В стаята на Фиц-Уорън Алис Болтън отпи от третата си чаша с червено вино. Вкусът й хареса. Напомни и оцета. Задръжките й паднаха. Позволи на Фиц-Уорън волността да се забавлява със слабото й тяло. За миг се почувства силна — Линкс не бе единственият член на семейство де Уорън, който я харесваше.
Обаче много скоро откри, че Роджър не е толкова добър любовник като Линкс. Дори някои от нещата, които я караше да прави, бяха доста унизителни. Удоволствието идваше единствено от съзнанието, че мами Линкс с братовчед му. Алис знаеше, че ще му прости това, че я бе довел на север, дори пренебрежението му, но никога не можеше да му прости безразличието.
На следващата сутрин Едуард Плантагенет седеше в голямата зала на Берик и приемаше земевладелци от Голуей до Кейтнес. Уилям Ормсби, съдия от английския върховен съд, седеше от дясната му страна, докато десетината писари записваха имената на онези, които бяха дошли да искат да се потвърдят официално владенията им и да дадат тържествена клетва за вярност на Едуард. Така той щеше да има пълното подчинение на още две хиляди мъже, в това число и на шотландското духовенство. Списъкът с имена бе изпълнил тридесет и пет пергамента, а надменните английски благородници възнамеряваха да го удвоят.
Докато крал Едуард изпълняваше кралските си задължения с огромно задоволство, Линкс де Уорън и оръженосецът му Томас си проправяха път към замъка. Линкс не можеше да повярва, че такива тълпи се бяха изсипали в Берик. Дори надгробните плочи служеха като легла. Затова нямаше друг избор, освен да заповяда на хората си да разпънат палатките в ливадите пред града.
Джон де Уорън зърна светлокестенявата грива на Линкс да се извисява над множеството в голямата зала и в следващия миг двамата мъже топло се прегърнаха, радостни да видят, че не са ранени в последните битки. Линкс усети, че Джон едва се сдържа да му съобщи новините.
— Имам основание да смятам, че Едуард възнамерява да ме посочи за губернатор на Шотландия!
— Поздравления, Джон! Аз пък искам властта над Дъмфрис и се радвам, че ще можеш ти да ми я дадеш.
— Не искаш ли да отидеш във Франция с Едуард?
— Не. Сключих временен брак с дъщерята на управителя на Дъмфрис. Ако тя забременее в срок от една година, аз ще се оженя за нея.
— Би трябвало да те поздравя. Но Линкс, сигурно знаеш, че ти би могъл да си вземеш, която лейди си пожелаеш?
— За мен само детето има значение, Джон, не съпругата. А Джейн Лесли произлиза от многодетно семейство.
— А — разбиращо кимна чичо му, — значи с това те е привлякла?
— Като гледам тези тълпи наоколо, сигурно ще останем тук поне месец. Когато се върна в Берик, половината от годината ми ще си е отишла.
Джон се засмя и потупа племенника си по гърба.
— В такъв случай ще трябва да удвоиш усилията си, за да наваксаш изгубеното време.
Приближи Томас. Челото му бе смръщено.
— Няма никакво място за палатката ви, милорд. Дори дървениците са изгонени от леглата си.
— Разпъни я при останалите.
— О, още не съм се отказал, милорд. — Томас измъкна два зара от кесията си. — Никога не подценявайте късмета на ирландците.
— Май не е зле да се отправим към трапезарията, защото в противен случай може да останем и без вечеря — предложи Линкс.
На влизане в препълнената зала Линкс де Уорън се сблъска с Алис Болтън. Той невярващо се втренчи в нея.
— Как смеете да идвате в Берик без мое позволение, мадам?
— Милорд… Линкс… Лейди Брус се върна в Англия. Или предпочиташ да бях заминала с нея? — дяволито попита тя.
Линкс внезапно осъзна, че това би му доставило голямо удоволствие, после мислено се прокле за страхливостта си. Знаеше, че вече му бе омръзнала, ала тя все пак му бе отдала две години от живота си и заслужаваше да получи нещо по-добро.
Фиц-Уорън се приближи до Джон де Уорън.
— Каква блъсканица! Всички тук са с любовниците си.
Лицето на Алисия пламна, а Линкс дари Фиц-Уорън с такъв кръвнишки поглед, че той отстъпи назад.
— Извини ни — рязко рече де Уорън и отведе Алис настрани. — Не би трябвало да си тук. Тези хора са свикани по много важни държавни дела. Ти трябваше да изчакаш, докато те повикам.
— Идеята беше на Джори! Тя настоя. Аз нямах избор.
Намръщеното лице на Линкс малко поомекна.
— Говорим за дявола — промърмори той, докато Джори и Елизабет де Бърг изплуваха от тълпата мъже.
Джори се повдигна на пръсти и го целуна.
— Не се гневи, Линкс. Тук в Берик се кове историята!
Брат й избухна в смях.
— Та ти не даваш и пукната пара за историята! Празненствата са това, на което не можеш да устоиш. Искаш да се перчиш с красотата си пред шотландските благородници и да танцуваш до зори. — Когато стане известно, че чичо й ще бъде кралски наместник в Шотландия, сигурно всички ще започнат да се надпреварват да я ухажват.
— Като говорим за шотландски благородници, Робърт Брус пита за теб. Той е в източната кула.
Линкс видя как Елизабет де Бърг се изчервява при споменаването на името на Брус. Тя бе още дете, а ето че главата й бе пълна с романтични глупости.
Тъй като зарът му бе фалшив, Томас без никакви затруднения осигури стая за лорд де Уорън и скоро Линкс се наслаждаваше на удобствата й. Вече пета седмица Парламентът в Берик продължаваше работата си, но изглежда Алис Болтън бе научила урока си и чакаше Линкс да я повика. Изглежда обаче той не бързаше да се види с любовницата си.
Накрая, когато един ден остана насаме със сестра си, Линкс й каза, че е сключил временен брак.
— Най-после и ти си се влюбил! — развълнувано възкликна Джори.
— Велики Боже, разбира се, че не съм влюбен. Двамата с Джейн Лесли почти не се познаваме. Два дни след церемонията кралят ме призова да се върна в армията.
— Сигурно много я харесваш. Защо иначе ще вземеш в леглото си дъщерята на управителя?
— За да забременее от мен. Ако зачене, ще се оженя за нея.
— Явно има нещо в кръвта на де Уорън, което ни кара да пренебрегваме установените правила — небрежно заяви Джори.
— Какво, по дяволите, си направила пак? — строго попита Линкс.
— Аз ли? Ти ще си този, който ще предизвика всеобщо повдигане на вежди, женейки се за момиче от ниско съсловие!
— Когато казах на Робърт Брус и Джон, веждите им си останаха на местата, а колкото до останалите — и пет пари не давам за мнението им! Това си е моят живот.
— А кога ще кажеш на Алисия?
Мускулите на бузата му се стегнаха.
— Това няма нищо общо с нея. Тя е моя любовница, за Бога!
