Целуна я бързо и изчезна, без да се обърне.
Тогава Джони се появи.
— Къде е Нан?
— Горе с бебето. Каква лъжа смяташ да й пробуташ? — гневно го изгледа Емералд.
— Емералд, не се бъркай в мъжките работи!
Раменете й увиснаха. Гневът я напусна и душата й се изпълни с тъга. Вдигна поглед към майка си.
— Ще отида да си приготвя багажа. Заминаваме още днес.
Потърси Елен и Джейн.
— Ще взема близнаците и ще ги заведа в Уиклоу. Смятам да останем няколко дни при майка ми. Вих искала и вие двете да ме придружите. Съгласни ли сте?
Те кимнаха. Емералд се почувства малко виновна, че е принудена да ги лъже, но си обеща, че ще им позволи да се върнат, ако се почувстват нещастни с нея.
— Много ви благодаря. Не бих могла да се оправя без вас. Вървете да си опаковате багажа.
Когато купчината от сандъци и кошници пред входната врата прекалено нарасна, Кейт приближи до Емералд.
— Изглежда, че смятате да заминете?
— Да, тръгвам с майка си.
— Да не би да мислите да вземете и бебетата? — възмутено попита икономката.
— Елен и Джейн идват с мен. Ще се оправим, Кейт. Благодаря ти за всичко, което направи за мен. Ужасно ще ми липсваш.
Кейт преглътна сълзите си.
— Колко дълго няма да ви има?
Емералд не искаше да я нарани.
— Още не съм решила — меко отвърна тя.
— Не ми изглежда така — промърмори Кейт и излезе.
— Разстроих я — въздъхна Емералд.
— Скъпа, Кейт не е тази, за която трябва да се тревожиш — с тъжна насмешка отбеляза Амбър.
Опаковането на багажа отне доста време, но този път Емералд не се поколеба да си вземе бижутата и нотариалния акт на къщата на Олд Парк.
Когато каретата на Амбър потегли от Грейстоун, багажът бе толкова много, че заплашваше да я преобърне. Елен и Джейн държаха по едно бебе в скута си. Емералд бе задържала кърменето до последния момент, надявайки се, че така ще спят през по-голямата част от пътуването.
В същото време „Сулфур“, с Рори Фицджералд на кормилото, вдигна котва от залива на Грейстоун. Джони и Бауърс, бившият, капитан на Монтагю, се бяха изправили на носа и следяха за „Чайка“. Шон О’Тул се бе изкачил на главната мачта с далекоглед.
Преплаваха два пъти дъблинския залив. Провериха всеки кораб, който минаваше, ала не откриха и следа от Монтагю. Претърсиха всяко кътче и по крайбрежието.
Успокоен, Шон даде заповед да се насочат към дома. Слезе от мачтата и извика Джони настрани.
— Какво мислиш?
— Бауърс вероятно е сгрешил.
Шон бавно поклати глава.
— Не, имам лошо предчувствие.
— Последния път, когато се видях с баща си, той се разплака. Приличаше на напълно съсипан човек. Освен това се погрижих Джак Реймънд да не може да ходи известно време. Не мисля, че има за какво да се притесняваме.
— Радвам се, че вече не се страхуваш от тях, Джони, но докато тези дяволски изчадия все още дишат, си остават заплаха за нас.
— Е, дори и да са били наблизо, явно вече са си отишли.
„Отишли са, но къде?“, запита се Шон.
— Ангълси! — възкликна на глас. — Утре отиваме до Ангълси, за да сме сигурни.
Докато „Сулфур“ се носеше към Грейстоун, Шон не можеше да се отърси от тревогата, обзела душата му. Нещо не беше наред.
Лошото предчувствие не го напусна и когато изкачи пътеката към къщата. Грейстоун бе странно тих. Никъде не се мяркаше прислужник. Внезапно детски вик процепи зловещата тишина, но лицето на Шон си остана мрачно. Знаеше, че това не е нито сина му, нито дъщеря му. Можеше да различи техния рев сред стотици други.
Нахлу в господарската спалня. Нямаше нужда да отваря вратите на гардероба, за да разбере, че Емералд си е отишла. Явно в мига, в който бе обърнал гърба си, тя бе заминала с Амбър. Емералд бе направила това, което й бе най-изгодно!
Погледът му попадна върху плика, който бе оставила на възглавницата. Грабна го и го пъхна в джоба на сакото си. Проклет да е, ако го прочете! Не се интересуваше от причините, които я бяха накарали да постъпи по този начин. Цялата му енергия бе съсредоточена върху едно единствено нещо. Още тази нощ трябваше да върне Емералд и близнаците в Грейстоун!
Отиде право в конюшнята и оседла Луцифер. Не спря, за да се посъветва с никого. Не се нуждаеше от ничия помощ, за да си върне непокорната жена. Не знаеше преди колко време бе потеглила каретата на Амбър, ала това нямаше значение. Щеше да си я върне!
Първите петнадесетина километра не се обърна нито наляво, нито надясно. После погледна небето, за да прецени още колко остава до залез слънце. Имаше около час. Дъблин се простираше пред него. Оживените улици го принудиха да забави коня си.
Внезапно зърна каретата на Амбър в редицата от екипажи, каруци и дилижанси, които се точеха към центъра. Пришпори Луцифер. Настигна я тъкмо навреме.
— Спрете!
Кочияшът погледна към потъмнялото от гняв лице на граф Килдеър и тутакси дръпна поводите.
Емералд, която бе достатъчно раздразнена от задръстването, надникна през прозореца, за да види на какво се дължи новото забавяне. Когато погледът й попадна върху черния кон и облечения в черни дрехи ездач, й се прииска да закрещи от отчаяние. Той я бе настигнал още преди Дъблин!
Гневът бе нейната защита. По бузите й избиха червени петна и тя изскочи от каретата.
Очите на Шон изпускаха гневни мълнии.
— Влезте обратно в каретата, мадам. Ще се разправям с вас, когато се приберем у дома!
Емералд вирна предизвикателно глава, макар че никога досега не го бе виждала толкова ядосан.
— Отивам в Уиклоу. Не се опитвай да ме убеждаваш в противното, защото само си губиш времето!
— Да те убеждавам? — Дълбокият му глас, трептящ от възмущение, показваше, че няма подобни намерения. — Единственото убеждение ще бъде опакото на ръката ми! — тихо процеди той.
Никога досега не бе проявявал физическа грубост към нея. Нито веднъж не я бе удрял в изблик на гняв. Може би затова Емералд реши да му се опълчи.
— Нужно ли е да правиш сцена сред това оживено движение?
— Очевидно е нужно — заяви той и скочи от коня. Надвеси се над нея, а очите му просветнаха застрашително.
— Отивам в Уиклоу!
— Не, отиваш в Грейстоун!
Хората наизлизаха от каретите, за да наблюдават препирнята. Силните ръце на Шон я сграбчиха за раменете. В жеста му нямаше нищо нежно.
— Веднага се върнете в каретата, мадам!
— Хайде, накарай ме да го направя! — изфуча тя.
Без да се поколебае нито за миг, той се наведе, запретна високо полите й и й удари три звучни плесници по дупето. Под ръкоплясканията на зяпачите, отвори вратата на каретата, вдигна я за кръста и я бутна вътре. Завърза Луцифер отзад и отиде на капрата.
— Премести се! — нареди на кочияша.
Макар гордостта й да бе разбита на пух и прах, Емералд не обърна внимание на смаяните бавачки. Само
