чувствителна. Натискът на силната му ръка представляваше такова вълшебно усещане, че тя направо се разтапяше от него. Никога не си бе представяла, че ще изпита нещо толкова прекрасно. Когато той започна да разтрива малката розова пъпка между краката й, Джейн затвори очи и простена от неземно удоволствие. После ги отвори и видя, че Линкс отново е възбуден.
Този път нямаше нужда да задържа желанието си. Опитните му ръце бяха сътворили чудото. В момента Джейн се чувстваше добре, но сигурно нямаше да остане удовлетворена накрая. Не беше честно да прекара почти час, за да я подготви и възбуди, а сетне да не я задоволи. Макар да се съмняваше, че една девственица би могла още първия път да изпита оргазъм.
Нарочно остави гърдите й покрити с копринената материя. Пръстите му си поиграха с розовите им зърна, докато връхчетата им не се втвърдиха и не щръкнаха в очакване. Застана на колене, разтвори бедрата й и нагласи пулсиращата си мъжественост точно над цепнатината й. За да разкъса девствената й ципа, бе проникнал силно и грубо, ала този път влезе много бавно и внимателно. Стигна докрай и спря, за да може тя да привикне с усещането. Никога досега не бе обладавал толкова тясна и гореща жена. Когато се раздвижи, бедра, че няма да му са необходими много тласъци, за да изхвърли семето си.
Когато я покри с тялото си, Джейн подпря ръце на гърдите му в отбранителен жест, ала в същия миг осъзна, че със същия успех би могла да се опита да натиска върху каменните стени на замъка. Когато Линкс се плъзна бавно в нея, младата жена затаи дъх, страхувайки се, че той може да я разкъса. Но бе напълно смаяна от насладата, която изпита. Пое дълбоко дъх и се надигна да го посрещне докрай.
Мисълта, че Линкс де Уорън е вътре в нея, я изпълни с някаква особена радост. Широките му гърди опряха на бузата й и тя чу туптенето на сърцето му. Тогава започна да се движи в нея. Бе погълната от мъжката му миризма. Извиси се към небето. Линкс де Уорън бе най-великолепният мъж, който бе срещала, а той я бе направил своя избраница. Това й даде увереност. Внезапно Линкс застина, от гърдите му се изтръгна силно стенание, тяло то му се изви и потрепери и топлото му семе се изля н нея.
Това бе най-разтърсващото нещо, което някога й се бе случвало, ала тя жадуваше за още. Тогава Джейн впи алчен поглед в устните му, жадувайки той да я оближе от главата до петите. Искаше да допре устните си до тялото му и да го вкуси. Гърдите й, коремът й, устните й трепереха от докосването му. Беше нужно доста време, за да се охлади кръвта във вените й. Ала постепенно се унесе. Мислите, желанията и мечтите й се преплетоха. Странно, но той не я целуна. Може би беше по-добре. Ако устните му бяха докоснали нейните, сигурно щеше да ги погълне.
Линкс лежеше по гръб, скръстил ръце под главата си. Джейн Лесли се оказа невероятно привлекателна млада жена. Беше напълно доволен от избора си, макар да се смъмри, че бе позволил на страстта да доминира тази нощ. Смяташе, че никак няма да е трудно да запази известна дистанция между двамата и да не допуска никакви чувства. Обеща й, че временният брак е просто едни делово съглашение, но вече бе прекрачил границите. Закле се занапред да се контролира по-добре.
Когато се увери, че е заспала, я целуна леко по главата, стана и се качи в спалнята си, за да прекара остатъка от нощта в собственото си легло.
Глава 11
В Карлайл Джори и Робърт Брус не можеха да се наслаждават на удоволствието на леглото. Любовниците искаха да пазят в тайна връзката си и за да се срещат, трябваше да ходят извън замъка. Дългите часове, през които не биваше дори да се гледат, а камо ли да се докосват, ги караха да се нахвърлят един върху друг в мига, в който се озовяха насаме.
Джори посети шивачката си, но след това не се върна в замъка, а препусна през портите на крепостта и се насочи към града, където трябваше да се срещне с Робърт. Бе настъпило тайнственото време на здрача, но когато я видя, Брус не дръпна юздите на коня си. Понесе се в галоп, предизвиквайки я да го настигне.
Джори обичаше да рискува и след миг се носеше вече редом с него.
— Къде отиваш, дяволе?
Усмивката му блесна в полумрака.
— Има нещо, което искам да видиш.
Краката на конете им потъваха във високата трева, а над главите им прелетя самотен керкенез, който се прибираше да нощува. Внезапно се озоваха на един хълм. Пред тях се издигаше каменна кула висока около шест метра. Робърт дръпна поводите на коня си, скочи на земята и вдигна Джори от седлото.
— Какво е това?
— Наблюдателен пост, построен от римляните преди две хиляди години.
Когато се озова в ръцете му, прекрасната й сребриста коса погали лицето му и го изпълни с копнеж. Целуна я, вдъхвайки необикновения й аромат, и простена, когато гърдите й се притиснаха дръзко към неговите.
Плъзна собственически ръка през кръста й и я притегли по-близо до себе си. Другата му ръка описа театрално движение.
— Това е Стената на Адриан. Първото нещо, което е разделяло Англия и Шотландия.
— Сигурно, за да разделя цивилизованите англичани от варварите шотландци — подразни го Джори. — И с право. Вие сте истински диваци!
— Само някои от нас. — Робърт се надвеси над нея и захапа крайчеца на ухото й. — Но ти си права, Джори. Навремето са построили тази крепост, за да пази границата между Цивилизования свят и Външния мрак.
Погледът й обходи кулата от пясъчник.
— Ела — подкани я Брус. — Ела, в моята страна. Искам да те любя върху земята, която възнамерявам да управлявам! — Помогна й да се изкачи на върха на някогашната кула и разпери ръце. Джори без колебание се озова и тях. — Погледни!
Тя се вгледа внимателно в здрача и видя рисунките на фалоси, издълбани в камъка.
— Великолепни са! И толкова различни!
Робърт се засмя.
— Суеверие! — предпазват от злото око на дявола. Можеш да си избереш какъвто ти харесва — голям или ма лък, извит или прав, някои имат нещо като крила, а други звънчета.
— Ти знаеш кой ще си избера — промърмори младата жена и игриво приближи към него.
— Така ли? — подразни я той и притисна набъбналата си мъжественост към плоския й корем.
— О, да, моля те! — задъхано простена тя.
Двамата влязоха в полуразрушената кула. Робърт постла пелерината си върху древните камъни и бързо свали дрехите си. Джори не съблече своите, за да могат да се насладят на възбуждащата игра на събличането. Докато бавно сваляше дрехите й и сантиметър по сантиметър разкриваше плътта й, устните му с наслада я обсипваха със страстни задъхани целувки. После езикът му я облиза от шията до глезените. Вятърът разнасяше дивите и викове отвъд границата.
Изминаха цели два часа, преди да се облекат. Имаха само тази нощ. Сложиха пелерините си и отвързаха конете. Чак тогава Джори се осмели да изкаже на глас мрачното си предчувствие.
— Ще предадеш ли крал Едуард?
Робърт повдигна брадичката й.
— А дали той ще ме предаде?
— Без да се поколебае нито за миг — меко отвърна тя. — Страхувам се за теб, Робърт.
— Ти ме смяташ за безразсъден, но аз съм един доста предпазлив шотландец. Моят дядо Робърт Брус е направил всичко, което е било по силите му, за да стане законният крал на Шотландия. Не успял. Тогава дошъл ред на баща ми. Той прекара целия си живот, опитвайки се да постигне същото. Пак безуспешно. Сега съм аз. Нашият девиз е: „Ако не успееш от първия път, опитай отново и отново!“ Джори, аз ще стана крал на Шотландия! Може би за целта ще е нужно само да надживея н Едуард Плантагенет. Той старее. Синът му е слаб и няма да успее да задържи огромните владения, които баща му е отвоювал.
Безпокойството й се стопи. Ако някой мъж можеше да постигне целта си, то това бе тъкмо Робърт Брус. Преди да се върнат в замъка, той я целуна за сбогом. Джори се вкопчи в него за един кратък миг, после го благослови.
