се втренчи безмълвно в Амбър през замрежените си от сълзи очи.
— Скъпа, аз ти казах, че всичко ще бъде напразно.
Когато пристигнаха в Грейстоун, бавачките внесоха вътре близнаците, а Емералд ги последва. Кейт, Тара, Нан, Джони, господин Бърк и Шеймъс се бяха строили в предния салон, като че ли очакваха завръщането им. Амбър завъртя очи към Кейт и Тара, за да ги предупреди за надвисналата буря.
Емералд чу стъпките на Шон зад гърба си и се завъртя рязко, готова да продължи битката. Шон само вдигна ръка.
— Давам ти един час да се погрижиш за децата.
С упорито вирната брадичка, Емералд прекоси широкия салон, сложи длан на перилото и с изправени рамене бавно се изкачи по стълбите.
Шон я последва.
— Чакам те тук точно след час.
Тя отметна глава и не го удостои с отговор.
После изми следите от сълзи по лицето си и нахрани бебетата. За толкова й стигна времето. Първо реши, че няма да му се подчини. После осъзна, че ако не слезе долу, той незабавно ще предприеме нещо. Не искаше да си помисли, че се страхува от него.
Даде бебетата на бавачките.
— Ще ви бъда много благодарна, ако ги сложите да спят. — Разреса косата си, докато заблести, изправи рамене и слезе по стълбите, за да застане срещу мъжа, който сам си търсеше разправията.
Когато кракът й стъпи на последното стъпало, отвори уста, но ръката му я сграбчи за лакътя.
— Нито дума, мадам!
След това се запъти към предната врата, като я влачеше след себе си. Докато я водеше по алеята помежду им надвисна заплашителна тишина. Шон не охлабваше желязната си хватка. Накрая стигнаха до стълбите на кулата.
Ще не ще Емералд бе принудена да му се подчини. Гневът й вече бе примесен със страх. Каквото и да бе замислил, явно не искаше свидетели. Когато най-после я пусна, тя заби юмруци в бедрата си.
— Нима се наслаждаваш да се правиш на грубиян?
— Ти наистина се нуждаеш от твърда ръка. Напълно си се самозабравила.
— Усетих твърдата ти ръка! В центъра на Дъблин! Докато всички наоколо ме зяпаха!
— Това сложи край на непокорството ти.
— Само временно! — Лицето й пламтеше от гняв.
— Искам да ми обясниш постъпката си. Как се осмели да отведеш децата ми?
— Оставих ти бележка.
Шон измъкна плика от джоба си и го размаха под носа й.
— Ти дори не си я прочел!
— Нямам и намерение да я чета! Ако имаш да ми казваш нещо, бъди добра да го изречеш в лицето ми.
— Как се осмеляваш да се нахвърляш така върху мен? Ти си този, който заслужава наказание.
— Аз съм човекът, който спаси живота ти. Аз съм този, който те разглези до безкрайност. И ти ми се отплащаш, като ми вземаш децата, а след това се преструваш на обидена и наранена!
Емералд се хвърли към него и яростно го заудря с юмруци по гърдите. Косата й се разпиля по раменете като облак от тъмен дим.
— Самодоволна свиня! Моят гняв и моята обида не са престорени! Ще го разбереш съвсем ясно, когато отново си тръгна!
Шон я сграбчи за ръцете и я разтърси.
— Искаш да кажеш веднага щом ти обърна гръб?
— Да! — предизвикателно изсъска тя.
— Никога няма да ти позволя да си отидеш!
— И как ще ме спреш? — Очите й изпущаха зелени пламъци. Тя вече се задъхваше от гняв.
— Ако се наложи, ще те заключа в тази кула и ще хвърля проклетия ключ!
— А защо не ме набиеш отново?
— Да те набия? Ти наистина заслужаваш един хубав бой, но аз никога не съм ти посягал… досега! Емералд, не ме смятай за глупак. Знаех, че криеш част от себе си от мен, и разбирах, че е само въпрос на време.
— Ти винаги си крил цялата си душа от мен. Сега знаеш как се чувства другият.
— Когато се опитах да ти кажа, че те обичам, ти не пожела да ме изслушаш.
— За Бога, аз знам, че ме обичаш! Винаги съм го знаела!
— Дадох ти бижута, къща, кораб!
— Стига с тези бижута, къщи и кораби!
— Тогава ми кажи, че не ме обичаш!
— Разбира се, че те обичам! Винаги съм те обичала повече от себе си. Но това не е заради любовта!
— В името на Бога, заради какво е тогава?
— Заради доверието — меко изрече младата жена.
Какво би могъл да й отговори? Емералд внезапно притихна.
— Шон, научи ме да живея за деня, но ти не го правиш. Ти живееш заради вчерашния. Живееш за отмъщението. Аз ти вярвах безрезервно, а ти ме предаде.
Болката в очите му бе достатъчно признание за верността на думите й.
— Значи искаш да ме напуснеш… Осъзнаваш ли, Емералд, че ти също искаш отмъщение. Няма да бъдеш щастлива, докато не ми нанесеш смъртоносната рана.
Емералд се втренчи ужасено в него. Очите й плувнаха в сълзи. Мили Боже, не това искаше! Искаше той да я привлече в прегръдките си и да й се закълне във вечна любов. Искаше да я увери, че ще направи всичко, за да я задържи. Искаше тържествено да се закълне, че оттук нататък тя и бебетата ще бъдат на първо място в живота му. Жадуваше да копнее само за нея. Жадуваше двамата да са свързани с доверие.
Погледът му се плъзна по красивото й сърцевидно лице. Шон осъзна, че винаги я бе обичал. Дори и когато отказваше да го признае. Любовта му към Емералд бе вътре в него, здраво пуснала корени, и никой и никога нямаше да я изскубне.
Ръката му докосна с безкрайна нежност мократа й от сълзите буза.
— Любов моя, само ти и децата сте важни за мен. Ще са съглася с всичко, което пожелаеш.
„Казваш го, но дали наистина го мислиш?“ Емералд искаше да бъде сигурна. Макар че мразеше това, реши да го изпита.
— Ами ако… ако ти позволя да задържиш сина си?
Видя как гневът се завърна в тъмните му очи.
— Емералд, да не си полудяла? Сигурно знаеш, че синът ни е достатъчно силен и здрав. Дъщеря ни е тази, която се нуждае от мен. Но аз никога няма да ги разделя. Или двете, или нищо.
— Ами ако… ако ти оставя и двете?
Черните му вежди гневно се смръщиха.
— Без теб? Не! Или всичко, или нищо!
Емералд плахо се усмихна. Не искаше никога вече да се съмнява в него. Желаеше хоризонтът на тяхното щастие да не бъде засенчен от облаците на отмъщението. Желаеше да има до себе си човек, на когото да може да разчита.
— Шон, жаждата ти за отмъщение е толкова огромна, че те е завладяла изцяло. Знам, че си загубил брат си и обичната си майка, но отмъщението не е отговорът на мъката ти. За да се справиш с тази загуба, трябва да си щастлив, че живееш. Не е достатъчно само да се оцелее. Трябва да разцъфтиш и дадеш плод. А за това е нужна обич.
— По дяволите, аз те обичам повече от живота!
— Ако това е истина, би трябвало да ми вярваш достатъчно, за да споделиш душата си с мен. Тогава ще
