ти повярвам, че си се отказала от отмъщението. — Емералд протегна умолително ръка.
Когато Шон се вгледа в светналото й от любов и нежност лице, най-после осъзна, че не отмъщението е това, което има значение, а единствено отговорността за тази жена и техните деца. Тогава протегна бавно ръка. Върховете на пръстите им почти се докоснаха.
— Ела! Вярвай ми!
Глава 37
Емералд го бе чувала да го казва много пъти досега, но не бе осъзнавала колко жадуваше да го чуе отново. Сложи ръката си в неговата. Трепна, когато пръстите му се сключиха собственически около нейните.
В следващия миг той я привлече в силните си обятия и двамата дълго останаха така. Тя склони глава на широките му гърди, заслушана в ударите на сърцето му. Шон вдигна ръка и я погали по косата.
— Обичам те, Емералд.
Докато го изричаше, Емералд разбра, че казва истината. Улови ръката му и сложи дланта там, където туптеше сърцето й.
— И аз те обичам, Шон.
Докато я държеше в прегръдките си, обвит от нежната пелена на любовта, той усети как гневът, мъката и омразата бавно се стопяват. И като по някакво чудо в душата му се възцари мир и спокойствие.
Внезапно се почувства щастлив, безкрайно щастлив. Вдигна я на ръце и я отнесе до леглото. Докато я събличаше, се наслаждаваше на красотата й и й нашепваше това, което толкова дълго бе таил дълбоко в сърцето си. Излегна се и я сложи върху себе си. Устните му докоснаха нейните.
— Аз съм най-щастливият мъж на земята, а ти си най-благородната жена. Когато даваш, даваш без остатък. Не съм изненадан, че имаш близнаци. Да ми дадеш едно дете не бе достатъчно за теб, затова ми подари и син, и дъщеря. Сега можеш да поискаш всичко от мен.
— Е, има едно нещо… — меко рече Емералд. — Навремето ти ме съблазни за отмъщение. Този път искам да ме ухажваш и да ме спечелиш по традиционния начин.
Шон изпъшка.
— Малка лудетина! Аз копнея да се слея с теб, а ти внезапно искаш да те ухажвам!
— Достави ми това удоволствие!
„Чайка“ вдигна котва и отплава от пристанището на Ангълси. Беше два часа след полунощ. Към четири щяха да пристигнат в залива на Грейстоун. Нищо неподозиращите обитатели на „Замъка на лъжите“ щяха да са още в леглата си.
От дванадесетте моряка на борда на „Чайка“ само трима бяха лоялни към О’Тул, останалите не познаваха изобщо това чувство.
Планът на Уилям бе да си възвърне „Херон“ и „Суолоу“ и да завладее корабите на О’Тул, за да ги използва в сделката, която възнамеряваше да сключи с него. В тъмните дълбини на порочното си съзнание той си представяше, че Шон ще размени Амбър срещу тях.
От своя страна, Джак искаше да унищожи и потопи всеки съд, пуснал котва в залива на Грейстоун. С мощните оръдия на борда на „Чайка“ това щеше да бъде много лесно. Повечето от моряците подкрепяха неговия план, защото не криеше почти никакъв риск. Изненадата бе мощно тяхно предимство.
Свадата избухна, когато Уилям Монтагю и Джак Реймънд започнаха да дават противоречиви заповеди на екипажа.
— Приближете се още! Защо, по дяволите, се отдръпвате назад? — крещеше Уилям на първия помощник-капитан.
— Не! Стойте по-назад! От тази позиция можем да потопим всеки кораб! — заповядваше Джак.
— Какво, за Бога, правите? — изрева Уилям, когато оръдията започнаха да стрелят. — Веднага прекратете стрелбата! Ще потопите и моите кораби!
Сред екипажа възникнаха стълкновения и Джак дръпна Уилям настрани.
— Махай се от пътя ми, стари глупако! Ти твърде дълго управлява нещата! Сега е мой ред!
Уилям с мораво лице се нахвърли срещу Джак. Реймънд използва бастуна си и го стовари с всичка сила върху болния от подагра крак на тъста си. Възрастният мъж се преви от болка. Тогава осъзна, че е изгубил контрол над цялата операция.
Побеснял от ярост, отиде до сандъка с оръжията и извади един мускет. Зареди го, изкачи се на палубата и насочи дулото право в главата на Джак Реймънд.
— Никога едно копеле няма да заповядва на моя кораб! — изрева Монтагю. — Подчини се на заповедите ми или ще ти видя сметката.
Джак не хранеше никакви илюзии относно тъста си — Уилям Монтагю бе най-коравосърдечният и жесток човек, когото някога бе познавал. Неговият живот бе предателството. Затова издаде заповед „Чайка“ да се приближи до „Херон“. Когато стигнаха достатъчно близо, се подчини на нареждането на Уилям и изпрати трима от моряците на борда. Тъкмо тези трима получаваха тлъсти суми от О’Тул.
Докато „Чайка“ се плъзгаше към „Суолоу“, любимия кораб на Монтагю, който бе закотвен в пристанището, Джак Реймънд осъзна, че това е последната възможност да избяга от лудостта на тъста си. Затова опита да се присъедини към въпросните моряци.
Монтагю натисна спусъка, без да се поколебае. Оловните куршуми разкъсаха гърба на Реймънд и той се строполи на палубата. От гърлото му се изтръгна вик на предсмъртна агония.
Шон О’Тул се събуди внезапно. Инстинктите му казваха, че е чул пукот на мускет. За миг не разбра къде се намира, после осъзна, че е в кулата. Изтича до високия прозорец, който гледаше към пристанището. Отвън цареше мрак. Не се виждаше нищо, освен проблясващите светлини на корабите, закотвени в залива на Грейстоун.
Докато навличаше дрехите си, Емералд седна в леглото и протегна ръка, за да запали лампата.
— Не я пали, любов моя!
— Какво става?
Шон се поколеба. Не искаше да я тревожи.
— Кажи ми! Ти ми се закле, че никога повече няма да ме държиш настрана!
Младият мъж приседна на ръба на леглото и улови ръцете й.
— Вчера ми съобщиха, че са видели кораба на баща ти в дъблинския залив. Затова отидохме там. Претърсихме го но не открихме и следа от него. Мисля, че той се кани да ни нападне.
— Господи, децата!
— Не вярвам, че са проникнали в къщата, без да ги усетим. Вероятно в момента стрелят по корабите.
Емералд започна да се облича.
— Отивам при децата!
— Аз ще отида! Тук си в по-голяма безопасност.
— Не, Шон, трябва да отида в къщата, не мога да остана в пълно неведение.
Шон прокле наум желанието си да се втурне към пристанището. Не биваше да я остави да си мисли, че поставя корабите си на първо място, защото не бе така.
— Ела тогава, ще те заведа до къщата. Ще отидем заедно, за да се уверим, че близнаците са на сигурно място.
Докато слизаха по стълбите, Емералд се бе вкопчила в ръката му.
— Отново се започва!
Безпомощността в гласа й сякаш прониза сърцето му с остър нож. Когато излязоха от пристройката, небето вече започваше да изсветлява. Шон стисна ръката й.
— Не, Емералд, кълна ти се, че ще направя всичко възможно, за да предотвратя излишните жестокости.
В къщата завариха пълна суматоха — навсякъде тичаха полуоблечени и изплашени слуги. Шон и Емералд хукнаха по стълбите, за да видят дали децата са добре. Кейт и Амбър ги посрещнаха на горната
