Брак за една година

— Краката ми са студени — избъбри Джейн.

Той отново се засмя. Явно си приличаха по студените крака! Протегна ръка.

— Ела да се стоплиш. — Гледаше я как бавно приближава. Сложи креслото с възглавничките по-близо до огъня. Тя седна вдървено, скръсти ръце в скута си и сведе ресници. Линкс се отпусна на колене, разтвори краищата на кадифената й туника и видя, че е без обувки.

Преглътна изненадата си, защото осъзна, че навярно няма пантофки. Ходилата й бяха ледени, а страните й горяха. Започна нежно да ги разтрива. Дишането й се учести.

Ръцете му бяха невероятно силни и топли. По цялото й тяло се разливаше топлина. Беше прекрасно, но близостта му отнемаше дъха й. Докато гърдите й се повдигаха и спускаха, тя видя как погледът му се задържа върху тях. Зърната й щръкнаха. Джейн се изплаши, че много скоро ще се озове гола пред него.

— Страхувате ли се от мен, милейди? — Тонът му продължаваше да бъде любезен.

— Не… Да… Не, милорд.

Той потисна смеха си.

— Е, кое от двете?

— Не знам, милорд — промълви тя, докато мачкаше с пръсти мекото кадифе на туниката.

Линкс разбра, че трябва да премахне преградата на учтива скованост помежду им.

— Джейн — нарочно използва името й, — нека се опитаме да свикнем един с друг. Цялата тази официалност няма да ни изведе до никъде. — Изправи се на крака и прекоси стаята, за да налее вино. По бледия цвят веднага разбра, че е разредено и твърде слабо, за да сгрее кръвта. Затова се запъти към стълбите, които водеха към неговите стаи.

Докато бе горе, Линкс свали дрехите си. Облече черния си кадифен халат и взе една кана с вино. Надяваше се, че е достатъчно. Надяваше се също, че Джейн ще се възползва от уединението си да се съблече и да си сложи нощницата, но когато слезе долу, я завари така, както я бе оставил.

Наля и на двамата по чаша от червеното вино и тихо въздъхна. Разбираше, че тя няма да улесни задачата му. Обзе го раздразнение. Може би тя не само бе невинна, но и напълно невежа. Занесе чашите с вино до огнището и й подаде едната. Наблюдаваше я скришом как нерешително отпива. Явно бе, че нямаше никакъв опит с виното, също както и с мъжете. Изглежда ще трябва да я учи на всичко.

— Отпиваш и задържаш глътката върху езика си, за да се насладиш на вкуса. — Наблюдаваше я как следва примера му. Изведнъж очите й заискриха. Току-що й хрумна една идея. Ще го помоли да я научи да играе шах. През това време ще долива чашата му, докато се напие и заспи.

— Стана ми горещо.

Линкс кимна.

— Виното стопля.

Джейн се изправи и се отдалечи от огнището.

— Ще ме научите ли да играя шах, милорд?

Разбра, че тя иска да избегне интимността, нещо, което неизбежно щеше да се случи помежду им, но неохотно реши да й отпусне още малко време.

— За една вечер не можеш да се научиш на такава сложна игра. Но ще започнем с първия урок. — Линкс де Уорън прикри нетърпението, което се надигна в гърдите му. Наистина искаше да й даде един хубав урок, но той нямаше нищо общо с шаха.

Двамата седнаха един срещу друг, разделени от малката масичка за игра. Фигурките бяха високи и изящни. Линкс взе една и й я подаде. Пръстите им се докоснаха. Джейн се отдръпна сякаш се бе опарила.

— Това е царят, най-важната фигура. Той е най-силният. Всеки играч разполага с шестнадесет фигури — цар, царица, два коня, два офицера и два…

— Кули — обади се Джейн и протегна пръст, за да ги докосне.

— Наричат се топове. Останалите осем са пионки.

„Точно каквато съм и аз!“ Джейн нервно завъртя царя между пръстите си. Линкс я гледаше как върти фигурката и почувства, че се възбужда. Изкашля се.

— Печелиш играта, ако матираш противниковия цар.

Взе чашата си и я изпи до дъно.

— Позволете да ви налея още вино, милорд — плахо предложи Джейн.

— Благодаря. — Той се протегна, за да вземе изящната фигурка от ръцете й. Погледна я през масичката и забрави за урока по шах. Нуждаеше се от отговори. Нито сдържани, нито учтиви, а прями и недвусмислени.

— Джейн, знаеш ли какво се случва между един мъж и една жена?

— Да. Виждала съм животните.

— Животните?

— Виждала съм ги как се съвокупляват.

Велики Боже, да не би тя да говореше за разгонен овен или жребец? Прокара ръка през косата си, за да събере мислите си.

— Върви и си облечи нощницата. После ще поговорим.

Джейн погледна към чашата му. Искаше да пресуши и тази. Колко ли вино трябваше да изпие, за да заспи? Сега не се държеше толкова сковано и любезно, както в началото. А може би бе направила грешка. Може би виното ще го накара да избърза. Поведението му далеч не бе благоприличие. Трябваше да се отдалечи от него. Джейн отиде в спалнята си.

Погледна към бялата копринена мъжка риза, която лежеше върху възглавницата. Сигурно това имаше предвид, когато й каза да си облече нощницата, ала тя не можеше да си представи как ще се появи пред него с тази дреха. Опита се да потисне надигналия се в гърдите й страх. Сама се бе съгласила да се врече на един рис и ако копринената риза бе това, което той очакваше да облече избраницата му, тя нямаше голям избор. Пропъди тъничкото гласче, което й нашепна, че никога досега не бе носила коприна. Дали усещането за мекия и фин плат върху кожата ще е приятно?

Махна венчето от главата си, свали тежката сребърна верига и повдигна краищата на кадифената туника. Бързо нахлузи копринената риза върху голите си гърди и бедра. Погледна се плахо в огледалото. Тъмните вълнени чорапи се подаваха отстрани. Изглеждаха ужасно!

Обзе я отчаяние. Не искаше да бъде грозна пред този високомерен и могъщ лорд. Странно защо желаеше да бъде красива и привлекателна. Събу вълнените чорапи, сгъна ги прилежно, остави ги върху кадифената туника и взе венчето. Белите цветчета бяха поувехнали, но Джейн решително постави малката коронка на главата си. Остана за миг неподвижна. Не й се излизаше от спалнята, но погледът й изведнъж попадна на голямото легло. То представляваше такава огромна заплаха, че тутакси поиска да се махне.

Линкс се втренчи изумено в малката фигурка. Какво, за Бога, бе облякло това момиче? Ако не грешеше, една от собствените му копринени ризи! Досети се, че тя навярно няма нощница. Явно това бе дело на Томас.

Докато Джейн пристъпваше към него, устата му пресъхна. Тя застана пред огъня. Тялото й се очерта под тънката материя и той видя дългите й стройни крака и пищните заоблени гърди. Линкс взе чашата и я пресуши на един дъх, после подаде на Джейн полупълната й чаша. Тя последва примера му. Господ да му е на помощ! Как да обуздае и укроти дивото желание, което го изпълни?

Линкс де Уорън се изправи и се надвеси над нея.

— Джейн, знаеш ли как изглежда един мъж? Как е оформено тялото му?

— Не и гол, милорд. — Невероятно, но внезапно изпита непреодолимо любопитство.

Той пое дълбоко дъх.

— Струва ми се, че е крайно време да научиш. — Отпусна се в креслото и я привлече върху скута си.

Джейн седна сковано върху коленете му, покрити с черния кадифен халат. Погледна го с очакването той да направи първото движение. Линкс свали венчето от косите й и прокара пръсти през дългата й червена коса. Когато поднесе лъскавата маса към ноздрите си, за да вдъхне уханието й, Джейн ахна, очаквайки езикът му да започне да ближе лицето й, така както бе направил рисът в гората. Тъй като това не стана, тя се вгледа в зелените му очи, после погледът й се задържа върху красивите му устни. Със сигурност това,