше, че е осакатен завинаги?
— Радвам се, че най-после отново си на крака. Сега можем да се заемем с бизнес.
„Единственият бизнес, който ме интересува, е убийството. Искам да убия и теб, и проклетия ти син, и невярната си съпруга, и отвратителния й любовник!“
— Остана ни само един въшлив кораб. Ще трябва да превозвам въглища, за да изкарам няколко мизерни лири. Но съм насъбрал унижение, което ще ми стигне за цял живот. Крайно време е да отвърнем на удара!
— Слушам те — изръмжа Джак.
— О’Тул притежават всичко, което някога принадлежеше на мен. Те откраднаха корабите ми, дъщеря ми, съпругата ми. Дори настроиха сина ми против мен и сега той е един от тях!
„Значи онзи страхливец е избягал в Ирландия“, заключи Джак.
— Да отидем и да си вземем това, което ни принадлежи!
