„Да не си полудял, стари човече? Аз не искам нищо обратно. Напротив! Искам всичко да бъде разрушено!“
— И какъв е планът?
— Е, имаме само един кораб, но разполагаме с два екипажа, които в момента бездействат. Не са изкарали и пени, откакто адмиралтейството конфискува корабите ни. С тези мъже можем да нападнем и да си върнем загубеното. Ще отплаваме за Ангълси и ще разположим там базата си. „Замъкът на лъжите“ е само на няколко часа път оттам. Ще имаме възможност да ги наблюдаваме и да действаме в подходящ момент, когато О’Тул е най-уязвим.
— Тези моряци са истински главорези. Ще трябва добре да им заплатим.
— Ти ги събери, а аз ще намеря парите. — Уилям бе решен да го направи на всяка цена дори ако трябваше да разпродаде цялата покъщнина.
Амбър пристигна в нова карета, теглена от два прекрасни коня и управлявана от кочияш с ливрея, достойна за някой херцог. Каретата бе пълна догоре с подаръци за трите й внука, за Емералд и за съпругата на сина й.
Когато Джони влезе в стаята със сина си на ръце и сияещо от гордост лице, Амбър ги целуна и внезапно се разплака.
— Недей, майко, събрали сме се по щастлив повод.
— Мина толкова време…
Джони подаде бебето на Нан и прегърна майка си.
— Знам, че от теб ще стане най-прекрасният баща на земята — засмя се през сълзи тя.
— Как ли пък не! — възкликна Шон О’Тул и избута Джони, за да покаже своя син. — Аз съм най- прекрасният баща!
Щом зърна бебето, сълзите на Амбър мигом пресъхнаха. Момчето имаше смолисточерна коса и големи, кръгли тъмносиви очи.
— Той ти е одрал кожата!
— Бог да му е на помощ — обади се Шеймъс от креслото си край камината. — Пади! Този повод плаче за отпразнуване! Донеси от зимника от най-доброто уиски!
— Няма да пиеш, без да си ял — отсече Тара. — Ще отида да помогна на Мери Малоун да приготви набързо нещо леко за хапване.
— Много повече те харесвах, докато беше луда — изпухтя Шеймъс.
— А, ето я и красавицата на семейството! — възкликна Шон.
— Емералд си мисли, че имаш предвид нея — пошегува се Джони.
Амбър им смигна.
— Тя винаги си е била малко суетно дяволче.
— Като майка си — засмя се Емералд.
— Красотата на дъщеря ми обаче засенчва дори тази на майка й — обърна се Шон към Амбър.
Емералд коленичи до майка си, за да й покаже Катлин. Копринени къдрици обрамчваха сърцевидното й личице, а очите й бяха два блестящи изумруда.
— О, но тя ти е одрала кожата! — възкликна Амбър и се засмя, осъзнавайки, че се повтаря.
— Много се тревожехме за нея, но ми се струва, че най-после започна да укрепва — обясни Емералд.
— Нека да я подържа. Сигурна съм, че всичко ще бъде наред. Ти също беше дребничка, не по-голяма от фардинг.15
— Но го компенсираше с дързост — добродушно подметна Джони.
Празненството продължи чак до тъмно. Грейстоун от години не бе огласян от толкова смях и оживени закачки. По едно време Кейт, Тара, Маги и Амбър се запрепираха коя да къпе бебетата.
— Мили Боже, няма какво да спорим. Бабата има предимство! — обяви Амбър.
— Е, напълно съм съгласна, защото и аз съм баба — тържествуващо изрече Маги.
— Вие всички сте пияни — обвини ги Тара.
— Да, от твоето проклето вино — стрелна я кръвнишки Кейт.
— Но ти дори не си Фицджералд! — възмути се Маги.
— Една Кейт струва колкото три Фицджералд! — заяви икономката и очите й войнствено блеснаха.
Внезапно жените избухнаха в смях и затрополиха нагоре по стълбите. Младите бавачки Елен и Джейн се отчаяха, че въобще някога ще им дойде редът на подържат бебетата.
— Ще те отнеса в леглото — прошепна Шон и вдигна Емералд на ръце. — Ти все още не си по-голяма от фардинг.
— Но го компенсирам с дързост — отвърна тя и дръпна кичур от косата му.
Шон знаеше, че днес Емералд се бе забавлявала, ала не забравяше, че още не е съвсем здрава и се нуждае от почивка, затова я положи в леглото и грижовно я зави. После слезе долу. Когато всички заспяха, Амбър щеше да го потърси.
Шон наля и на двамата от отлежалия френски коняк.
— За какво ще пием? — весело попита Амбър.
— За теб, Амбър! Продала си бизнеса си.
Не попита откъде е разбрал. Шон О’Тул притежаваше странната способност да знае всичко.
— Едва ли бих могла да бъда уважавана баба, ако съм собственичка на публичен дом, затова реших да постъпя почтено.
— Ако това са камъни в моята градина, признавам, че напълно ги заслужавам.
— Не разбирам — искрено отвърна Амбър.
— Нима Емералд не ти е разказала за моята безчестна постъпка? — невярващо попита той. — Мисля, че това е едно от нещата, за които я обичам най-много… нейното благородство. — Отиде до огъня и бавно разказа на Амбър цялата история от начало до край. — И след всичко това тя прояви такова благородство, че кръсти децата Джоузеф и Катлин.
— Но не ти е простила, нали?
Младият мъж поклати глава.
— Не. И не очаквам да ми прости. Това, което направих, е непростимо.
— Макар че не бе съвсем неочаквано. Аз я предупредих за теб. Казах й, че я използваш, за да си отмъстиш.
— И какво отвърна тя?
— Че разбира жаждата ти за мъст. Че си я научил да живее за деня и че ако утре всичко свърши, няма да съжалява за нито един миг, през който сте били заедно.
— Значи ми е вярвала. Но аз предадох доверието й. — Не можа да скрие болката в тъмните си очи. — Подозирам, че Емералд смята да ме напусне.
— И какво ще направиш?
— Ще я доведа обратно, разбира се! Никога няма да я оставя да си отиде!
Сякаш пришпорен от дявола, който се бе вселил в душата му, на следващия ден Шон подари на Емералд собствения си кораб.
— Ела да го видиш. По моя заповед моряците на „Сулфур“ боядисват вече няколко дни.
Цялото домочадие се изсипа на пристанището, за да съзерцава „Суолоу“, снабден с нови платна и ново име. Надписът „Изумруден остров“ блестеше на слънчевите лъчи.
— Предоставям ти и собствен екипаж, за да можеш сама да направляваш съдбата си — изрече Шон, хвърляйки предизвикателството към самия себе си.
— Този кораб за увеселителни пътешествия ли е? Или търговия?
— Емералд, прави е него каквото искаш. Това е само начин да ти покажа, че моето е и твое.
Запита се дали е готов да сподели и душата си. Шон винаги бе пазил част от себе си, заключена за всички останали. Сега Емералд правеше същото. Някога му бе отдала всичко — сърцето си, любовта си, доверието си. Сега криеше част от себе си.
