Накрая Джейн все пак прие бременността си, защото никого не би наранила никого, а още по-малко собственото си дете. После постепенно започна да се чувства щастлива. Въпреки че нямаше желание да бъде съпруга или графиня, с радост очакваше да стане майка.
След заминаването на лорд де Уорън, Джейн отново започна да помага на братята си и да лекува животните, сестрите й продължиха да се отнасят към нея както досега. Тя обаче бързо ги слагаше на мястото им. Но си остана твърде щедра към тях. От време на време дори им позволяваше да си вземат някоя от новите й рокли, както и да идват и стоят при нея в Господарската кула. Уроците по езда, които Тафи й даваше, и доставяха голямо удоволствие. Като дете бе яздила пони, но никога не бе имала собствен кон. Лорд де Уорън бе разпоредил на оръженосеца си да осигури за дамата му една чистокръвна кобила. Джейн се влюби от пръв поглед в красивото бяло животно и се съгласи с предложението на Тафи а я нарекат Бланш, което на нормандски означаваше „бяло“. Кийт се грижеше за красивата бяла кобила и я придружаваше по време на дългите й разходки из долината, той пръв заподозря, че сестра му е бременна, и й предложи да прекрати ездата.
— Господарят ще побеснее, ако загубиш бебето поради невнимание.
— Прав си, Кийт, но моля те, не казвай на останалите за бебето. Няма да ме оставят на мира със съветите си.
— Добре Джейн, но когато тестото започне да се надига, те ще разберат, че в печката се пече хляб. Може и лорд де Уорън ще се върне скоро. Бейлиол е свален и почти всички влиятелни благородници в Шотландия бързат да се закълнат във вярност на Едуард Плантагенет.
— Изпитвам облекчение, че войната е свършила. Всяка вечер се молих на Великата богиня да закриля Линкс.
— Джейн, войната не е свършила. Има затишие, докато шотландците прегрупират силите си. Един млад водач вече е надигнал глава. Той ще накара Шотландия да въстане отново.
— Не! Не искам нашите хора да са ни врагове!
Кийт сложи успокоително ръка на рамото й, осъзнавайки, че не бива да я тревожи в сегашното й състояние.
— Джейн, не се страхувай. Лорд де Уорън ще се върне. Всичко ще бъде наред.
Когато Едуард Плантагенет влезе в Скун, заповяда да махнат Камъка на Съдбата, върху който бе коронован всеки келтски крал, и го изпрати в Уестминстърското абатство в Лондон. В Единбург постъпи по същия начин със Свещения Кръст, символите на кралската власт в Шотландия и официалните книжа. Така искаше всички да разберат, че Шотландия е подчинена на Англия. На двадесет и осми август свика Парламента в Берик и заповяда на всеки едър земевладелец в Шотландия да се появи и да потвърди верността си към Англия.
Робърт Брус възнамеряваше да присъства. Искаше да бъдат подписани и подпечатани документите, които официално го обявяваха за пълноправен господар на Анандейл и в които се посочваше, че всички земи и замъци, отнети му от Комин, са отново негови.
Майката на Робърт Брус реши да не заминава за Берик. Любимият й съпруг бе болен и тя предпочете да го заведе обратно в Есекс преди настъпването на зимата.
Затова събра дамите в дневната и им обясни всичко.
— Ще се върнете ли в Англия с нас, Джори, Алисия?
— О, не, лейди Брус! — незабавно отвърна Джори. Всеки, който има някакво влияние в Шотландия или в Англия, ще бъде в края на месеца в Берик. Не бих пропуснала това, дори да ми дават цяло съкровище! Бяха необходими само пет месеца на крал Едуард да довърши започнатото. Ще има такива празненства, каквито отдавна не сме виждали.
— Само пет месеца? — остро възкликна Алис Болтън. На мен ми се сториха цяла вечност!
— О, лейди Брус, може ли да отида с лейди Марджори в Берик? — помоли младата Елизабет де Бърг.
— Но, скъпа моя, баща ти те повери на мен! А графът на Ълстър е човек, когото никак не бих искала да разсърдя.
— О, моля ви, лейди Брус! Битката е свършила. Толкова жадувам да видя отново баща си! — Не посмя да добави, че много по-силно копнее да види Робърт Брус.
— Аз ще взема Елизабет под крилото си — намеси се Джори, — и ще се опитам да смиря евентуалния гняв на граф Ълстър.
— Ами какво ще кажеш за Линкс де Уорън? — попита лейди Марджори и повдигна вежди. — Той веднага ще ти нареди да се върнеш обратно.
— Ах, ето тук ще ни помогне скъпата Алисия. Тя ще бъде тайното ни оръжие — заяви Джори, внимавайки да не прозвучи саркастично. — Как би могъл Линкс да и устои?
Въпреки че Алис обичаше да я ласкаят, това ни най-малко не намали гнева й към Линкс. Той я бе подмамил да го придружи на север, след което безгрижно изчезна. Месец след месец невярното псе се забавляваше винаги щом му се отдадеше случай, докато тя вехнеше в Карлайл Касъл. За да му го върне, Алис също искаше да му изневери, но за съжаление братята на Брус напълно я пренебрегваха. Те първо отказваха да се приближат до собствеността на Линкс де Уорън, а после заминаха за северните си замъци. Алисия проклинаше Шотландия и всички шотландци.
За месеците, през които бяха разделени, тя нито за миг не повярва, че Линкс де Уорън може да й е верен. Жените навсякъде го проследяваха с погледи и му отправяха най-безсрамни покани. Можеше да приеме от време на време да задоволява нуждите си при някоя проститутка, ала отмъщението й щеше да бъде жестоко, ако друга жена се осмелеше да хвърли око на нейния Линкс!
Глава 13
Берик Касъл се пукаше по шевовете от тълпите шотландски благородници, които се изсипаха с претенции за земите си. Градът пък се наводни от богати мъже и жени, крадци, скитници и проститутки.
Едуард Плантагенет пристигна в Берик, за да си отдъхне за няколко дни, оставяйки армиите да настъпват. Джон де Уорън го придружаваше.
Линкс и стрелците му не бързаха — двеста мили път с волски коли не бе никак лесна работа. Фиц-Уорън се предвижваше много по-бързо с леката си кавалерия. Той пристигна навреме в Берик Касъл и дори си осигури стаи в замъка. Надяваше се, че Джори де Уорън също ще се появи. Тогава можеше да й предложи стая до своята.
Желанието му към Джори бе нараснало след сбиването с брат й. Вече категорично възнамеряваше да я вкара в леглото си. Красивата му братовчедка бе една малка изкусителна кучка, която сама си го просеше, и той смяташе да й го даде. Излегна се на леглото в стаята си и си я представи пъшкаща под него. Устните му се изкривиха в злобна гримаса.
Когато Джори пристигна в Берик Касъл, първата й работа бе да открие Едуард де Бърг, графа на Ълстър. Въпреки че Елизабет обожаваше могъщия си баща, тя все още бе твърде млада и се боеше от неодобрението му.
— Елизабет, скъпа, престани да трепериш. Ще направя всичко възможно, за да не се излее гневът му върху теб.
— Ти не го познаваш — с отпаднал глас отвърна момичето.
— Той е мъж и това е всичко, което трябва да знам — увери я Джори и дяволито й смигна.
Алис Болтън ги бе последвала във вътрешността на замъка, надявайки се, че скоро ще се отърват от четиринадесетгодишната досадница.
Обиграното око на Джори зърна един мъж с герба на Ълстър на ръкава си. Той ги упъти към стаите на де Бърг.
— Какво, по дяволите, правиш тук? — прогърмя гласът му, когато видя тъмната глава на дъщеря си.
— Тя дойде с мен, милорд — отвърна Джори, остани качулката й да падне и се поклони дълбоко, така че да разкрие пълната красота на пищните си гърди пред мъжа, който управляваше половин Ирландия. После
