протегна ръка. Бърг галантно й помогна да се изправи и целуна върха на пръстите й.
— Лейди Марджори, с вас ли е лейди Брус?
— Милорд, съпругът й не е добре и тя го отведе в Англия, където климатът е по-мек. Настоя Елизабет да я придружи, но аз виждах, че и без това има достатъчно тревоги на главата си, така че реших да взема под свое крило прекрасната ви дъщеря.
Де Бърг си спомни, че Джори е вдовица.
— Благодаря ви, мадам, много любезно от ваша страна.
— Съвсем не, милорд. Елизабет е чудесна! — Тя видя, че той се чуди какво ще прави с детето и побърза да предложи: — Аз съм щастлива да й бъда компаньонка тук в Берик.
— Още веднъж ви благодаря. За щастие разполагам с удобни стаи, където и двете ще можете да се настаните.
Джори знаеше, че това означава, че оръженосците и слугите на графа ще бъдат изхвърлени, но го прие като нещо естествено. Погледна въпросително към Алис. Тя самодоволно рече:
— Не се тревожи за мен, аз ще се настаня в стаята на Линкс.
— Разбира се. Нека да отидем да поздравим моя достоен брат.
След дълго и уморително търсене, Алис Болтън стигна до вбесяващото заключение, че Линкс де Уорън не е в Берик. Искаше да зашлеви Джори през лицето, задето я влачи по целия този път. Бе принудена да изтърпи блъсканицата и зяпането на тези отвратителни шотландци, чиито завален говор така дразнеше ушите й. Сега с цялото си сърце желаеше да бе придружила лейди Брус в Лондон. Някакъв недодялан простак бе вперил похотлив поглед в нея. Беше с меча кожа. Миризмата я задушаваше. Лукавите пламъчета в очите на Джори още повече усилваха гнева й.
— Той ще си плати за това! — процеди Алис.
— Здравей, братовчедке, не очаквах да те срещна тук — провлечено рече Фиц-Уорън, докато очите му поглъщаха белите заоблени гърди на Джори.
Тя присви очи.
— Здравей, Роджър, имаш ли представа къде може да е Линкс? — намеси се Алис.
— Аз не съм му пазач. Да не би да разчитахте да ви запази стаи? Вече би трябвало да знаете, че за него на първо място са хората му. — Погледът му отново се върна към Джори. — С една усмивка можеш да се настаниш в стая до моята.
— Цената е твърде висока — сладко му се усмихна тя. Графът на Ълстър вече ми предложи своето гостоприемство, но моята приятелка отчаяно се нуждае от стая. Усмихни се на този мъж, Алисия.
Докато Марджори де Уорън се отдалечаваше, Алис рече:
— Не мога да разбера какво й става — в един миг се усмихва, а в следващия езикът й реже като бръснач.
— Аз пък много добре разбирам. Нуждае се от истински мъж в леглото си. — Роджър се взираше след нея. Мразеше я и я желаеше. Мразеше и себе си за слабостта си.
— Никога не бих се сетила за това — изкиска се Алис. Вдовството сигурно е доста голямо изпитание.
Внезапно на Фиц-Уорън му хрумна нещо. Любовницата на де Уорън сигурно също е изгладняла за мъж. Щеше да му достави голямо удоволствие да обладае проститутката на братовчед си.
Наблюдателното око на Алис не пропусна похотливия поглед на Фиц-Уорън. Фактът, че бе братовчед на Линкс, щеше да направи отмъщението й още по-сладко.
Когато Джори се върна в покоите на граф Ълстър, го завари да разговаря с Робърт Брус. Младата Елизабет ги слушаше като омагьосана.
— Лейди Марджори, познавате ли се с Брус? — попита Ълстър.
— Да, милорд, той е приятел на брат ми. Тук ли е Линкс? — запита Брус.
— Страхувам се, че още не е пристигнал.
— Когато дойде, може да ме намери в източната кула — спокойно заяви той.
— Ще запомня, милорд — обеща Джори. — Моля да ме извините, господа, трябва да намеря багажа ни, преди някои алчни негодници да го отмъкнат.
Елизабет неохотно излезе с нея.
— Искаше ми се да помолиш Робърт Брус да вечеря с нас — замечтано въздъхна тя. — Мъжете не могат да ти устоят, Джори. Ти накара дори баща ми да яде от ръката ти.
— В такъв случай, надявам се, че си водиш бележки — подразни я младата жена.
— О, да — съвсем искрено отвърна Елизабет де Бърг.
Минаваше полунощ, когато Джори напусна леглото си и се промъкна в източната кула, маскирана като паж. Очите на Робърт светнаха развеселено. Завъртя я. Огледа я отвсякъде.
— Кълна се във всички светии, от теб става хубав момък, но дори и слепец няма да бъде заблуден.
— И защо не, ако смея да попитам?
Той я привлече към себе си и погали гърдите й.
— Защото момчетата нямат такива красиви гърди. — Ръцете му се плъзнаха надолу. — Нито пък такова заоблено дупе.
Джори му поднесе устните си.
— Липсваше ми безумно, негоднико, макар че не биваше да си го признавам.
— И ти на мен, любов моя! — Смъкна шапката й и зарови устни в сребристите кичури.
— Робърт, мислех как бихме могли да прекараме известно време заедно. Защо не поканиш Линкс да посети великолепния ти замък в Локмабън?
— Подценяваш ума на брат си.
— Не, много добре знам, че не мога да го заблудя — въздъхна младата жена.
— Няма да ти се наложи да го правиш — засмя се Робърт. — Той ще моли да му дадат господството над Дъмфрис Касъл, който е на осем мили от Локмабън.
Очите на Джори се разшириха.
— Виждам изкусната ти ръка във всичко това. — Разшириха се още повече. — Не само това, но и усещам изкусната ти ръка, дяволе!
— Усети и това — съблазнително я подкани той. Тя се подчини.
— Мили Боже, досега никога не съм събличал мъж. Има нещо забранено и дяволски възбуждащо — подразни я той, докато смъкваше тесните й панталони.
Младата жена повдигна лице към него.
— Аз не знаех какво означава забраненото, докато ти не ме облада с пръсти. — Подразни го с език. — Честната игра изисква да имаш възможност да си го върнеш, Робърт. Сега аз ще те обладая с… устните си.
— Прави каквото искаш, любима — дрезгаво промълви той, вдигна я на ръце и я отнесе в леглото.
Джори го възседна.
— Тази нощ възнамерявам аз да те любя… поне първия път. — Достави й огромно удоволствие да свали дрехите от силното му и стегнато тяло. После устните й за почнаха горещото си пътуване надолу до крайната жела на цел.
