което почувства, бе облекчение, а не копнеж.
Джейн продължаваше да седи неподвижно и Линкс попита:
— Не си ли любопитна?
— Да, милорд.
— Тогава ти предлагам да ме изследваш.
Тя погледна в очите му и разбра, че наистина го мисли. Ръката й бавно се плъзна надолу и отметна черния плат. Гърдите му бяха покрити с гъсти светлокафяви косми. Джейн се запита дали той осъзнава смайващия контраст между черното кадифе, бронзовата кожа и светлокафявите косми. Внезапно разбра, че го знае много добре. Тъкмо затова бе сложил този халат. Джейн се отмести и свлече горната част на халата му.
Така раздели тялото му на две половини. Едната — меко черно кадифе, а другата — гладка бронзова кожа. Едната — благоприлично облечена, а другата — дръзко разголена.
Опита се да се пребори с вълнението, което се надигна в нея, ала то бе толкова силно, че сякаш я понесе буйна приливна вълна. Когато пръстите й се протегнаха, за да повдигнат долната част от халата му, Линкс усети как слабините му се втвърдяват. Джейн погледна с разширени от любопитство очи. Гордата му мъжественост щръкна.
Джейн знаеше, че дължината на члена се уголемява, преди животните да се чифтосат, ала размерите на този пред нея я изумиха.
— На всички мъже ли стават толкова големи? — смаяно попита тя.
Линкс усети как членът му запулсира. Никога не си бе задавал подобен въпрос.
— Предполагам…
Една малка трапчинка се появи край устните й, ала бързо изчезна. Линкс сви рамене.
— Сега стопли ли се?
— О, да, направо ми е горещо — задъхано призна тя.
Кръвта пулсираше в слабините му. Чак го заболя от желание, но си каза, че не бива да бърза. Хвана ръката й, сложи я върху възбудената си мъжественост и я задвижи нагоре-надолу.
— От бързите движения се получава търкане — обясни той и с усилие преглътна. — Нашите две тела образуват естествена смазка, за да мога по-лесно да вляза в твоето… — Преглътна думата, която бе на езика му и рече: — Тяло.
Джейн го слушаше съвсем сериозно и Линкс изпита задоволство, когато разбра, че момичето не изпитваше нито страх, нито отвращение от физическия акт. За миг се зачуди дали е девствена. Не посмя да я попита. Имаше по-сигурен начин да получи отговор.
Пъхна ръка под копринената риза и погали гладката й кожа. После дланта му се плъзна надолу между краката й. Напипа меките къдрички и промълви:
— Отвори се за мен, Джейн.
„Не, никога!“, извика в мислите си, но бавно и чувствено се подчини на опипващата ръка.
Видя как страните й пламнаха и чу стенанието й, когато пръстът му се плъзна в нея. Бе невероятно малка и тясна, безспорно девствена. Заради самата нея му се искаше да не е така. С другата си ръка погали красивите й коси.
— Джейн, разбираш ли, че първият път ще те боли?
— Когато ме възседнете? Да.
Членът му потрепери. Почувства как Джейн потръпва конвулсивно около пръста му и кръвта нахлу в главата му.
— Ще се опитам да не те нараня — дрезгаво прошепна той. — Ще се постарая да бъда нежен.
Джейн не си спомняше някога да е виждала нежно чифтосване. Мъжкият се нахвърляше диво, а женската се подчиняваше.
— Усещаш ли пръста ми?
— О, да — задъхано промълви тя.
— Боли ли те?
— Не, милорд.
— Много си тясна… ще трябва да те подготвя, за да можеш да ме приемеш в себе си. Ще бъде по-лесно за теб, ако не се съпротивляваш. Ще ми помогнеш ли, Джейн?
Тя облиза пресъхналите си устни и прошепна:
— Ще се опитам, милорд.
Линкс разтвори копринената риза, така че от кръста надолу Джейн остана гола. Гледката на пламтящите къдрави косъмчета между бедрата й го влуди и членът му нетърпеливо щръкна. Обви ръце около кръста й и я повдигна.
— Разтвори си краката…
Когато Джейн разтвори бедра и ги плъзна от двете му страни, Линкс съвсем забрави, че временният брак с това селско момиче е само делово съглашение. Сега той изгаряше от диво желание да я направи своя и да я изпълни докрай.
Нагласи върха на пулсиращия си от копнеж член върху нежната розова цепнатина и без да откъсва очи от нейните, бавно проникна. Спря, когато бе наполовина в нея, за да й даде възможност да привикне с усещането. Ръцете му мачкаха стегнатия й задник и убеждаваха красивото й младо тяло да го приеме.
Джейн бе изненадана, че не почувства никаква болка. Усещаше го целия в себе си, сякаш в следващия миг ще експлодира, но не я болеше.
— Поеми дълбоко дъх и се опитай да се отпуснеш — промълви Линкс.
Тя си помисли, че потъва в дълбините на зелените му очи.
Ръцете му се плъзнаха надолу и сграбчиха бедрата й. Привлече я с бързо движение надолу, тласна грубо напред и разкъса преградата, която пазеше невинността й.
Силен вик изскочи от гърлото на Джейн, преди да успее да го потисне.
Линкс я придърпа към себе си.
— Шшт, всичко свърши — успокои я той. Не искаше да и причинява още болка и неохотно се отдръпна за миг. Погали косата й с едрата си длан. Бялата копринена риза бе опръскана с малки капчици кръв.
Изчака, за да се съвземе.
— Беше много смела. Как се чувстваш?
— Малко ме боли. А вас, милорд?
— Не. — Искрената й загриженост го трогна. — Е, може би аз също изпитвам лека болка.
Малката й ръка се плъзна надолу и разтри пулсиращия му член. Линкс едва не изрева от лудото желание, което отново го обзе.
— Аз си мислех, че ще продължи малко по-дълго — обади се Джейн.
Линкс разбра, че тя все още нищо не знае.
— Ние не сме свършили. — По погледа, който му хвърли, беше ясно, че не го разбира, затова побърза да добави: — Мисля, че ще ни е по-удобно другаде.
Изправи я на крака, хвана я за ръката и я поведе. Когато минаха през арката и пред тях се разкри огромното легло, Джейн се поколеба. Младият мъж я вдигна на ръце.
Тайно бе доволна, че не й остави никакъв избор. Защото копнееше да пробва високото легло, но се плашеше. А ето че сега щеше да се случи! Нейният рис ще легне гол до нея. Цялата потръпна от удоволствие. Когато Линкс дръпна покривката и я плъзна върху снежнобелите чаршафи, Джейн едва не извика от възбуда и вълнение.
Погледът й се плъзна по великолепното му тяло. Той се изкачи и легна до нея.
— Боли ли те още?
Тя кимна, тъй като близостта му сковаваше гърлото й. Още не я бе докоснал, ала тя знаеше, че ще го направи, И всичките й сетива се изостриха. Затаи дъх, когато той протегна ръка и я плъзна под бялата коприна. Цялата потрепери, когато я докосна между краката. После голямата му длан покри срамните й части и твърдо се притисна надолу. Обля я гореща вълна.
— Дишай, Джейн! — промърмори Линкс.
Момичето пое дълбоко въздух и го изпусна шумно. Тялото й застина в очакване. До тази вечер никога не бе обръщала внимание на това, което се намираше между краката й, а сега се чувстваше топла, жива и
