Въпреки решението й да не му отвръща, това я изпълни с такова удоволствие, че й се искаше да крещи от възбуда. Копнееше тя също да го докосне и да му върне част от невероятното усещане, което й бе дарил, но тази нощ не смееше да изследва тялото му, тъй като той не я бе поканил да го направи. От устните й се изтръгна задавен стон и се изви към него, за да посрещне пръста му, който се плъзна вътре в нея.
Членът му започна да подскача в очакване на предстоящото удоволствие. Господи, как искаше да проникне грубо в нея и да я изпълни докрай, да го вади и забива, докато се строполи от изтощение, но знаеше, че не бива. С невероятно усилие на волята се насили да бъде нежен и да я подготви.
— Обвий краката си около врата ми — промърмори той.
Джейн разтвори широко бедра и почувства как се плъзна вътре в нея. Обичаше да чувства тежестта му, мириса му, а когато започна нежно да влиза и излиза, внезапно усети как в нея нараства нещо, което я тегли към ръба на дълбока пропаст. Наклони се над ръба, ала нямаше смелост да полети надолу. Тогава чу вика му и забрави за усещанията на тялото си, тъй като той изригна в нея. В следващия миг се отпусна върху нея и Джейн го стисна с крака, за да му попречи да се отмести. Когато най-после се изтърколи от нея, тя си каза, че се радва, задето всичко е свършило. Беше щастлива, че той си заминава, защото се страхуваше от нещата, които я караше да изпитва, когато бяха заедно.
— Нараних ли те? — попита Линкс, погрешно разбрал изражението на лицето й.
— Не, милорд, нямаше болка.
Но също и удоволствие, помисли си той, чувствайки се твърде голям егоист. Тревожният й поглед може би се дължеше на факта, че не я увери, че ще се върне? Как бе могъл да бъде толкова безчувствен към една толкова хубава и щедра жена? Облегна се на лакът и се надвеси над нея.
— Джейн, съжалявам, че имахме толкова малко време, за да бъдем заедно… Сигурно ще отсъствам няколко месеца, но щом битката свърши, аз ще се върна в Дъмфрис.
Когато видя, че е заспал, Джейн свали кожената си каишка от врата и внимателно я плъзна през главата му. Духът на риса щеше да го закриля.
Линкс де Уорън първо се яви пред крал Едуард, въпреки че поне десетина от рицарите му го наобиколиха с най-различни оплаквания от командването на Фиц-Уорън.
— Надявах се да те задържа в Анандейл, за да следиш действията на Брус, но мъжете, които остави тук, се бунтуват и заплашват успешния изход на кампанията ни. — Сините очи на Едуард застрашително блеснаха. — Овладей ги, де Уорън, иначе ще се търкалят глави!
— Да, Ваше Величество — мрачно отвърна Линкс и препусна към лагера.
Стрелците го гледаха предпазливо и той разбра, че не биваше да ги оставя. Уелсците бяха затворени, мълчаливи хора, особено към чужденците, и той не очакваше направо да се втурнат към него с оплакванията си, затова поговори с лейтенантите.
— Вие сте претърпели тежки загуби. Навярно и аз съм виновен за това. Не биваше да ви оставям под командването на друг и ви давам тържествено обещание, че това повече няма да се повтори. Оръженосецът ми в момента издига палатката ми. Готов съм да чуя тези, които желаят да говорят.
Не много уелсци влязоха в палатката, но всеки си каза болката. Фиц-Уорън бе заповядал да се изгорят и плячкосат цели села, а селяните — да бъдат изклани до един, включително и децата. За да си отмъстят, шотландците нападнали лагера през нощта и подпалили палатките на стрелците. Гневът на Линкс растеше с всяка изминала минута. Накрая бе толкова преситен от разказите за невижданите жестокости, че сърцето му се превърна в буца лед.
Слънцето залязваше, когато Фиц-Уорън се появи в лагера начело на леката си кавалерия от офицери.
— Е, е, братовчеде, чух, че си се върнал. Очевидно не можеш да забравиш славата от битките, а и не искаш да се откажеш от сладостта на победата.
Линкс се насочи към него. Бавно свали предницата на бронята си и разкопча колана с ножницата. Подаде ги на Томас и зачака спокойно, докато Фиц-Уорън слезе от коня си. В мига, в който краката му докоснаха земята, силният юмрук на Линкс се стовари с всичка сила в челюстта му и го събори на земята.
Фиц мигом се изправи и се хвърли да си бие, подивял от ярост. Линкс отново го събори, после студено и спокойно го зачака да се надигне. Фиц измъкна ножа си и се хвърли към нападателя. Остра болка обаче прониза рамото му, когато Линкс пречупи ръката, която стискаше ножа.
Фиц се огледа за помощ към офицерите си, но никой не се осмели да го подкрепи. Със застрашителни лица, уелските стрелци бяха образували широк кръг. Полудял от болка, Фиц-Уорън нападна като разярен бик. Неумолимите юмруци на Линкс де Уорън превърнаха лицето му в безформена маса. Чак когато братовчед му остана да лежи неподвижен и неспособен да се изправи, Линкс се извърна и се отдалечи.
Томас погледна презрително към потъналия в кръв мъж, после развърза панталоните си и нарочно се изпика върху Фиц-Уорън, за да бъде сигурен, че унижението му е пълно.
В началото на май и Джедбург, и Роксбъро бяха обградени от англичани. На срещуположния бряг силите на Джон де Уорън превзеха Дъмбартън. Така двете армии приближиха към Единбург от противоположни посоки. Големият град успя да се задържи само няколко дни, след което отстъпи пред яростната атака на Едуард Плантагенет.
През целия май Линкс де Уорън и Фиц-Уорън избягваха да се срещат и двамата не искаха да събуждат гнева на краля. Линкс не спомена и на чичо си Джон за кръвната вражда между него и Фиц-Уорън. В този момент главнокомандващият на армиите си имаше достатъчно тревоги на главата.
След Единбург войската се придвижи на север към столицата на Стърлинг. Завариха обаче замъка изоставен от шотландския гарнизон. Явно и последният от съветниците на Бейлиол го бе изоставил, след като стана ясно, че няма почти никаква надежда да се задържи на трона. Тогава в началото на юни Бейлиол се отказа от трона си в полза на Антъни Бек, представителя на Едуард Плантагенет и епископ на Дърам. Появи се пред Бек в обикновена бяла роба като разкаял се грешник. Положи символите на кралската си власт и официално се отказа от претенциите си върху трона на Шотландия.
Доволен от развоя на събитията, Едуард Плантагенет прояви снизхождение и изпрати Бейлиол в Херефорд само привидно като затворник. Бившият шотландски крал разполагаше с пространство от около двадесет мили близо до Лондон и дори можеше да ловува в кралските гори на юг от Трент.
Сега Плантагенет планираше триумфален поход през Абърдийн и Банф, чак до Елгин. Линкс де Уорън потисна нетърпението си да се върне в Дъмфрис.
Седмица след заминаването на Линкс де Уорън, Джейн Лесли заподозря, че носи детето му, защото месечният й цикъл спря. Не каза обаче на никого от семейството. Знаеше, че когато му дойде времето, ще трябва да сподели тайната с още един човек. Тя със сигурност щеше да го направи щастлив. Та нали единствената причина Линкс де Уорън да се обвърже с временен брак с нея бе да му роди дете.
Първата й реакция бе тъга. Откритието, че носи детето на Линкс де Уорън означаваше, че щеше завинаги да бъде свързана с един мъж, който не я обичаше. Той се закле, ако тя зачене, да се ожени за нея и да я направи графиня, но това бе последното нещо, което искаше. Никога вече нямаше да бъде свободна!
