— Няма изобщо да се занимавам с него. Ще го предам на властите и се надявам справедливостта най- после да възтържествува. Сигурен съм, че той ще отрече, че е убил Джак Реймънд, но може би ще успеем да извадим трупа му и да открием свидетели. Да побързаме да заключим целия екипаж.
Шеймъс О’Тул кипеше от гняв.
— Онзи английски кучи син разрушава корабите ни, а през това време аз седя тук напълно безполезен и дори не мога да се изправя на проклетите си крака! Амбър, знаеш ли колко дълго чаках до прозореца в наблюдателната кула Монтагю да стъпи на моя земя? И сега, когато проклетият ден най-после настъпи, аз си топля задника в Грейстоун! Амбър, ти трябва да ми помогнеш да се кача в кулата!
— Шеймъс, ти не можеш да вървиш, а аз не мога да те вдигна. Всички мъже са на пристанището. Не е останал никой, който да те отнесе до там.
— Намери Пади Бърк!
— Шеймъс, господин Бърк е с Шон и Джони. Повярвай ми, ако наистина бе възможно, щях да намеря начин да те отведа там. Не по-малко от теб искам онази свиня да умре!
— Амбър, момичето ми — продължи да я умолява Шеймъс, — имам четири пушки, а в момента нито една не ми е под ръка. Как ще преживея този срам. Заклех се, че ще го застрелям в мига, в който кракът му стъпи на моята земя!
— Шеймъс, не ти трябва пушка. Те не могат да приближат до къщата.
— Не сме сигурни в това! Лукавия Уили няма да нападне, без да е уверен в силата си. Чух две експлозии. Дори не знаем колко от нашите са убити! След като разрушат корабите, Грейстоун ще бъде следващата им цел. Бъди добро момиче, иди и ми донеси една пушка, Амбър!
Макар че външно изглеждаше спокойна, сърцето на Амбър се бе свило от страх. Ами ако Монтагю и хората му все пак нахлуят в Грейстоун? Знаеше, че ще се чувства по-спокойна, ако има оръжие.
— Добре, Шеймъс, ще отида, но ако някой пита за мен, не му казвай, че съм излязла от къщата. Къде са тези пушки?
— Винаги ги държа заредени и подпрени на стената до големия прозорец. Няма начин да не ги видиш.
Амбър се измъкна незабелязано през задната врата. Въздухът миришеше на смола и барут, но повече експлозии не последваха. Откъм морето се чуваха мъжки гласове, ала изглежда нещата се бяха поуспокоили. Пламенно се помоли опасността да е отминала.
Вдигна полите си и затича по пътеката към наблюдателната кула. Изкачи задъхано стълбите и влезе. Веднага ги видя. Бяха подредени до стената близо до прозореца точно както Шеймъс й бе казал. Зачуди се дали да вземе и четирите, или само по една за Шеймъс и за нея. Тогава погледна през прозореца и замръзна: поне десетина мъже се бяха насочили към къщата, а най-отпред вървеше Уилям Монтагю.
Амбър се втренчи в ужас. Стомахът й се сви на топка. Постепенно осъзна, че всъщност Монтагю не предвождаше мъжете, а се тътреше най-отпред, защото бе пленен. Страхът й мигом се изпари и на негово място се възцари омразата.
Взе една от пушките, нагласи мерника и внимателно се прицели. Когато дръпна спусъка, пушката отскочи и я блъсна в рамото. „Ще имам още една синина заради теб Уилям Монтагю, ала тази ще е последната!“ Видя как мъжете се скупчват около тялото на земята.
Шон се отдели от останалите и хукна към кулата. Докато взимаше по три стъпала наведнъж, изкрещя на Шеймъс да престане да стреля. После се закова на място. Сивосините му очи изумено се втренчиха в жената в елегантна сива копринена рокля и кехлибарени коси. Двамата дълго останаха така загледани един в друг, после устните на Амбър се извиха в доволна усмивка.
Глава 38
Емералд се разтрепери, когато чу изстрел толкова близо до къщата и подаде дъщеря си на една от бавачките.
— Трябва да разбера какво става!
Кейт се прекръсти.
— Не излизай навън, дете. Обеща на Шон, че ще останеш тук.
— Кейт, не мога да остана тук в пълно неведение. Шон е целият ми живот! Ако е ранен, трябва да съм с него.
Спусна се надолу по стълбите, отвори входните врати на Грейстоун и затича през широката поляна към морето. На пътеката видя група мъже, които се бяха събрали около някой, който лежеше на земята.
„Моля те, Господи, да не е Шон! Само да не е Шон!“
Когато разпозна Джони, сърцето й почти спря. Приближи до брат си и позна мъжа на земята. Беше прострелян в главата и лежеше мъртъв.
— Къде е Шон? — прошепнаха безкръвните й устни.
Джони я погледна объркано за миг.
— Горе в кулата.
Емералд вдигна полите на роклята си и затича натам. Майка й грешеше! Това не бе самоотбрана, това бе отмъщение! Когато стигна в подножието на стълбите, Шон тъкмо слизаше. Впи поглед в него. Чувствата й бяха в пълен хаос. Облекчението, че не е ранен, бе помрачено от факта, че той току-що бе извършил убийство.
— Защо трябваше да го застреляш като бясно куче?
— Защото той беше бясно куче — изрече Амбър и пристъпи напред с пушка в ръка.
— Майко! — Емералд изтича нагоре по стълбите. Страхът и загрижеността изместиха останалите чувства.
Шон взе пушката от ръката на Амбър и Емералд я поведе обратно към стаята.
— Шеймъс ме изпрати да му донеса оръжие. Той бе дал свещена клетва, че ще го убие, ако някога стъпи на негова земя. Пушката бе в ръцете ми, когато го видях, и разбрах какво трябва да направя.
Джони също се появи и очите му се разшириха от изумление, когато разбра, че не Шеймъс е стрелял. Пристъпи към майка си и я прегърна.
— Всичко свърши. Той вече никога няма да ни наранява.
Потърси погледа на Шон.
— Какво ще стане сега с нея?
— Нищо. „Замъкът на лъжите“ пази тайните си.
— Благодаря ти! — изхлипа Емералд, хвърли се към Шон и зарови лице на гърдите му. — Целият си мокър!
— Този безразсъден глупак плува до кораба на баща ни, знаейки, че всеки миг могат да го пръснат на парчета!
— Направил си го заради мен, за да се опиташ да предотвратиш жестокостите. — Емералд ридаеше на глас. Шон бе удържал на дадената дума с риск за живота си!
— Когато достигнах до „Чайка“, баща ти вече бе застрелял Джак Реймънд. Ти си вдовица, Емералд.
— Аз… Аз не мога да повярвам… — Погледна към майка си и двете осъзнаха, че са станали вдовици в един и същи ден. Облекчението им бе огромно.
Моряците извадиха тялото на Джак Реймънд. По поръчка на Пади Бърк дърводелците направиха два ковчега.
Амбър и Джони решиха да отнесат тленните им останки в Англия и там да ги погребат. Щяха да продадат къщата на Портман Скуеър, която винаги бяха мразили.
Преди да отплават, Джони целуна Нан и сина си, а Амбър се обърна към Шон:
— Да не сте посмели да направите сватбата без мен!
Той се засмя.
— Емералд иска да бъде ухажвана, но това няма да продължи твърде дълго. Аз не съм много търпелив мъж!
